ООН прави нов опит да върне Кипър на масата за мирни преговори

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш започва във вторник нов опит да върне двете общности в Кипър на масата за мирни преговори след близо десетилетие на застой.

Това е първото му посещение на острова като ръководител на ООН и идва на фона на признаци, че двете страни може да са готови отново да започнат преговори. Въпреки това те продължават да са разделени по отношение на основните правила, при които те да се водят. Неуспехът би удължил спора, който обтяга отношенията между съюзниците в НАТО – Гърция и Турция, както и отношенията на Анкара с Европейския съюз, съобщава Ройтерс.

Мандатът на Гутериш изтича в края на 2026 г. Във вторник той ще проведе отделни срещи с президента на Република Кипър Никос Христодулидис и с лидера на кипърските турци Туфан Ерхюрман. В сряда тримата ще участват в съвместни разговори в контролираната от ООН буферна зона, която разделя острова.

Кипърски медии съобщиха, че ООН е подготвила пакет от идеи за преодоляване на различията между двете страни, макар представители на организацията да отричат да съществува завършен план.

Христодулидис настоява преговорите да бъдат възобновени от мястото, където бяха прекъснати през 2017 г., въз основа на подкрепяния от ООН модел за двузонална, двуобщностна федерация.

Ерхюрман, избран за лидер на кипърските турци миналата година, води кампания с обещание да проучи възможността за федерално решение – промяна спрямо предшественика му, който настояваше за решение с две отделни държави. Въпреки това той заявява, че няма да участва в нов безсрочен преговорен процес без предварително споразумение относно политическото равенство и правилата за водене на преговорите.

Кипър беше разделен след турската военна интервенция през 1974 г., предприета в отговор на краткотраен преврат, организиран от тогавашната военна хунта в Гърция. Великобритания, Гърция и Турция са т.нар. „държави гарант“ с право на намеса съгласно договора, с който бившата британска колония получава независимост през 1960 г.

Съвместното управление на гръцки и турски киприоти се разпада през 1963 г., а по-малко от година по-късно е разположена мироопазваща мисия на ООН, която днес е една от най-старите действащи операции на организацията. В момента тя наблюдава 180-километровата линия на прекратяване на огъня, разделяща двете части на острова.

Южната част на Кипър се управлява от международно признатото правителство на гръцките киприоти, което представлява целия остров в Европейския съюз и председателстваше Съвета на ЕС през първата половина на 2026 г. Северната част е самопровъзгласила се държава на кипърските турци, призната единствено от Турция.

Една от основните причини за провала на предишните преговори е дълбокото разногласие относно ролята на Турция след евентуално мирно споразумение. Гръцките киприоти са против Анкара да запази каквито и да било правомощия за намеса, докато кипърските турци смятат, че това е ключова гаранция за тяхната сигурност.

Турция официално подкрепя решение с две отделни държави на острова – позиция, която е категорично отхвърляна от гръцките киприоти и Гърция.