Културни кодове: Сравнението между нас и другите – слабото място в рейтингите на щастието
Знаем, че в Америка живеят нещастни хора, както и на много други места по света. Но Финландия, напротив, е най-щастливата страна. Нали?! Точно това твърди наскоро публикуваният World Happiness Report /Доклад за световното щастие/ - мащабно изследване на нивото на щастие по света. Но преди да стегнете куфарите си и да се преместите в Северна Европа, може би да искате да погледнете как експертите определят кой е щастлив и кой не.
Да искате да вярвате на това, или да не вярвате, обикновено се свежда до един въпрос. Учените използват това, което наричат „стълба на Кантрил“. „Представете си стълба със стъпала, номерирани отдолу нагоре от 0 до 10. Горната част на стълбата представлява най-добрия възможен живот за вас, а долната част на стълбата представлява най-лошия възможен живот. На кое стъпало от стълбата сте в момента?“ Преди да прочетете по-нататък, помислете как бихте отговорили на този въпрос. Пет? Седем? Девет?
Когато за първи път направих това упражнение, отбелязах, че животът ми е седем от десет. Но зад този отговор имаше по-сложна история. Първоначално мислех да оценя живота си с шестица. Но бях преследван от мисли за хора, живеещи в крайна бедност, от които бях виждал много през годините в практиката си. В сравнение с техния живот, моят вероятно е бил доста лесен. Затова си повиших рейтинга. Вие също правите ли нещо подобно? Сравнявате ли се с другите, като повишавате или намалявате очакванията си за собствения си живот?
Нов труд на изследователи от скандинавските страни и САЩ показва, че това се случва много често. Може би основният недостатък се крие в самата формулировка на въпроса. Като показва образът на стълбицата с оценка на щастието - вероятно се допуска, че някои хора са „на върха“, а други „на дъното“. Така самият въпрос принуждава респондентите да мислят по-малко за усещането за щастие, отколкото за статуса.
Щастието и статусът, разбира се, са много различни неща. Едното е свързано с общото благосъстояние, а другото е свързано с това, колко власт или богатство имате в сравнение с другите. Ако основният въпрос, използван за определяне на щастието на хората, всъщност не измерва общото благополучие, то и резултатите стават подвеждащи.
Какво всъщност измерва World Happiness Report?
Разглеждайки докладите за щастието от предишни години, екипът от изследователи от Скандинавия и САЩ забеляза някои „любопитни характеристики“. Например, може да се предположи, че колкото страните стават по-богати, хората им стават по-щастливи. Но растежът на БВП не винаги корелира с щастието. Въпреки високия стандарт на живот в Съединените щати, американците стават все по-нещастни по различни причини. А жителите на някои европейски страни с по-висок БВП, като Португалия и Италия, съобщават за по-ниска удовлетвореност от живота, отколкото жителите на страните от Латинска Америка с по-нисък БВП. Защо се случва това?
Оказа се също, че ако представите на хората „стълбата на Кантрил“ и ги попитате на кое стъпало предпочитат да бъдат, повечето от тях няма да кажат „10!“ Средно повечето хора казват "8". Това е... озадачаващо! Не забравяйте, че 10 означава „най-добрият възможен живот за вас“. Разбира се, всеки иска това, нали?!
Подозирайки, че формулировката на въпроса може да е объркваща за респондентите, изследователите решиха да проучат това по емпиричен път. Те събраха произволни групи от участници и им дадоха различни версии на въпрос, за да измерят нивото им на щастие.
Те използваха оригиналната „стълба на Кантрил“, но също така зададоха въпроса без изображение на стълбата и без описанието „отдолу- нагоре“. Освен това те опитаха варианти, в които не се споменаваха нито стълби, нито надолу, нито нагоре или дори „най-добрия възможен живот“, а вместо това се говори само за „щастие“ или „хармония“. След това изследователите попитали хората какво е било в ума им, когато отговарят на този въпрос и използвали изкуствен интелект, за да анализират отговорите. Така установили, че всяка версия на въпроса предизвиква различни асоциации. По-специално, първоначалната версия накарала респондентите да се съсредоточат върху властта и богатството, които не са широки или цялостни понятия за щастие.
Изследователите също открили, че когато премахнат символа и описанието на стълбицата, хората започват да свързват щастието по-тясно с психическото и физическото здраве, взаимоотношенията и семейството. Все още мислят за пари, но вместо за богатство, говорят за финансова сигурност (важното е не да си по-богат от другите, а просто да имаш достатъчно пари за добър живот). И което е много важно, когато ги питат какво ниво на щастие биха предпочели, те дават по-очевиден отговор, много по-близо до десетата степен.
В този смисъл, ако мислите, че 10 означава, че сте по-богат от другите, може да се почувствате неудобно да кажете, че това е вашето предпочитано ниво, сякаш искате да сте над всички останали. Освен това, отбелязват изследователите, е вероятно стълбата да налага йерархичен възглед, карайки хората да я тълкуват като несъвместима с други важни аспекти на благосъстоянието, като социална връзка и реципрочност в отношенията.
Голямата ирония
Изводът от тази статия не е, че световните изследвания върху щастието са безполезни, а разбирането, че компонентите на щастието са многобройни. Тези усилия могат да помогнат за информирането и развитието на политиците по света, които се опитват да разберат кои неща са тясно свързани с благосъстоянието. Но трябва да помним, че резултатите от измерванията често са придружени от културни образи. Те могат да повлияят на резултатите, без дори да го осъзнаваме. Изглежда, че това се е случило със „стълбата на Кантрил“, което означава, че резултатите трябва да се приемат с голяма доза съмнение.
Трябва също да помним, че има голяма ирония в това да сравняваш собственото си щастие с това на другите, или собствената си страна с тази на друг. Както всеки психолог ще ви каже, сравняването ни с другите ни прави много нещастни!
Всъщност това трябва да обясни всяка дискусия за това защо младите хора в развитите страни са толкова нещастни, за която се писа много в пресата след излизането на Световния доклад за щастието. Въпреки че смартфоните и особено социалните медии често са обвинявани за усещането за нещастие, трябва да се запитаме каква е в технологията, която прави хората толкова недоволни. Изследванията показват, че това до голяма степен се дължи на факта, че социалните медии увеличават опитите и желанието за сравнение, което е истинска отрова за психологическото благополучие.
Пагубното действие на социалните сравнения също ни помага да разберем, че растежът на БВП не винаги е свързан с повишено ниво на щастие. САЩ имат висок БВП, но изключително високо неравенство. Затова много американци се сравняват с други, които са по-богати, и в резултат стават по-нещастни. „В развитите страни населението намалява, хората се сравняват с предишното поколение и така губят надежда за бъдещето“, каза Карол Греъм, професор по обществена политика в Университета на Мериленд и старши сътрудник в изследователския институт Gallup.
„Десетилетия изследвания показват, че щастието често идва не от сравняването с другите, а от свързването с тях, което може да липсва в този доклад“, каза Джамил Заки, психолог от Станфорд. „Иронията е, че много от позициите на доклада бяха за това как държавите се „класират“ по отношение на щастието. И това само засилва състезателното отношение, което прави толкова трудно за нас да се чувстваме щастливи“, обяснява той.
Източник: VOX
Превод и редакция: Стоян Сираков
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.