Куба разчита все повече на китайска соларна помощ в условия на енергийна криза

Куба се опитва да компенсира прекъсванията на тока и недостига на електроенергия — влошени от почти пълната петролна блокада, наложена от Доналд Тръмп — с помощта на рязко нарастващ внос на соларни технологии от Китай.

Пекин е доставил 1 гигават фотоволтаични панели на комунистическия остров миналата година и е обещал допълнителна подкрепа, докато Куба се стреми да произвежда 15% от електроенергията си от възобновяеми източници през 2026 г., според новия ѝ икономически и социален план, съобщава Financial Times.

Замиращата икономика на Куба разчита в голяма степен на внос на петрол, а остарялата електропреносна мрежа зависи от ограниченото вътрешно производство на изкопаеми горива. Китайската слънчева енергия се превърна в спасителен пояс, тъй като електросистемата на страната става все по-нестабилна — само миналия месец имаше два национални сривa в рамките на една седмица.

Рикардо Торес, кубински енергиен експерт в Американския университет във Вашингтон, заяви, че вносът на соларни технологии „не зависи от държава, уязвима на натиск от САЩ“.

Благодарение на китайските технологии карибският остров вече разполага с 34 соларни парка с общ капацитет от почти 1,2 гигавата — увеличение от 350% спрямо 2024 г., което позволи на Куба да увеличи повече от четирикратно дела на слънчевата енергия до около 9% от общото производство към края на миналата година.

Куба планира да изгради 92 соларни парка с общ капацитет малко над 2 гигавата до 2028 г.

„Само през последните 12 месеца правителството успя да инсталира 1 гигават — така че вече са на половината път към целта“, каза Юън Греъм, старши анализатор в енергийния мозъчен тръст Ember. „Един гигават е много значително количество за системата и достигането на 2 гигавата би било наистина трансформиращо.“

Как режимът финансира китайското соларно оборудване остава неясно, въпреки че икономическият план за 2026 г. посочва, че 320 мегавата технологии са дарени от Пекин. Премиерът на Куба Мануел Мареро Крус заяви, че част от соларната техника е „платена“ с никел, произведен в страната.

През януари Тръмп обеща да наложи мита на държави, които доставят петрол на Куба, с цел да принуди промяна на режима. Блокадата доведе до остър недостиг и тежко ограничаване на ресурсите в страна, която вече страда от десетилетия американски санкции.

Миналата седмица обаче САЩ позволиха на руски петролен танкер да акостира — първата доставка на суров петрол за острова от близо три месеца. Руският министър на енергетиката Сергей Цивильов заяви, че Москва подготвя изпращането на втори танкер към Куба.

Участието на Китай в енергийния сектор на Куба е изрично политическо: китайският посланик в страната Хуа Син разкритикува американската енергийна блокада на пресконференция в Хавана миналия месец. Той заяви, че Китай ще засили „сътрудничеството в новите енергийни сектори като фотоволтаиката, за да помогне на Куба да ускори енергийния си преход и да облекчи тази сложна електроенергийна ситуация“.

Според Ember Китай е доставил соларни панели за 117 милиона долара на Куба миналата година — спрямо 48 милиона през 2024 г. и 16,6 милиона през 2019 г.

Вносът на системи за съхранение на енергия (батерии) от Китай също е нараснал рязко — до 56 милиона долара миналата година, в сравнение със 7,3 милиона през 2024 г. Само през януари тази година са внесени батерии за около 15 милиона долара, каза Греъм.

Китай инвестира и директно в Куба: Shanghai Electric вложи около 60 милиона долара в соларния парк „Мариел“ с мощност 62 мегавата — първият частно притежаван проект на острова — в съвместно предприятие с британската компания Hive Energy.

„Соларният парк Мариел осигурява до 10% от електроенергията на Куба — това е изключително важна част от електросистемата... в момента вероятно това е най-евтиният източник на ток за страната“, каза той.

„Единственият проблем от наша гледна точка е, че не са особено добри платци. Или по-точно — плащат в кубинска банкова сметка, но след това не можете да извадите парите от Куба.“

Hive се е опитала да продаде проекта, „но очевидно е трудно да продадеш нещо, за което не си получил плащане“, добави той.

Китайските дарения на соларни панели включват и комплекти за покриви на изолирани домове, училища и болници. Виетнам също е предоставил оборудване. Въпреки това независимото издание Diario de Cuba съобщава, че най-евтиният соларен панел за домакинства струва 100 пъти повече от официалната минимална заплата.

В опит да прекрати енергийната блокада Куба е започнала преговори със САЩ. Под натиск от Вашингтон страната е направила отстъпки към зараждащия се частен сектор, като е позволила на емигранти да притежават и управляват бизнеси. Хавана обаче настоява, че смяна на режима не се обсъжда.