Миражи на статистиката: Пречи ли изкуственият интелект на младите хора на пазара на труда

Приложението ChatGPT стартира в края на 2022 г. Оттогава нивото на безработица сред наскоро завършилите колеж е скочило до близо 6%, достигайки най-високото си ниво от повече от десетилетие, с изключение на скока, причинен от пандемията от 2020 г. Това е вярно, въпреки че общото ниво на безработица е около 4%.

Много наблюдатели интерпретираха тези данни като доказателство, че изкуственият интелект е започнал да измества професионалистите на начално ниво от редиците на офис служителите.

„Изкуственият интелект унищожава един и без това крехък пазар на труда за завършилите колеж“, гласи типично заглавие в Wall Street Journal миналата година. Но разказът за това, че изкуственият интелект отнема работни места, се оказва неверен или поне преждевременен. Почти всички налични данни показват, че това, което спъва младите хора на пазара на труда, няма нищо общо с изкуствения интелект.

Дали това е добро или лошо нещо е много по-трудно да се каже.

Твърдението, че изкуственият интелект вече отнема работни места от младите хора, се основава на статистически илюзии. В исторически план безработицата сред наскоро завършилите колеж е била значително по-ниска от тази на средностатистическия работник. След стартирането на ChatGPT обаче, нивото на безработица сред тази група нараства почти два пъти по-бързо от общото ниво.

Тъй като изкуственият интелект е най-подходящ за заместване на офис служителите, това е точно тенденцията, която бихме очаквали, ако изкуственият интелект повлияе на пазара на труда.

Въпреки това, нивото на безработица може да бъде силно подвеждаща статистика. Бюрото по трудова статистика отчита като „безработни“ само тези, които активно са търсили работа през последните четири седмици; в противен случай те са изключени от набора от данни. Това се прави, за да се изключат хора, които всъщност не искат да работят, като например студенти, пенсионери и домакини. Но също така изключва хора, които искат да работят, но са спрели да търсят.

Делът на компаниите, които отчитат увеличено наемане на персонал благодарение на изкуствения интелект, надвишава дела, отчитащ спад в наемането. Дори разработчиците на софтуер – широко смятани за признак на предстояща криза на пазара на труда, предизвикана от изкуствения интелект, в момента са търсени на рекордно високо ниво.

„Използваме изкуствен интелект по толкова много начини – кодиране, инженерство, всичко“, отбелязва Тедески, главен икономист в платежната компания Stripe. „И това не ни е попречило да привличаме нови млади таланти. Напротив, ускори наемането ни.“

Ако изкуственият интелект не е виновен за тежкото състояние на младежкия пазар на труда, тогава кой е? Темпът на наемане на работа в почти всеки сектор на икономиката се е забавил до нива, наблюдавани малко след Голямата рецесия. Пазарът на труда с малко свободни работни места е особено труден за младите хора, които навлизат на пазара на труда, включително тези с висше образование.

Забавянето, което преди наричах „Голямото замразяване“, започна да се проявява в средата на 2022 г. Първоначалното обяснение беше, че работодателите, след като са преживели трескавите смени на работните места по време на пандемията, са решили да запазят служителите си, като не откриват нови позиции. Но фактът, че Голямото замразяване продължава толкова дълго, сочи към второ обяснение: несигурността. Страхът от предстояща рецесия и притесненията относно резултатите от изборите през 2024 г. принудиха компаниите да спрат плановете си за нови инвестиции, откриване на нови клонове или пускане на нови продукти – всичко това означаваше по-малка нужда от наемане на нови работници.

„Наемането на млади хора не осигурява голяма незабавна полза – това е по същество инвестиция в бъдещето“, отбелязва Деминг. „Така че, ако не сте сигурни как ще изглежда това бъдеще, това е едно от първите неща, от които се отказвате“, казва той.

През последните месеци компаниите за изкуствен интелект въвеждат нови агенти, способни да изпълняват широк спектър от задачи, които понастоящем се изпълняват от работници на начално ниво.

В този смисъл фактът, че пазарът на труда за младите хора вече е слаб, не е обнадеждаващ. Но ако има по-обнадеждаващо заключение от тези данни, то е, че развитието на пазара на труда е сложен процес, който е трудно да се предвиди. Експертите, все още не могат да кажат със сигурност защо младите хора изпитват такива трудности през последните години -  те имат само теоретични представи. 

Неяснотата на пазара на труда сама по себе си е тревожна, но също така трябва да ни накара да се замислим, преди да правим каквито и да било сериозни, плашещи прогнози за ИИ. Никой дори не знае със сигурност какво се случва сега, камо ли какво ще се случи в бъдеще.