Дипломатически спор избухна между Сеул и Киев заради разкрит трансфер на севернокорейски военнопленници

Южна Корея поиска официално извинение от Украйна, след като украинският президент разкри това, което според Сеул е трябвало да остане в тайна: прехвърлянето на двама севернокорейски военнопленници в Южна Корея.

Миналата седмица Володимир Зеленски заяви пред Общото събрание на ООН, че Украйна наскоро е изпратила двамата мъже в Южна Корея, след като ги е пленила на фронта във войната между Украйна и Русия в началото на 2025 г. Те са сред хилядите севернокорейски войници, изпратени да подкрепят руската война срещу Украйна, предава Асошиейтед прес.

Южнокорейският президент И Дже-мьон бързо обвини Украйна, че е нарушила споразумение за конфиденциалност относно прехвърлянето. Украйна отрече да е имало подобна договореност. Сон Ги-хон, старши президентски съветник на И по въпросите на връзките с обществеността, изрази в неделя „силно съжаление“ за последните действия на Украйна и поиска официално извинение и обяснение.

В изявление Сонг заяви, че „невярното“ изявление на Украйна, отричащо споразумението за неразкриване на информация, е „акт, който сериозно подкопава доверието между двете правителства и причинява значителни щети на приятелските отношения между двете страни“.

По думите му двете държави по-рано са постигнали такова споразумение, тъй като Сеул е бил обезпокоен за безопасността на севернокорейските войници и техните роднини в Северна Корея, както и заради неуточнени дипломатически и въпроси на сигурността. От своя страна Киев се е тревожел от възможни вътрешни критики заради пропуснатата възможност да размени пленниците срещу украински войници, държани в Русия.

Докато все още бяха в Украйна, двамата войници заявиха в медийни интервюта, че желаят да се установят в Южна Корея. Южна Корея призова Украйна да не ги връща в Северна Корея, където биха могли да бъдат подложени на преследване. От правна гледна точка Сеул разглежда Северна Корея като част от собствената си територия и следва политика на приемане и финансова подкрепа за севернокорейски бегълци.

От края на Корейската война (1950-1953 г.) досега повече от 34 000 севернокорейци са избягали в Южна Корея, като повечето са пристигнали през последните три десетилетия. Повечето от тях са жени цивилни от по-бедните северни провинции на Северна Корея. Дезертиранията на военнослужещи са сравнително редки.

В речта си пред ООН Зеленски не предостави подробности за прехвърлянето, но заяви, че „единият от тях, когато е осъзнал, че ще бъде пленен, е направил опит да се самоубие и е бил шокиран, че съдбата не му е позволила да умре. Така възпитават хората в Севера“.

Според някои експерти Зеленски вероятно е решил да разкрие случая, за да подчертае опасността от участието на Северна Корея във войната и по този начин да привлече по-голяма западна подкрепа. В същото време либералното правителство на Южна Корея се е опасявало, че новината за трансфера може да предизвика гневна реакция от Пхенян и да навреди на усилията за възобновяване на дипломатическия диалог между Северна Корея и САЩ.

Южна Корея, която се утвърждава като износител на оръжие и разполага с добре оборудвани въоръжени сили, подкрепяни от САЩ, е предоставяла хуманитарна помощ и друга подкрепа на Украйна, като същевременно се присъедини към водените от САЩ икономически санкции срещу Русия след началото на конфликта през 2022 г.

Въпреки това Сеул устоя на призивите на Киев и НАТО да предостави пряка военна помощ на Украйна, придържайки се към дългогодишната си политика да не доставя оръжие на държави, които участват активно във военни конфликти.

През април 2025 г. Северна Корея и Русия потвърдиха, че техни войници са воювали рамо до рамо за отблъскване на украинско навлизане в руската Курска област. Южна Корея, САЩ и други държави твърдят, че Северна Корея е доставяла на Русия артилерия, боеприпаси и ракети в замяна на икономическа и военна помощ. Миналата година южнокорейското разузнаване оцени, че Северна Корея е изпратила около 15 000 войници, от които приблизително 2000 са загинали.

Разширяващото се сътрудничество с Русия помогна на севернокорейския лидер Ким Чен-ун да се противопостави на натиска, воден от САЩ, и по-уверено да ускорява ядрената си програма. Миналия месец американският президент Доналд Тръмп съкрати мащаба на съвместно военно учение с Южна Корея в очевиден опит да възобнови дипломацията с Ким, но Северна Корея даде знак, че тази стъпка не е достатъчна, за да я убеди да се върне на масата за преговори.