Илюзията за моралния упадък или защо хората от миналото изглеждат по-добри

Почти всяко поколение смята, че моралът се влошава. В древния юдаизъм равините са имали поговорка: „Ако предишните поколения са човешки синове, то ние сме като магарета“. Викторианците са си представяли хората, живелите преди индустриалната революция като по-уважителни, цивилизовани и честни. След Първата световна война европейците гледат на викторианците като на морален модел.

И през този век проучванията показват, че хората в най-малко 60 страни по света вярват, че моралът е в упадък.

Но според скорошна статия, публикувана в списание Nature, тази представа е просто илюзия.

Психологът Адам Мастрояни, водещ автор на статии, казва, че при него тази представа се е родила от собствената му емоционална реакция към непрекъснатото - и без никакви реални доказателства - мърморене за човечеството, което върви надолу („Преди оставяхме вратата си отключена през нощта. ”... „Някога можеше да се вярва на дадена дума”..., „Ах, тази младеж!”...).

„Цял живот съм трупал гняв“, казва той, смеейки се, и добавя по-сериозно, „ако хората са станали по-малко мили от преди, това е катастрофа. Междуличностната етика е спойката, която държи нашето общество заедно, ако тя изчезне, всичко се разпада. Ако това наистина се случва, тогава това е историята на века и социолозите трябва да се опитат да стигнат до дъното.", казва той.

И така, заедно с психолога от Харвард Дан Гилбърт, Мастрояни решава да разбере: дали моралът наистина е в упадък? А ако не, защо хората мислят така?

Не, нравите не са по-лоши!

Като начало трябва да уточним, че за различните хора "морал" означава различни неща. Мастрояни и Гилбърт не използват този термин, за да обозначат такива радикални промени като премахването на робството или предоставянето на права на жените. (Без съмнение по тези критерии повечето общества са станали по-етични.) Двамата учени го използват за обозначаване на явления като обикновена ежедневна добронамереност, честност и основно човешко достойнство.

Това съответства на определението, което се използва от 1949 г. в много проучвания по темата. Сред тях, само в проучвания в САЩ, Мастрояни и Гилбърт откриват 177 елемента от въпроса, зададен на 220 772 американци: „Мислите ли, че през последните няколко десетилетия обществото е станало по-малко честно и етично в поведението си,  по-честно и етично, или няма промяна?"

В 84% от проучванията мнозинството от участниците отговарят, че нравствеността деградира.

Американците не са изключение. Подобни резултати са получени в десетки други страни. Тоест хората по целия свят вярват, че човечеството губи добротата и етиката с времето. И както Мастрояни и Гилбърт установяват чрез собствените си проучвания, в това вярват не само по-възрастните или консервативни хора. В това вярват либералите, но и младите хора, които дори нямат собствени спомени какви са били техните предшественици.

Когато учените попитали респондентите за причините за предполагаемия морален упадък, последните не приписали всичко на „съвременната младеж“. Според тях въпросът не е само в това, че възрастните и мили хора умират и на тяхно място идват млади и егоистични поколения, но и че хората като цяло стават по-неприятни в ежедневната комуникация.

Но дали е така?

Отговорът, доколкото можем да съдим, е не. Няма такова измервателно устройство като нравомер, който да може обективно да определи как нивото на морала се е променило през вековете. В резултат на това Мастрояни и Гилбърт се фокусират върху по-важни неща като социологическите проучвания в продължение на десетилетия. Ако моралът е намалял през годините, както твърдят респондентите от всяко поколение, тогава с течение на времето трябва да има забележими промени в отговорите на въпроси като: „Отнасяха ли се с уважение към вас през целия ден вчера?“ и „По принцип хората помагат ли на другите или се интересуват само от себе си?“. Изследователите обаче не откриват такива промени. Нито в американски проучвания, нито в проучвания в други страни.

Имаме и много данни от икономисти, които са провеждали лабораторни експерименти в продължение на десетилетия като "дилемата на затворника" или "общественото благо" където може да се прояви щедрост или скъперничество, като например да дарите пари или да ги задържите за себе си. През 2022 г. отделна изследователска група публикува мета-анализ на над 500 такива социални дилеми, обхващайки период от 1956 г. насам Те очаквали да открият, че нивото на сътрудничество намалява и хората стават по-алчни с течение на времето. Вместо това  установяват, че нивото на сътрудничество се е увеличило с около 10% през последните шестдесет години.

Мастрояни признава, че подобни "лабораторни игри" все пак се провеждат в изкуствена среда и може да не отразяват точно как хората си взаимодействат в реалния свят. Той обаче казва, че резултатите „абсолютно противоречат на идеята, че хората днес са фундаментално по-малко просоциални, отколкото са били поколение назад“.

Защо хората погрешно вярват, че човечеството става по-неморално?

Добре, ясно е, че ежедневните нрави всъщност не деградират. Тогава защо хората вярват в това?

Мастрояни и Гилбърт извеждат хипотезата, че два добре известни психологически феномена работят заедно, за да създадат тази илюзия.

Първо, става въпрос за ефекта от предубеденото възприятие. От предишни изследвания знаем, че хората обръщат повече внимание на негативната информация, отколкото на позитивната, а медиите засилват тази тенденция, като се фокусират върху лошите новини. Тъй като сме изложени предимно на негативна информация за обществото, оставаме с впечатлението, че моралното поведение е на ниско ниво.

Второ, намесва се и ефектът на предубедената памет. Когато хората мислят за отрицателни събития в миналото, те са по-склонни да ги забравят или „помнят“ по положителен начин. Освен това е по-вероятно негативните събития да загубят своята емоционална сила с течение на времето. Това отчасти може да е причината нравите от миналото да ни изглеждат в розово - ние буквално забравяме за лошите времена.

Съберете тези два предразсъдъка заедно и ето ви как може да възникне илюзията за морален упадък. Освен това хипотезата точно прогнозира, че деградацията на морала ще усещат както възрастните, така и младите хора и колкото по-дълги са интервалите от време, толкова по-силно е това чувство.

Така че следващия път, когато някой започне да се оплаква от "днешната младеж" - или, което е по-важно, когато чуете политик да казва: "Сега държавата ни е затънала, но изберете мен и аз ще я направя отново велика!" - запомнете: вие имате отговор и  доказателства, които го подкрепят.

 Източник: Vox