ЕС настоява за ускорени действия, след като светът се размина с климатичните цели от Париж

Европейският съюз ще използва следващата среща на върха за климата COP31 през ноември, за да настоява за постигане на договореност по пакет от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, които допринасят за затоплянето на планетата, показва вътрешен документ на ЕС, с който Ройтерс се е запознал.

Въпреки че светът все по-често е изправен пред екстремни метеорологични явления вследствие на климатичните промени, последните преговори на ООН по въпросите на климата не успяха да доведат до съгласие за по-строги действия. Част от големите развиващи се икономики и страните производителки на изкопаеми горива се опасяват, че подобни мерки могат да се отразят негативно върху техния икономически растеж и развитие.

На конференцията COP31 в Турция през ноември ЕС ще настоява за т.нар. „пакет за смекчаване на климатичните промени“, съсредоточен върху намаляването на емисиите чрез превръщане на вече поетите климатични ангажименти на държавите в реални действия, показва проектодокументът. 

Европейски дипломати посочват, че този път ЕС ще заложи на по-прагматичен подход, като се фокусира върху реалното изпълнение на вече поетите климатични ангажименти, вместо върху договарянето на нови амбициозни цели, предават Rte и US News.

Едно от основните искания на ЕС ще бъде удължаването до 2040 г. на рамката в преговорите на ООН по климата, в която правителствата обсъждат как да намалят емисиите и в кои области могат да бъдат предприети допълнителни мерки. Този процес, известен като „работна програма за смекчаване на последиците“ (Mitigation Work Programme), трябва да изтече тази година.

Според документа ЕС също така ще призове държавите да реагират на потвърждението на ООН от миналия месец, че светът няма да успее да изпълни целта от Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Документът е изготвен от Ирландия, която в момента председателства ротационното председателство на Съвета на ЕС.

„Ще се стремим да укрепим партньорствата си, за да постигнем практически напредък в глобалните климатични действия, по-специално при прехода от изкопаеми горива и в областта на електрификацията“, заяви ирландският министър по въпросите на климата Дара О'Брайън.

Министрите на околната среда и климата на страните членки ще обсъдят стратегията на ЕС за COP31 на среща в понеделник.

Международните усилия за справяне с климатичните промени са подложени на допълнителен геополитически натиск след оттеглянето на САЩ от глобалните преговори по въпросите на климата.

След като миналогодишната конференция COP30 в Бразилия приключи без поемането на по-сериозни ангажименти за ограничаване на емисиите на парникови газове, европейски дипломати посочват, че ЕС планира различен подход за COP31. Вместо публични сблъсъци по спорни теми, Брюксел ще се опита да работи с отделните държави за реалното изпълнение на вече поетите климатични ангажименти.

Вътрешният документ посочва още, че на COP31 „няма възможност“ за нови ангажименти за климатично финансиране. Тази позиция вероятно ще постави европейските държави в противоречие с по-бедните страни, които настояват за по-голяма финансова подкрепа за справяне с последиците от климатичните промени.

Темата има значение и за България, която като държава членка ще трябва да изпълнява бъдещите европейски цели за намаляване на емисиите. През 2025 г. страната представи актуализирания си Национален план в областта на енергетиката и климата, който очертава мерките за енергиен преход и изпълнение на климатичните ангажименти до 2030 г., става ясно от сайта на Европейската комисия.