Как започва конфликтът между Иран и Израел?

Конфликтът между Израел и Иран е един от най-сложните в Близкия изток. Дълго време той се характеризираше предимно с прокси войни и идеологическа конфронтация, но на 13 юни 2025 г. отбеляза драматична ескалация с директни израелски въздушни удари по цели в Иран, включително ликвидирането на висши военни фигури.

Какви са историческите корени на тази вражда, причините за нейното възникване, ролите на двете държави в ключовите конфликти в региона от втората половина на 20-ти век до днес, както и потенциала за по-нататъшна ескалация след последните събития?

Исторически контекст: От сътрудничество към враждебност

Преди Ислямската революция в Иран през 1979 г. отношенията между Тел Авив и Техеран са белязани от прагматично сътрудничество. По времето на шах Мохамед Реза Пахлави Иран е една от първите мюсюлмански държави, които признават Израел след неговото създаване през 1948 г. Двете страни споделят общи интереси, включително противодействие на арабския национализъм, воден от фигури като египетския президент Гамал Абдел Насър. 

Израел разглежда Иран като стратегически съюзник срещу арабските държави, а Техеран се възползва от израелската подкрепа за модернизация на армията и икономиката. Този период на сътрудничество обаче рязко приключва с революцията през 1979 г., когато аятолах Рухола Хомейни установява теократичен режим. Новото правителство приема антизападна и антиизраелска реторика, обявявайки Израел за "ционистки режим" и призовава за неговото унищожаване. Тази идеология се превръща в основен стълб на иранската външна политика, поставяйки началото на продължителна вражда.

Причини за конфликта

Конфликтът между Израел и Иран се корени в няколко основни фактора. Първо, идеологическите и религиозни различия са в основата на напрежението. Иранската революция въвежда шиитски теократичен модел, който разглежда Израел като религиозен и политически враг. Израел, от своя страна, вижда в иранската идеология заплаха за своето съществуване, особено заради подкрепата на Техеран за групи като Хизбула в Ливан и Хамас в Газа. 

Второ, борбата за регионално надмощие изостря конфликта. Иран се стреми да разшири влиянието си чрез подкрепа за шиитски милиции в Ирак, Сирия и Ливан, докато Израел, с подкрепата на САЩ, поддържа военна и технологична доминация. 

И трето, но не последно по важност, ядрената програма на Иран е ключов източник на напрежение, особено от началото на 21-ви век. Израел разглежда потенциалното разработване на ядрено оръжие от Иран като екзистенциална заплаха, което води до саботажни операции и дипломатически усилия за санкции. 

Прокси войните, водени чрез съюзници и подкрепа за паравоенни структури, бяха основен инструмент на конфликта до последните събития, когато Израел предприе директни удари по иранска територия на 13 юни 2025 г.

Противници и съюзници в региона

По време на Ирано-иракската война (1980–1988) Израел предоставя ограничена подкрепа на Иран, въпреки официалната враждебност след революцията. Това се дължи на геополитическите реалности: и двете държави разглеждат Ирак на Саддам Хюсеин като обща заплаха заради неговите амбиции за регионална доминация и агресивна политика срещу Израел. 

Според разсекретени документи и исторически анализи Израел доставя оръжия и резервни части за военна техника на Иран, често чрез посредници, в рамките на т.нар. "Ирангейт" скандал, в който САЩ също имат роля. Тази подкрепа е чисто прагматична, без идеологическа основа, и не променя дългосрочната враждебност между двете държави. Иран приема помощта, но запазва антиизраелската си реторика, фокусирайки се върху оцеляването си във войната срещу Ирак.

В арабско-израелските конфликти от втората половина на 20-ти век (1948, 1956, 1967, 1973) Израел е в центъра на сблъсъците с арабските държави, докато Иран, под управлението на шах Реза Пахлави, остава настрана или неофициално подкрепя Израел, избягвайки конфронтация с арабския свят. След 1979 г. обаче Иран заема активна антиизраелска позиция. 

Първата ливанска война (1982) бележи нов етап, в който Иран подкрепя формирането на Хизбула в Ливан с финансова и военна помощ, докато Израел окупира Южен Ливан до 2000 г., сблъсквайки се с нарастващото влияние на тази групировка. Втората ливанска война (2006) подчертава силата на Хизбула, подкрепяна от Иран с ракети и обучение, което позволява на групировката да устои на израелската армия. 

