ЕС настоява Иран да спре ударите и да позволи свободно преминаване през Ормузкия проток

Европейските лидери настояха за повторното отваряне на Ормузкия проток и за мораториум върху атаките срещу водна и енергийна инфраструктура в Близкия изток.

Всички ръководители на 27-те държави членки на Европейския съюз, известни общо като Европейския съвет, излязоха с общо изявление в четвъртък, призовавайки за стабилизиране на енергийните доставки и „деескалация и максимална сдържаност“ от воюващите страни, съобщава Асошиейтед прес.

„Европейският съвет изразява съжаление за загубата на цивилни животи и внимателно следи широкомащабното влияние на военните действия, включително върху икономическата стабилност“, се казва в изявлението.

Лидерите също така призоваха Иран да прекрати ударите срещу съседни държави в Персийския залив, настояха за международно сътрудничество с цел предотвратяване на мащабна бежанска криза в Близкия изток и заявиха, че някои страни от ЕС проучват начини „да гарантират свободата на корабоплаването в Ормузкия проток“.

Европейските лидери отхвърлиха призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп да изпратят военни сили за осигуряване на сигурността в Ормузкия проток — ключов морски маршрут за световните доставки на петрол, газ и торове. Въпреки това нарастващите цени на енергията заради войната и опасенията в Европа от нова бежанска криза накараха лидерите да поставят Близкия изток сред приоритетите на срещата на върха.

„Много сме притеснени от енергийната криза“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер преди срещата, като отбеляза, че цените са били високи още преди войната, но конфликтът е довел до нов скок. „Ако това се превърне в трайна тенденция, ще се окажем в сериозни затруднения“, добави той.

Лидерите обсъдиха и алтернативни начини за финансиране на Украйна, след като не успяха да убедят Унгария да спре да се противопоставя на мащабен заем за страната, засегната от войната.

Европейските лидери отправиха остри критики също и към иранското правителство, но нито един не предложи незабавна помощ на САЩ. Великобритания категорично отказва да бъде въвлечена във войната, а Франция заявява, че бойните действия първо трябва да намалеят.

Австрийският канцлер Кристиан Щокер заяви, че Европа „няма да позволи да бъде изнудвана“ да се присъедини към военната кампания на САЩ и Израел в Близкия изток.

„Европа — и Австрия също — няма да позволи да бъде изнудвана“, каза той преди срещата на върха на Европейския съвет. „Намеса в Ормузкия проток така или иначе не е вариант за Австрия.“

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че сред лидерите „няма желание“ за разширяване на европейската военноморска мисия в Червено море с цел осигуряване на Ормузкия проток или за по-активно участие в конфликта.

Четири от най-големите икономики в ЕС обаче дадоха сигнал в четвъртък, че са готови да допринесат за „подходящи усилия“, за да се гарантира безопасното преминаване на кораби през Ормузкия проток.

Франция, Германия, Италия и Нидерландия, заедно с Обединеното кралство и Япония, излязоха със съвместно изявление, в което приветстват „ангажимента на държавите, които участват в подготвително планиране“ за защита на ключовия петролен маршрут, и настояват Иран „незабавно да прекрати“ атаките си с дронове и ракети, както и други опити за блокиране на протока.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че войната трябва да приключи, преди страната му да може да помогне с действия като осигуряване на морските маршрути.

„Можем и ще се ангажираме едва когато оръжията замлъкнат“, каза той по повод евентуална германска военна подкрепа за сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток. „Тогава можем да направим много — включително да отворим морските маршрути и да ги поддържаме безопасни — но няма да го направим по време на активни бойни действия.“

Той подчерта, че за подобни действия ще е необходим международен мандат и редица сложни стъпки, „преди изобщо да можем да разглеждаме подобен въпрос“.

Макар ЕС да не е страна в конфликта, нидерландският премиер Роб Йетен заяви, че разбира мотивите на САЩ и Израел да започнат кампанията срещу „бруталното“ иранско правителство. Той призова ЕС да увеличи санкциите срещу Иран и подкрепата за иранската опозиция.

Други лидери обаче определиха войната като „незаконна“ и дестабилизираща.

„Ние сме против тази война, защото тя е незаконна“, заяви испанският премиер Педро Санчес. „Тя причинява огромни щети на цивилните, води до бежанци и до икономически последици, които вече се усещат по целия свят, особено в глобалния юг.“

Тръмп е споменал възможна подкрепа от НАТО за осигуряване на Ормузкия проток, но не е отправял официално искане, заяви латвийският премиер Евика Силиня — една от лидерите на 23-те държави от ЕС, които са членки на НАТО.

„Когато има официални искания, винаги трябва да ги оценяваме“, каза тя.

Европейската комисия е информирала лидерите, че разполага с набор от финансови инструменти, които държавите членки могат да използват за намаляване на цените на енергията — тема, която предстои да бъде обсъдена. Вероятно няма да има единна политика, която да смекчи икономическите сътресения от войната на всички пазари в ЕС — от Румъния до Ирландия.

Лидерите се надяват, че опитът от отказа от руски енергийни ресурси след инвазията в Украйна през 2022 г., както и усилията за увеличаване на военните разходи и постигане на самостоятелност, ще помогнат на ЕС да постигне по-голяма енергийна независимост.

Докато някои европейски столици настояват за временно спиране или отмяна на климатични политики, за да се смекчи ефектът от скока на цените на енергията, други подчертават, че дългосрочната стратегия трябва да бъде насочена към развитие на устойчиви местни енергийни източници, независими от уязвимите пазари на изкопаеми горива.

Лидери от Италия, Австрия, Хърватия, Гърция, Румъния, България, Чехия, Унгария, Полша и Словакия призоваха председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да забавят въвеждането на Схемата за търговия с емисии на ЕС. В писмо, видяно от Асошиейтед прес, те посочват, че тя е „твърде строга и прекалено амбициозна“ на фона на „крехкостта на днешните икономически системи“.