Брюксел предупреждава: Европа навлиза в епоха на екстремни климатични рискове

Европейската комисия ще представи във вторник нови правила в областта на климата, които ще изискват от правителствата на държавите членки на ЕС да уточнят кой носи отговорност за защитата на гражданите от климатични бедствия. Това заяви пред Euronews комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра.

Ходът идва на фона на предупрежденията от Брюксел, че Европа трябва да се подготви за все по-екстремни метеорологични явления, включително за сценарии, при които глобалното затопляне достигне 3°C до 2100 г.

Хукстра предупреди, че светът се насочва към временно или дори продължително надвишаване на границата от 1,5°C затопляне, заложена в Парижкото споразумение. Това прави жизненоважно правителствата да се подготвят за по-сериозни горещи вълни и климатични бедствия, дори ако усилията за намаляване на емисиите се окажат успешни, пише още Euronews.

„От държавите членки зависи да решат къде искат да възложат тази отговорност. Но това, което правим задължително, е да определят и ясно да посочат къде ще бъде съсредоточена отговорността“, заяви Хукстра.

Докато ЕС продължава да преследва целите си за намаляване на емисиите, разходите за адаптация към по-горещ свят стават все по-трудни за пренебрегване. Те включват както възстановяване след горски пожари и наводнения, така и защита на домове, пътища и обществена инфраструктура.

Нидерландският комисар оцени икономическите щети от екстремните метеорологични явления това лято на над 100 милиарда евро.

Попитан какво би означило за европейците повишаване на температурите с 3°C над прединдустриалните нива, Хукстра посочи необходимостта от планове за справяне с жегите в градовете и адаптиране на инфраструктурата към по-топлото бъдеще, вместо разчитане на историческите климатични модели.

По думите му референтната прогноза се основава на научни изследвания, включително работата на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) и усъвършенствани европейски климатични модели.

Прогнозите на Комисията предвиждат средно глобално затопляне от 2°C до 2050 г. и 3°C до 2100 г. за Европа, отразявайки оценката на Брюксел, че континентът се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света.

Тези сценарии трябва да бъдат използвани при националните и местните оценки на риска, като се отчита неравномерното разпределение на климатичните въздействия.

„Дори да направим всичко правилно, няма как да избегнем още лета като това, което преживяхме миналата година“, каза комисарят, като подчерта, че готовността, устойчивостта и предварителната подготовка трябва да се превърнат в приоритет наред с намаляването на емисиите.

Предложеното законодателство ще изисква страните от ЕС да уточнят дали националните, регионалните или местните власти носят отговорност за подготовката при климатични бедствия.

Правителствата ще запазят гъвкавост при разпределението на отговорностите, но ще трябва ясно да посочат кой е отговорен. Целта е да се избегнат политически спорове след бедствия като наводнения или горски пожари относно това кой не е успял да се подготви навреме.

Комисията също така иска климатичните сценарии да бъдат вземани предвид при планирането на нови пътища, мостове и жилищни квартали, тъй като инфраструктурата, проектирана за климатичните условия от миналото, може вече да не е подходяща.

„Искаме да въведем култура на готовност и устойчивост още на етапа на проектиране, вместо да се справяме с щетите впоследствие, което често става хаотично и невинаги води до по-добро възстановяване“, заяви в понеделник високопоставен представител на Комисията, пожелал анонимност.

Въпреки това въпросът как ще бъде финансирана адаптацията към климатичните промени остава нерешен.

Не се очаква Комисията да поеме нов финансов ангажимент за подпомагане на домакинствата чрез стратегията си за климатична устойчивост, въпреки опасенията, че обикновените граждани трудно ще могат да си позволят необходимите инвестиции за адаптация.

Хукстра посочи предложението на Комисията 35% от бюджета на ЕС да бъдат насочени към климата и природата.

Ефективността на стратегията обаче ще зависи и от изхода на текущите преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, в която разходите за климата ще се конкурират с приоритети като отбрана, сигурност, конкурентоспособност и земеделие.

Комисията разчита и на наскоро обявените 30 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка, предназначени за климатична адаптация до 2030 г.

Въпреки това липсата на ново финансиране остава потенциална слабост на амбициите на Комисията.

Комисарят подчерта, че превантивните инвестиции имат икономически смисъл, но не обяви нова схема за подпомагане на домакинствата и не обясни как ЕС ще гарантира, че домакинствата с по-ниски доходи ще могат да си позволят необходимите подобрения.

В опит да намали недостига в климатичната защита на блока, Брюксел иска да работи съвместно със застрахователния сектор. Хукстра отбеляза, че много райони в Европа са недостатъчно застраховани срещу климатични бедствия.

Според високопоставения представител на Комисията едва около 25% от активите, изложени на риск от климатични въздействия, са застраховани, което оставя правителствата и собствениците на имоти уязвими към значителни загуби.

„Фактът, че толкова много райони са недостатъчно застраховани“, е един от въпросите, които Комисията ще разгледа, каза Хукстра.

По този начин стратегията може да разкрие още една линия на напрежение между климатичните амбиции на Брюксел и нарастващия натиск върху разходите за живот, пред който са изправени европейските избиратели.