Азиатски страни очакват граждански вълнения заради климатичния феномен Ел Ниньо

Във Филипините, Индия, Индонезия, Пакистан и няколко други азиатски страни съществува риск от граждански вълнения поради последиците от тежки природни бедствия, съобщава Bloomberg, позовавайки се на прогноза на консултантската фирма Verisk Maplecroft.

Според анализатори, свързаните с климатичния феномен Ел Ниньо метеорологични явления биха могли да влошат продоволствената сигурност в азиатските страни. Допълнителен натиск се оказва от последиците от войната в Иран, която наруши доставките на гориво и торове, които са основни ресурси за селското стопанство.

В Индонезия горските пожари вече затрудниха реколтата от палмово масло. В Индия мусонните валежи, които са от решаващо значение за отглеждането на ориз, са с приблизително 15% под нормалните, а в Тайланд се очаква намалена реколта от захар. За Афганистан и Мианмар анализаторите смятат, че нов хранителен шок може да увеличи риска от хуманитарна криза.

Според публикуваните данни, Индия, Индонезия, Филипините, Бангладеш и Пакистан са изложени на висок риск от влошаване на продоволствената сигурност и граждански вълнения.

„Данните показват, че ако натискът върху цените и наличността на храните се засили и правителствата реагират неефективно, на тези високорискови пазари могат да възникнат вълнения и политическа нестабилност“, цитира агенцията становището на доклада.

Ел Ниньо е климатичен феномен, свързан с необичайно топли води в екваториалната част на Тихия океан. Той може да доведе до суши, проливни дъждове, наводнения и други екстремни метеорологични явления, които влияят върху добивите на култури и цените на храните.

Едно от най-опустошителните супер Ел Ниньо се е случило през 1876–1877 г. То е съпроводено от тежка суша в Индия, Китай и Бразилия, което води до широко разпространени неуспехи на реколтата и глад. Броят на жертвите от катаклизма може да е достигнал 50 милиона души.Според Световната метеорологична организация (СМО) към ООН, Ел Ниньо ще достигне своя връх до края на 2026 г., а въздействието му върху климата ще продължи до февруари 2027 г.