Путин омаловажава недостига на горива в Русия, докато засилва атаките срещу Украйна

Въпреки сериозния недостиг на горива в цяла Русия, президентът Владимир Путин демонстрира, че не е особено обезпокоен от нарастващите украински удари по руските петролни рафинерии. Той определи проблема за една от водещите петролни държави в света като „некритичен“, отхвърли предложенията за примирие и настоя, че войната ще продължи, докато целите му не бъдат постигнати.

Путин заяви, че атаките срещу руската енергийна инфраструктура са опит на Украйна да отклони вниманието от загубите си на бойното поле, макар че анализатори посочват, че настъплението на руските сили е било възпрепятствано през последните месеци, предава Асошиейтед прес. Руският лидер очевидно смята, че правителството му може да предотврати това горивната криза да подкопае авторитета му и подкрепата за войната, започната преди повече от четири години.

Руските въоръжени сили предприеха масирана 11-часова въздушна атака срещу украинската столица Киев през нощта срещу четвъртък, при която загинаха най-малко 30 души. Това беше една от най-смъртоносните атаки срещу града от началото на пълномащабното руско нахлуване.

Недостигът на горива в Русия се задълбочава

От март насам са регистрирани над 50 украински атаки срещу петролни рафинерии и други енергийни обекти в Русия и в окупирания Крим — кампания, която украинските лидери определят като средство за оказване на натиск върху Москва да прекрати войната.

Поне за милиони руснаци тези удари приближават войната до ежедневието им и подкопават наратива на Путин, че конфликтът не засяга обикновените хора. По данни на анализатори около една трета от руския капацитет за рафиниране е временно спрян. Щетите се оценяват като дълготрайни и скъпи за възстановяване. Въпреки значителната противовъздушна отбрана около Москва, водеща рафинерия в столицата беше поразена два пъти, като вторият удар на 18 юни предизвика пожар и сериозни повреди, чието отстраняване може да отнеме до края на годината.

Производството на бензин в Русия е спаднало с около 17% — до 850 000 барела дневно, показват правителствени данни. В много региони е въведено разпределение на горивата, а шофьорите чакат с часове на опашки за зареждане. В опит да облекчи дефицита, правителството разреши производството на по-нискокачествен бензин с по-високо съдържание на сяра до края на годината.

Най-тежко засегнат е Крим, където продажбите на гориво за физически лица периодично бяха напълно преустановявани.

Путин омаловажава ефекта от украинските удари

Путин председателства заседание на правителството през уикенда, посветено на недостига на горива. В телевизионни изявления той призна, че страната преминава през „труден период“, обеща ускорен ремонт на енергийните обекти и допусна възможността Русия да внася бензин, за да компенсира „временния“ недостиг. Той добави, че оръжейната индустрия ще увеличи производството на системи за противовъздушна отбрана.

Руският президент описа украинските удари като опит да се раздели руското общество и да се принуди Кремъл да преговаря при „условия, изгодни за нашия противник“.

„Ние няма да им дадем този шанс“, заяви той.

Докато Путин твърди, че далекобойните украински удари „нямат абсолютно никакъв ефект“ върху фронта, западни военни анализатори посочват, че атаките със среден обсег са затруднили логистиката на руската армия и са забавили настъплението ѝ, довеждайки бойните действия до застой.

В петък Путин посети руския военен щаб, ръководещ операциите в Украйна, за да получи доклад за превземането на град Константиновка след седмици на ожесточени улични боеве. Той определи това като ключова стъпка към овладяването на близките градове Славянск и Краматорск — последните големи укрепени центрове в Донецка област, които остават под украински контрол.

Украинските власти не коментираха незабавно руските твърдения. По-рано украинският Генерален щаб съобщи, че е отблъснал 24 руски атаки край Константиновка и други населени места.

Путин предупреди още, че „колкото повече удари Киев нанася по нашата гражданска инфраструктура, толкова по-голяма зона за сигурност ще трябва да създадем“ в Украйна. Той отправи и заплаха към западните съюзници на Киев, заявявайки, че Русия ще анализира тяхното „участие във военните действия“, за да вземе „отговорни решения в бъдеще“.

Путин отхвърля предложенията за примирие

Руският президент отговори на предложението на украинския президент Володимир Зеленски за среща, като го предизвика да дойде в Москва — нещо, което Украйна категорично отхвърля.

Путин отхвърли и предложението за примирие, подкрепено от Киев и западните му съюзници, с аргумента, че то би дало време на украинските сили да се прегрупират. Той постави условия за изтегляне на украинските войски от контролираните от тях части на Донецка област — искане, което Украйна отхвърля.

Според Путин евентуално мирно споразумение трябва да задължи Украйна да се откаже от стремежа си към членство в НАТО, да намали армията си и да гарантира защита на руския език и култура.

В интервю миналата неделя Путин твърди, че Украйна е предложила да се ограничат бойните действия до четирите области, които Русия е анексирала, но не е успяла напълно да завземе: Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Той каза, че е отхвърлил предложението, защото то би освободило украински сили от други направления, където руските войски са постигнали напредък, и би им позволило да се съсредоточат върху отбраната на тези четири югоизточни региона.

„Изправени пред катастрофален недостиг на личен състав, украинските въоръжени сили очевидно смятат, че това може да бъде тяхното спасение“, заяви Путин. „Спасяването на киевския режим не е част от нашите планове.“

Кремъл съобщи, че това предложение е било направено по конфиденциални канали, докато украинските власти не са коментирали публично подобна инициатива.

Путин отхвърли и украинско предложение за взаимно прекратяване на удари дълбоко в територията на двете страни, като заяви, че руските удари в дълбочина са „много по-мощни, чувствителни и, честно казано, разрушителни“.

При смъртоносната атака срещу Киев в четвъртък Русия отново е поразила жилищни райони, въпреки че твърди, че атакува военни цели. За разлика от това, по-голямата част от украинските удари на руска територия са насочени към петролни съоръжения, оръжейни фабрики и други военни обекти.

По данни на Организацията на обединените нации, над 16 000 украински цивилни са загинали от началото на войната.