Индонезия и Австралия задълбочават сътрудничеството си с нов договор за сигурност

Лидерите на Индонезия и Австралия подписаха в петък двустранен договор за сигурност, който според двете правителства ще задълбочи връзките помежду им.

Договорът беше подписан в индонезийската столица Джакарта, три месеца след като австралийският министър-председател Антъни Албанезе и индонезийският президент Прабово Субианто обявиха в Сидни, че преговорите по пакта са били по същество приключени. Това подчерта амбицията им да използват по-добре предишните споразумения за сигурност между двете страни, подписани през 1995 и 2006 г., съобщава Асошиейтед прес.

Албанезе определи подписването като значително разширяване на съществуващото сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Текстът на договора не е публикуван.

„Това демонстрира силата на нашето партньорство и дълбочината на взаимното ни доверие“, заяви Албанезе на съвместна пресконференция с Прабово в двореца „Мердека“. „Това споразумение показва, че отношенията между Австралия и Индонезия са по-силни от всякога.“

Албанезе пристигна в Джакарта късно в четвъртък за тридневно държавно посещение — петото му официално пътуване до най-голямата икономика в Югоизточна Азия. Кабинетът му определи визитата като част от по-широки усилия за разширяване на сътрудничеството отвъд сигурността — в областите на търговията, инвестициите, образованието и развитието. Той беше придружен от външния министър Пени Уонг, която описа договора като най-важната стъпка в двустранното партньорство за последните три десетилетия.

Прабово нарече Австралия „един от най-близките съседи на Индонезия и стратегически партньор“, като заяви, че договорът „отразява нашата обща решимост да работим тясно за опазване на националната сигурност на всяка от двете страни и да допринесем конкретно за мира и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион“.

„Индонезия и Австралия са обречени да живеят рамо до рамо и ние избираме да изградим тези отношения на основата на взаимно доверие и добросъвестност“, каза Прабово. „Вярваме, че този договор ще бъде ключов стълб за стабилността и сътрудничеството в нашия регион.“

Албанезе заяви, че регионалният мир и стабилност се постигат най-добре чрез „съвместни действия“, и обяви нови инициативи в сферата на сигурността, включително включване на висш индонезийски офицер в Австралийските отбранителни сили, подкрепа за съвместни тренировъчни отбранителни съоръжения и разширяване на обмена в областта на военното образование.

Анализатори посочиха, че договорът става все по-важен за Австралия на фона на нарастващото напрежение с Китай в региона. В същото време те отбелязаха, че документът вероятно ще наподобява елементи от споразумението за сигурност от 1995 г., подписано от тогавашния австралийски премиер Пол Кийтинг и бившия авторитарен лидер на Индонезия Сухарто — бивш тъст на Прабово.

Това споразумение задължаваше двете страни да се консултират по въпросите на сигурността и да реагират на неблагоприятни предизвикателства, но Индонезия го прекрати през 1999 г., след като Австралия оглави мироопазваща мисия в Източен Тимор. По-късно двете държави възстановиха връзките си в областта на сигурността с Договора от Ломбок през 2006 г., който беше разширен през 2014 г.

Сузана Патън от Института „Лоуи“, международен мозъчен тръст със седалище в Сидни, заяви, че новото споразумение е по-скоро за политически ангажимент, отколкото за конкретни задължения.

Тя го определи като „символично споразумение“, като отбеляза, че отделно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната от 2024 г. е било по-фокусирано върху практическото военно сътрудничество.

Патън каза, че договорът стои под съюза на Австралия със Съединените щати и под споразумението ѝ за сигурност с Папуа Нова Гвинея, и е малко вероятно да изясни дали Индонезия би защитила Австралия в случай на регионален конфликт.

„Така че това определено не е договор за взаимна отбрана, защото смятам, че подобно нещо не би било политически приемливо за Индонезия като необвързана страна“, каза Патън.

Въпреки това тя похвали споразумението като голям успех за Албанезе, тъй като малцина биха предвидили, че подобен договор е възможен с Индонезия като необвързана държава с „много големи различия в начина, по който Австралия и Индонезия виждат света“.

Тя добави, че Австралия се е възползвала от факта, че страната от Югоизточна Азия вече е под управлението на Прабово — президент, който е много по-склонен да се отклонява от традиционната индонезийска външна политика и да сключва споразумения, водени лично от лидерите.

Макар Индонезия често да е описвана като един от най-важните съседи на Австралия, отношенията между двете страни периодично са били обтегнати. Минали спорове са включвали обвинения за австралийско подслушване на индонезийския бивш президент, екзекуцията на австралийски наркотрафиканти и напрежение около трафика на хора.