Културни кодове: Кристиан Дусе за притегателната сила на комиксите

Когато преди 16 години започнах да рисувам комикси, смятах, че те са за децата, само че се оказа, че основните ни читатели са възрастни хора на средна възраст между 35 и 40 години. Това разказа в специално интервю за „Мениджър нюз“ испанският художник на комикси Кристиан Дусе, който беше специален гост на Aniventure Comic Con.

Създател на някои от най-забележителните илюстрации за DC Comics, включително „Батман и аутсайдерите“, „Лигата на справедливостта срещу Годзила срещу Конг“, „Детективски комикси“ и различни „ The Flash”, неговото портфолио включва и творбите на Marvel „Пазители на галактиката: Озонови герои“ и „Проектът за герои на Marvel: Удивителният Остин“.

Да изрисуваш комикс не е лесна работа, добавя той, докато описва тежката 15-часова работа, в която освен талант се изисква внимание към детайла и добро въображение.

- Кога започна да правиш рисунки за комикси?

- Занимавам се с комикси от 2006 г., а през 2008 г. успях да започна работа за DC Comics, така че от 16 години насам това е моята професия.

- Как се вдъхнови да рисуваш?

- Когато бях на 12 години видях един уругвайски артист по телевизията да рисува Батман. Беше ми много интересно и тогава се запалих по рисуването. Започнах да се опитвам да имитирам тези рисунки, да се уча как се рисуват те. В Уругвай няма школи по рисуване, така че си купувах различни стари издания за изкуство, от които се научих как да правя карикатури, и така малко по малко с годините ставах все по-добър. Но не съм имал художник, на когото искам да подражавам.

- Трудно ли е да разкажеш в картинки цяла една история, която ще бъде представена на читателите?

- Когато започна работата по даден проект, получавам сценарий от много страници от DC Comics, който в голяма степен се доближава до сценариите за кино прожекциите – дълги страници текст, описващ сцени, диалози. Прочитам го и трябва да вникна добре в сюжетната линия, за да си представя всичко това сякаш става въпрос за филм.

- Следваш ли дословно историята на автора на комикса или можеш да правиш промени?

- Да, напълно следвам всяка една история. В процеса по изработването на комикс са ангажирани няколко души. Авторът на историята на DC Comics, заедно с един от редакторите изработват и контролират всяка една сцена, която ще влезе в историята. Когато изгладят всичко по сценария, историята стига до мен и аз правя черно-белите карикатури. След това по тях започва да работи колориста (оцветителя), друг слага текстовете и след това книгата отива в печатницата. 

Относно промените, ние винаги дискутираме по сцените за начина, по който те могат да станат по-добри. Но един художник на комикс не е просто илюстратор, той трябва да работи като филмов режисьор – да казва къде да се постави камерата, какъв да е плана на заснемане, къде да бъде фокуса. Начинът, по който се разказва историята, е като филмова режисура до някаква степен, а аз имам ангажимент към цялостното й развитие. По един или друг начин моите рисунки трябва да са свързани и последователни, за да мога да предам визуално какво иска да разкаже сценариста - чрез действието и израженията на лицата на персонажите.

- По колко версии правиш на всяка карикатура преди да избереш коя да остане в книгата?

- Нямам достатъчно време, за да работя по този начин. Решенията се взимат в крачка, мога да подобря дадена визия, но всичко трябва да става доста бързо, понеже трябва да правя по една страница на ден. Това налага да работя по 15 часа на ден. Всяка книга има между 20 и 30 страници, така че горе-долу за един месец трябва да направя 30 страници. Общо изработвам по между 8 и 10 книги на година.

- Това е доста работа.

- Да, пазарът в Америка е доста бърз и нямаме време за губене. Изисква се много от нас. Много пъти се налага да търсим баланса между натоварения график и качеството на продукцията.

- Като заговорихме за пазар, къде се четат повече комикси – в САЩ или в Испания?

- В САЩ, разбира се. Комиксите за супер героите е най-четени в Щатите, но са доста популярни и на световно ниво. Като цяло обаче има доста силен пазар в САЩ. 

Кристиан Дусе беше специален гост на Aniventure Comic Con. Снимка: Анелия Тодорова 

- Един комикс, освен от децата, се чете и от възрастните, нали?

- На практика имаме повече читатели сред възрастните отколкото сред децата. Когато започнах да работя като карикатурист смятах, че е обратното. Но не, публиката е на средна възраст между 35 и 40 години, понякога и повече.

- Всяка история носи своя поука. Има ли поуки и за възрастните в книгите, които рисуваш?

- Зависи. Комиксите за супер героите, например, в 90% са забавни истории, в тях се разказва за чудовища, за битки.

- Успяваш ли да задържиш равновесието между приключението, което изживяват героите и агресията в битките?

- Издателството отделя много внимание на тази тема. Обикновено, когато получа даден сценарий, ми се казва в кои сцени трябва да внимавам, тъй като са предизвикали спорове между писателя и редактора. Много пъти, например, това, които не трябва да изобразявам, и по-скоро предпочитам да не изобразявам, е кръвта; както и когато се борят супер героите; когато мъж напада жена. Разбира се, аз не мога да променям сценария, но винаги се опитвам да изобразя сцената с колкото е възможно най-малко насилие.

- Харесват ли ти анимираните карикатури?

- Да, харесват ми, но не съм им голям фен. На практика го разглеждам като все едно да правиш кино с малък бюджет.

- Какви са най-големите предизвикателства пред професионален художник на комикси като теб?

- Тази работа е добре заплатена и хубава, има пътувания, но е трудно да си отпочинеш добре, да се порадваш на семейството си и да работиш усърдно в същото време. Това е най-голямото предизвикателство пред нас – да намерим баланса между работата ни и да се наслаждаваме на живота.

- Какво мислиш за изкуствения интелект? Смяташ ли, че ще отнеме работата ти като художник, като творец?

- Не. Заради нещата, които правя, не смятам, че това може да се случи поне за много време напред, защото изкуственият интелект не може да направи моята интерпретация, а всяка история има нужда от това - да представи изражението на лицата на героите, както и човешките чувства – тъга, недоволство, скръб, радост и т.н. В тази посока, когато рисувам, много често се питам как бих се почувствал аз в такава ситуация и как бих действал от името на даден персонаж. На този етап не смятам, че изкуственият интелект ще може да поддържа тази последователност през цялата история. Съмнявам се, че изкуственият интелект може да отнеме работата ми, не че не може да стане, но поне не вярвам да се случи на мен.

- По какъв проект работиш в момента?

- Тъкмо завърших една минисерия от седем книги на „Justice League vs. Godzilla vs. Kong“, която беше невероятно успешна. Сега работя по една книга за Батман, но не мога да разкрия името заради договора за конфиденциалност.

Автор: Анелия Тодорова