Израел започва нова вълна от атаки срещу Иран

Израел започна нова вълна от атаки срещу Иран в петък, ден след като президентът Доналд Тръмп му каза да не повтаря ударите си по иранската инфраструктура за природен газ, което рязко ескалира войната на САЩ и Израел срещу Иран, пише Ройтерс.

Откакто Съединените щати и Израел започнаха удари на 28 февруари, след като преговорите за ядрената програма на Техеран не доведоха до споразумение, конфликтът доведе до смъртта на хиляди хора, засегна съседни държави и се отрази на световната икономика.

„Израелските отбранителни сили току-що започнаха вълна от удари срещу инфраструктурата на иранския терористичен режим в сърцето на Техеран“, каза говорител на Израелските отбранителни сили, без да предоставя подробности.

Бахрейн, Кувейт и Обединените арабски емирства заявиха, че са се сблъскали с ракетни атаки в ранните часове днес, след дни на ирански удари по регионална енергийна инфраструктура, които разтърсиха световните пазари.

Цените на енергията скочиха в четвъртък, след като Иран отговори на израелска атака срещу голямо газово находище, като удари индустриалния град Рас Лафан в Катар, който преработва около една пета от световния втечнен природен газ, причинявайки щети, чието възстановяване ще отнеме години.

Главното пристанище на Саудитска Арабия на Червено море, където тя успя да пренасочи част от износа, за да избегне затварянето от Иран на изходната точка на Персийския залив - Ормузкия проток, също беше атакувано в четвъртък.

Цените на петрола обаче паднаха в петък, тъй като водещи европейски държави и Япония предложиха да осигурят безопасно преминаване на кораби през Ормузкия проток, през който преминава една пета от световните доставки на петрол, а САЩ очертаха стъпки за увеличаване на производството на петрол.

Към 08:30 часа българско време сортът Брент поевтиня с 1,53 долара, или 1,41%, до 107,1 долара за барел. Цената на американския лек суров петрол WTI се понижи с 2,08 долара, или 2,16%, до 94,06 долара за барел.

Ударите по регионални енергийни съоръжения подчертаха продължаващата способност на Иран да налага висока цена за американско-израелската военна кампания и ограниченията в способността на противовъздушната отбрана при защитата на най-ценните и стратегически енергийни активи на Персийския залив.

Тръмп, политически уязвим към покачващите се цени на горивата сред основните си избиратели преди междинните избори през ноември, разкритикува съюзниците си, които реагираха предпазливо на исканията му да помогнат за осигуряването на сигурността на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния петрол.

Той заяви, че е казал на израелския премиер Бенямин Нетаняху да не повтаря атаката срещу енергийната инфраструктура.

„Казах му: „Не прави това“ и той няма да го направи“, коментира Тръмп пред репортери в Овалния кабинет в четвъртък.

По-късно Нетаняху заяви, че Израел е действал сам при бомбардирането на иранското газово находище „Южен Парс“ и потвърди, че Тръмп е помолил Израел да се въздържи от подобни атаки.

Иран е „унищожен“ и вече няма капацитет да обогатява уран или да произвежда балистични ракети, но революция в страната би изисквала „наземен компонент“, каза той.

Енергийната криза ескалира

Без да се вижда край на конфликта и заплахата от глобален „петролен шок“, нарастваща с всеки изминал ден, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Япония издадоха съвместно изявление, в което изразяват „готовността си да допринесем за подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през пролива“.

Те също така обещаха „други стъпки за стабилизиране на енергийните пазари, включително работа с определени страни производителки за увеличаване на производството“.

Няма обаче много индикации за незабавни действия. Германският канцлер Фридрих Мерц повтори, че всеки принос за осигуряване на сигурността на пролива ще дойде едва след края на военните действия. Съпротивата на основните съюзници на САЩ срещу участието им във войната отразява скептицизма към конфликт, за който европейските лидери твърдят, че има неясни цели, които те не са търсили и върху които имат малък контрол.

Бомбардировките на Израел над иранското газово находище „Южен Парс“, за които Тръмп заяви, че САЩ не са знаели, предполагат пропуски в координацията на стратегията и военните цели между съюзниците.

Междувременно трима израелски служители заявиха, че операцията е проведена в консултация със Съединените щати, но е малко вероятно да бъде повторена.

Директорът на Националното разузнаване Тулси Габард заяви пред комисията по разузнаване на Камарата на представителите, че целите на САЩ и Израел се различават: „...израелското правителство е фокусирано върху деактивирането на иранското ръководство. Президентът заяви, че целите му са да унищожи капацитета на Иран за изстрелване на балистични ракети, капацитета им за производство на балистични ракети и военноморските им сили.“

Нов етап на войната

Иранските военни заявиха, че ударите по енергийната инфраструктура на Иран са довели до „нов етап във войната“, в който са атакувани енергийни съоръжения, свързани със Съединените щати.

„Ако ударите (по енергийните съоръжения на Иран) се повторят, по-нататъшни атаки срещу вашата енергийна инфраструктура и тази на вашите съюзници няма да спрат, докато тя не бъде напълно унищожена“, каза говорителят на иранската армия Ебрахим Золфакари.

Главният изпълнителен директор на QatarEnergy заяви пред Ройтерс, че иранските атаки са унищожили една шеста от капацитета за износ на втечнен природен газ (LNG) на Катар, на стойност 20 милиарда долара годишно, и че ремонтите ще отнемат от три до пет години.

Израелските медии съобщиха, че ирански удар е засегнал петролни съоръжения в израелското пристанище Хайфа, причинявайки щети, но не и жертви.