В Сирийската гражданска война, започнала през 2011 година, Израел провежда стотици въздушни удари срещу ирански цели в Сирия, за да предотврати прехвърлянето на оръжия към Хизбула, докато Иран подкрепя режима на Башар Асад с военни съветници и милиции, виждайки Сирия като ключов елемент от своята регионална стратегия. 

В Газа Израел води операции срещу"Хама" (2008–2009, 2012, 2014, 2023), докато Иран предоставя финансова и военна подкрепа на групировката, въпреки идеологическите различия.

Директна ескалация: Израелските удари от 13 юни 2025 г.

На 13 юни 2025 г. Израел предприема безпрецедентна военна операция, наречена "Нация на лъвовете", насочена срещу Иран. Според изявления на израелски официални лица и международни източници, израелските военновъздушни сили нанасят стотици удари по ирански ядрени съоръжения, военни бази и централата на Иранската революционна гвардия. Сред ликвидираните са висши военни фигури, включително командирът на Революционната гвардия Хосейн Салами, както и двама водещи ядрени учени, Ферейдун Аббаси и Мохамед Мехди Техранчи. 

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви операцията за "много успешна", с цел да неутрализира иранската ядрена програма и военния потенциал, които според него представляват заплаха за оцеляването на Израел. Тази атака отбелязва първия случай на директни военни удари по иранска територия от страна на Израел от 80-те години насам, променяйки динамиката на конфликта от прокси война към открита конфронтация. 

Иранската противовъздушна отбрана е била значително отслабена, а в Техеран са отчетени поражения и по цивилни сгради, което повишава напрежението в региона.

Има ли потенциал за ескалация на конфликта?

Събитията от 13 юни 2025 г. поставят Близкия изток пред риск от пълномащабен конфликт. Преди тази атака конфликтът между Израел и Иран се характеризираше с кибервойна (напр. вирусът Stuxnet, приписван на Израел), дипломатически усилия за санкции срещу Иран и прокси сблъсъци чрез групи като Хизбула и Хамас. 

Авраамовите споразумения от 2020 г. между Израел и няколко арабски държави, в това число ОАЕ и Бахрейн, бяха отчасти мотивирани от обща загриженост срещу Иран, докато Иран разширява връзките си с Русия и Китай. Директните удари обаче променят ситуацията значително. Иранското ръководство, изправено пред вътрешни икономически трудности и загубата на ключови военни фигури, е пред дилема: да отвърне с мащабна контраатака, рискувайки по-нататъшна ескалация, или да избере сдържан отговор, за да избегне отслабване на режима пред собственото си общество.  

Иран може да се опита отново активира своите прокси сили (Хизбула, Хамас и хутите в Йемен) или да предприеме директни ракетни удари, което би довело до по-широк регионален конфликт, вероятно с участието на САЩ, които потвърждават "непоколебима" подкрепа за Израел.

Цените на петрола скочиха с над 10% след атаката, отразявайки опасенията за нарушаване на енергийните доставки от региона. Освен това съществува риск Иран да ускори ядрената си програма в отговор, като аятолах Хаменей вече намеква за възможността за разработване на ядрено оръжие в кратки срокове. Това би променило драматично дипломатическите преговори и би засилило напрежението. От друга страна, Израел е в състояние на повишена бойна готовност, с отменени учебни занятия и обществени събития, което показва подготовка за потенциална иранска контраатака. САЩ, Великобритания и други съюзници са вдигнали военните си съоръжения в региона в пълна бойна готовност, а дипломатически евакуации са в ход в Ирак и Кувейт, което подсилва опасенията за по-широк конфликт.

Ако Техеран избере мащабен отговор, включващ директни удари или атаки чрез прокси групи, това може да доведе до пълномащабна война, потенциално въвличаща САЩ и други регионални играчи като Саудитска Арабия или Турция. САЩ вероятно ще продължат да подкрепят Израел, но администрацията на Тръмп изразява разочарование от липсата на дипломатически напредък, което може да ограничи мащаба на американската намеса. 

Междувременно други страни, като Китай и Русия, може да засилят подкрепата си за Иран, усложнявайки ситуацията. Рискът от регионална ескалация е висок, особено ако Иран реши да атакува съюзници на Израел, като Азербайджан, което би засегнало енергийните доставки за Европа.