Кой ще наследи Гутериш и ще остане ли климатът приоритет за ООН?

Нарастват тревогите, че следващият генерален секретар на ООН може да понижи значението на борбата с климатичната криза, предупреждават експерти по климата и представители на гражданското общество.

Настоящият генерален секретар Антониу Гутериш се утвърди като един от най-категоричните международни лидери по темата. Той нарече компаниите за изкопаеми горива „кръстници на климатичния хаос“ и предупреди правителствата, че се движат по „магистрала към ада“, ако не намалят емисиите на парникови газове, предава The Guardian.

Неговата последователна защита на климатичните действия и готовността му да се противопоставя на влиятелни икономически интереси се смятат за важен фактор за поддържането на целите на Парижкото споразумение от 2015 г., въпреки възхода на популизма и дезинформацията в много държави.

Гутериш трябва да напусне поста си в края на втория си петгодишен мандат на 31 декември. Изборът на негов наследник е сред основните теми за световните лидери, които тази седмица се събират в Ню Йорк за Общото събрание на ООН.

Според експерти много от най-вероятните кандидати за поста са показвали по-слаба ангажираност към климатичните въпроси въпреки нарастващите предупреждения за последиците от глобалното затопляне. Някои от тях дори биха могли да се окажат „катастрофален избор“, макар да разполагат с подкрепата на влиятелни държави, включително САЩ и техни съюзници.

Сред кандидатите, които предизвикват най-много безпокойство, са аржентинският дипломат Рафаел Гроси, който оглавява Международната агенция за атомна енергия, бившият президент на Сенегал Маки Сал и угандийският политик Олара Отуну, бивш заместник генерален секретар на ООН.

По думите на източници, разговаряли с британския вестник The Guardian, Гроси се стреми да поддържа добри отношения с Доналд Тръмп и с аржентинския президент Хавиер Милей, който е известен със скептичните си позиции по отношение на климатичните промени.

„Гроси не е отрицател на климатичните промени, но тези връзки могат да го накарат да омаловажава темата“, коментира наблюдател, пожелал анонимност.

Маки Сал от своя страна е възприеман от мнозина като защитник на природния газ като преходно гориво за Африка. Това поражда въпроси доколко би подкрепял по-амбициозни климатични политики, когато те противоречат на енергийните интереси на африканските държави.

Сходни опасения има и около Олара Отуну. Уганда разполага със значителни залежи на нефт и природен газ, които възнамерява да експлоатира. Според експерти това може да повлияе върху позициите му по климатичните ограничения.

Жените кандидати получават по-висока оценка

Андреас Зибер от екологичната организация 350.org отбелязва, че всички жени кандидати се възприемат като по-убедителни по отношение на климатичната политика.

„Разликата между половете е очевидна: петте жени кандидатки варират от напълно надеждни до изключително убедителни, докато част от мъжете изглеждат сякаш кандидатстват за длъжност от миналия век“, казва той.

Сред кандидатите с по-силен климатичен профил са Каролин Родригес-Биркет от Гвиана, която защитава правата на коренното население и по-справедливото финансиране на развитието, както и костариканската икономистка Ребека Гринспан, която свързва климатичната криза с дълговите проблеми на развиващите се страни.

Бившата президентка на Чили Мишел Бачелет също бе смятана за силен кандидат със сериозни климатични позиции, но според публикации тази седмица се е оттеглила от надпреварата.

Сред останалите претенденти са бившата външна министърка на Еквадор Мария Фернанда Еспиноса и Ивон Баки, която има принос към природозащитни инициативи, но е изразявала съмнения относно ефективността на някои политики за ограничаване на емисиите.

Климатът не бива да се превръща в второстепенна тема

Карлуш Лопеш, преподавател в Университета на Кейптаун, предупреждава, че рискът следващият генерален секретар да бъде по-малко активен по темата е реален.

Според него причината не е само в личността на бъдещия ръководител, а и в променената политическа среда. Климатичната дипломация среща все по-силни геополитически препятствия, многостранната система е под нарастващ натиск, а дори държави, които доскоро претендираха за лидерство по темата, започват да избягват разговорите за климата.

Експертите са единодушни, че наследникът на Гутериш трябва поне да запази сегашното ниво на ангажираност.

„Абсолютно критично е климатът да остане в центъра на това, което прави ООН“, заявява Косима Касел от мозъчния тръст E3G.

Предизвикателствата пред новия лидер

Следващият генерален секретар ще трябва да се справя с укрепналото влияние на индустрията за изкопаеми горива, насърчена от политиките на администрацията на Тръмп и високите цени на енергията. Пред него ще стои и задачата да продължи усилията за регулиране на изкуствения интелект, който може да се превърне в значителен източник на бъдещи емисии.

Експертите посочват и намаляването на емисиите на метан като ключов приоритет. Метанът е парников газ, който има около 80 пъти по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид за кратки периоди от време.

„Намаляването на метана е най-важната стратегия за забавяне на краткосрочното затопляне. Ако искаме да ограничим унищожителните горещи вълни, трябва да спрем този метанов факел“, казва Дърууд Заелке от Института за управление и устойчиво развитие.

Сериозен проблем остава и климатичното финансиране за бедните държави. Според анализаторите много развиващи се страни продължават да не получават обещаните средства за справяне с последиците от климатичните бедствия.

Бившата президентка на Ирландия Мери Робинсън обобщава предизвикателството така:

„Наблюдаваме как системите за поддържане на живота на планетата се сриват пред очите ни. Няма по-спешна тема от тази. Следващият генерален секретар не просто трябва да запази амбициите на своите предшественици, а да превърне борбата с климатичната криза в един от основните си приоритети и да бъде пример за лидерите по света в отказа от изкопаемите горива.“