Новаторският план на малък архипелаг сред Тихия океан да избегне потъването

Правителството на Тувалу привлече глобалното медийно внимание, когато изпрати трогващо видео на Срещата на върха в Глазгоу (COP26) през ноември 2021 г. На него министърът на правосъдието, външните работи и комуникациите Симон Кофе се появява на плажа, облечен в костюм и вратовръзка, пред катедра с микрофони, но с вода до колене. Това беше неговият начин да алармира, че заради покачването на морското равнище, причинено от изменението на климата, страната му потъва, а това е малък архипелаг от само 11 000 жители, разположен в средата на Тихия океан. Но той не е единственият.

80% от територията на Малдивите, туристически скъпоценен камък, съставен от 1200 острова в Индийския океан, са само на един метър над морското равнище. Изправени пред опасността да бъдат потопени, те вече действат: извличат утайки, които са под водата, и ги поставят на повърхността, за да повдигнат почвата и да защитят територията си. Нещо повече, те дори строят нови, изкуствени острови и преместват населението си. С международна помощ тези инженерни работи не са твърде сложни, но събудиха безпокойството на много учени, които наскоро в списание Nature предупреждават за унищожаването, което това представлява за морските екосистеми и как в дългосрочен план страната може да бъде още по-уязвима.

Анхел Аморес, изследовател в Университета на Балеарските острови, е работил на Малдивите по проект, свързан с този проблем, и познава добре ситуацията.

„В края на века се очаква повишаване на морското равнище в този регион между 70 и 80 сантиметра“, обяснява той в изявления за El Confidencial. С тази прогноза в действителност „по-голямата част от островите няма да са под морското равнище“. Въпреки това, те постепенно ще станат необитаеми места поради периодичните наводнения, които ще претърпят.

В допълнение към анализа на проблема с местното население, компании и администрации, „се посветих на моделирането на вълните, така че посетихме различни острови, за да извършим батиметрия и да преценим кога ще се наводнят или колко често ще го правят“, разказва той.

Ако вълните потопят някои области, например, веднъж на всеки 10 години, с течение на времето това ще се случва по-често: на всеки пет, на всеки две или всяка година. В крайна сметка животът там ще стане доста лош, защото „когато тези острови, които са много малки, бъдат наводнени, те остават без запаси от прясна вода, която се засолява, електрическите инсталации ще се развалят наред с много други проблеми. Поради тази причина правителството на страната премества жителите си, повече от половин милион. Освен това в повечето случаи изграждането на нови острови няма много общо с борбата с изменението на климата, а по-скоро с развитието на нови туристически курорти.

В рифовите райони правителството предлага концесия на компании да построят свои комплекси, за да ги експлоатират за определен период от време. Тази нова територия не се издига много по-високо от средното за страната, което е около 1,80 метра, защото всеки сантиметър пясък е пари.

Мистерията на островите, направени от корали

Но работите, които извършват на Малдивите, са по-прости, отколкото може да изглежда. Те не добиват пясък от дълбокото море, а по-скоро това, което е най-достъпно. „Може да е от дълбочина само четири метра и това, което правят, е да го преместят, за да построят нов остров до него“, казва изследователят.

Едно просто търсене в Google Earth разкрива: „След шест месеца три или четири острова могат да се появят там, където такива не е имало“ и дори можете да видите в морето „дупките, от които са взели пясъка“.

По този начин усилията са сведени до минимум, но в дългосрочен план това може да бъде спорна стратегия. „Дупката отново ще се напълни с пясък“, така че „това е постоянна битка“, която има последствия.

„Когато премахвате пясъка, вие унищожавате кораловата екосистема на мястото, където го извличате, и мястото, където го депозирате“, казва Анхел Аморес. От екологична гледна точка решението е ужасно, както заклеймяват някои активисти. Въпреки това, „те нямат много опции“, признава изследователят.

Архипелагът се състои от атоли, тоест пръстеновидни острови, с вътрешна лагуна, която се свързва с морето чрез много тесни проходи. Произходът на тези атоли е растежът на корали, очарователни живи организми, които растат, за да достигнат необикновени размери и които на свой ред приютяват много морски живот. Най-приетата теория за това как са се образували е, че те са били древни кратери на вулкани, които са загубили височина, докато не са потънали в морето. Коралите са се образували около пръстена на вулкана, образувайки вертикални стени. Поради тази причина пясъкът, който в момента съществува на тези острови, идва от корали, които умират.

„Най-голямата несигурност по отношение на изменението на климата е дали коралите растат достатъчно бързо, за да се адаптират към новото морско ниво. Ако то се покачва по-бавно от растежа на коралите, няма да има голям проблем, но в противен случай ще има истински проблем“, коментира ученият от Университета на Балеарските острови.

В момента научните изследвания не са успели да определят това със сигурност. Също така не е известно как унищожаването на коралите, причинено от укрепването и изграждането на нови острови, ще се отрази на унищожаването на малка част от атола. Малдивите обаче не унищожават морските си екосистеми без контрол, загрижеността за околната среда е част от плана, така че има учени на място, които работят по проекти за преместване на корали, засегнати от работите. Всъщност, според проучване, публикувано през 2023 г., те го правят доста успешно: след анализ на 242 коралови фрагмента, които са били преместени, година по-късно оцеляването достига 70%. Възстановяването на тези организми надхвърля предишните очаквания.

А какво се случва на испанския бряг?

Освен Малдивите и Тувалу, други острови в Полинезия, Северна Австралия и Индийския океан са изправени пред същия проблем.

В Испания покачването на морето към 2100 г. също може да бъде около 70 или 80 сантиметра по отношение на сегашното ниво. Панорамата обаче е много различна: „Ще имаме проблеми, но няма да изчезнем“, казва изследователят от Университета на Балеарските острови. Някои къщи, разположени на предната линия, може да имат проблеми, подобни на тези на атолите, от наводнения поради епизоди на вълни. Основният проблем пред испанското крайбрежие обаче е изчезването на плажове. Там, където няма сгради, вероятно нищо няма да се случи, просто плажът ще се измести назад“, казва експертът. Но там, където зад него има алея, плажът вероятно ще бъде изтрит от картата, предвид невъзможността за „мигриране“ навътре.

Можем ли да спечелим земя, като вземаме пясък от морето, както на Малдивите? „В Майорка това се прави, откакто се помня“, казва Анхел Аморес. Проблемът е, че „това е временно решение, това е кръпка, дори да носите пясък всяка година, морето действа 24 часа в денонощието и ерозията е неизбежна, не може да работи в дългосрочен план“.

Освен ограничаването на емисиите, за да се предотврати покачването на морското равнище да стане още по-важно в бъдеще, отчасти то вече е неизбежно и „единственото нещо, което можем да направим, е да се адаптираме“, например като премахнем крайбрежните алеи.