Десет години по-късно: Брекзит е коствал 6% от икономиката на Обединеното кралство

Икономиката на Обединеното кралство е понесла удар от 6% вследствие на Брекзит, показва анализ на икономисти, базиран на вътрешни данни на Английската банка за решенията, нагласите и финансовите резултати на хиляди британски компании от референдума преди десет години насам.

Изследването разглежда данни, които Централната банка използва при определянето на лихвените проценти, и анализира пропуснатия икономически растеж чрез опит да възстанови как би се развивала британската икономика, ако страната не беше гласувала за напускане на ЕС, съобщава BBC.

Според резултатите около половината от икономическия удар се дължи на изненадата и несигурността в периода след референдума, а останалата част — на нарастващите търговски бариери след излизането на Обединеното кралство от митническия съюз и единния пазар през 2021 г.

Някои критици обаче твърдят, че проучването не отчита напълно по-силното представяне на инвестиционния и технологичния сектор в САЩ, както и енергийния шок в Европа преди четири години.

Съавторът на изследването, британският професор Ник Блум от Станфордския университет, заяви, че Обединеното кралство е отбелязвало бърз растеж в годините преди Брекзит и е могло поне частично да поддържа темпото на САЩ без сътресенията. Той подчерта, че фирмените данни на Английската банка предоставят важно допълнително потвърждение.

В заключението на труда се казва: „В случая с Брекзит имаше значително икономическо въздействие върху Обединеното кралство, но то се прояви постепенно през следващото десетилетие.“

Това идва на фона на факта, че през последните месеци висши представители на Английската банка все по-открито обясняват икономическите последици от Брекзит в речи и интервюта.

Наскоро управителят на банката Андрю Бейли заяви пред журналисти, че вследствие на Брекзит „нивото на икономическа активност и растеж е по-ниско“.

„Причината е, че когато намалите размера на пазарите, с които търгуваме — тоест нашите експортни пазари — това обикновено има отрицателно въздействие върху растежа“, каза той, добавяйки, че производителността и размерът на пазара също са били засегнати.

Бейли обаче посочи, че макар въздействието върху финансовите услуги да не е било „добро“, то е било „далеч не толкова вредно, колкото много хора прогнозираха тогава“.

Някои икономисти, занимаващи се с икономическа политика, твърдят, че е трудно да се моделира колко би нараснала икономиката на Обединеното кралство без Брекзит и че подобни изследвания надценяват ефекта му, особено в период на толкова много глобални кризи.

Последната версия на изследването е публикувана непосредствено преди 10-годишнината от референдума.

В нея фирмените данни са използвани заедно с още пет по-традиционни метода на анализ. Докато данните на ниво компании сочат удар от 6% за период от 10 години, по-широките изследвания показват средно около 8%.

Проучването е съавторство на Блум и икономисти от Английската банка, които имат достъп до всички данни на банката, но официално съдържа уточнение, че „изразените възгледи не е задължително да представляват тези на Английската банка“.

Въпреки че са правени различни опити да се изолира влиянието на допълнителната несигурност и търговските бариери с ЕС върху икономическия растеж на Обединеното кралство, това изследване е първото, което използва по този начин ключова информация на Английската банка за британския корпоративен сектор.

Данните от панела на лицата, вземащи решения (Decision Maker Panel), обикновено се използват за подпомагане на определянето на лихвените проценти, но всъщност са създадени от Английската банка още през 2016 г. специално с цел да дадат представа за икономическото въздействие на Брекзит. Авторите използват години наред отговори, за да проследят излагането на фирмите на различни аспекти на Брекзит, отчетените от тях ефекти и всички промени във финансовите им отчети.

Междувременно премиерът Киър Стармър обяви, че през юли ще се срещне със свои колеги от ЕС на среща на върха, за да договорят споразумения за износа на храни и селскостопанска продукция, както и за електроенергията и търговията с емисии. Очаква се да бъдат обсъдени и допълнителни области на сътрудничество и сближаване.