Производителите на кафе в Конго се опасяват, че войната ще обезсмисли последните постижения

В планините на източна Демократична република Конго реколтата от кафе гние и вехне, тъй като ескалацията на десетилетния конфликт в региона е попречила на фермерите да се грижат за земята си тази година.

Боевете между правителството и подкрепяните от Руанда бунтовници от M23 ескалираха в началото на годината, когато бунтовниците превзеха големи градове в провинциите Северно и Южно Киву, първокласни райони за отглеждане на кафе, известни с висококачествените си зърна Арабика, предава Ройтерс. 

Последните военни действия убиха хиляди и разселиха стотици хиляди други, включително фермери. Те също така блокираха експортните пътища, заплашвайки да ограничат забележителното възстановяване на кафеената индустрия в страната след години на упадък.

Производството на кафе на зърна в Конго надхвърли 100 000 метрични тона годишно в края на 80-те години на миналия век, според данни на ООН, но спадна рязко през 90-те години на миналия век, тъй като силите на ДРК и други въоръжени групировки воюваха в опустошителни войни, вкоренени в геноцида в Руанда през 1994 г.

Данните на ООН показват, че производството отново се е увеличило през последното десетилетие, достигайки малко над 62 000 тона през 2023 г.

Кооперативи като SOPACDI в провинция Южно Киву получаваха международно признание за качествените си зърна, а в методите на производство и в задълбочаването на връзките с глобалния пазар бяха направени подобрения.

Сега тези печалби са застрашени.

В държавната фабрика за кафе в Букаву, столицата на Южно Киву, редове от сушилни бяха празни по време на посещение на Ройтерс по-рано този месец.

Франсоа Камбале Нзанзу, директор на държавната служба по земеделие, която контролира износа, каза, че макар кафеените дървета да цъфтят изобилно тази година, боевете и банковите смущения са засегнали износа. „Имахме много кафе, но тази година нямаше много износители“, каза Нзанзу.

В Муганзо, също в Южно Киву, фермерът Мудекереза ​​Кашугушу Селестин огледа окаяното състояние на своята плантация, където паднали дървета и сбръчкани зърна бяха разпръснати по земята. „Не е останало нищо от кафето, което имах. Дори и това, което е останало, вече е изгнило и сухо“, каза той.

Щетите го карат да се бори да издържа семейството си и да плаща училищните такси на децата си. „Преди събирах кафе на стойност 300 долара всяка година, но тази година получих само 50 долара“, каза той.