Разширяване на тръбопроводите на НАТО: нова инициатива на източния фланг

Страните от Източна Европа правят нов опит да разширят мрежата на НАТО от подземни тръбопроводи за гориво от епохата на Студената война в случай на военен конфликт, съобщава Bloomberg, базирайки се на свои източници.

Страни като Полша и Румъния отдавна твърдят, че трябва да имат достъп до тръбопроводната система на НАТО, която снабдява западните сили по време на военни операции и в момента стига само до Германия на изток. Инициативата за разширяване на 10 000-километровата мрежа е придобила нова спешност преди срещата на върха на НАТО в Анкара през юли.

С войната в Иран някои държави също се страхуват, че могат да станат по-уязвими на потенциални недостиг на гориво, ако текущият конфликт се ескалира, пише още медията.

Обширната мрежа, която комбинира системи за съхранение и разпределение, в момента покрива 12 държави членки на НАТО — свързвайки военни авиобази, граждански летища, депа, както и помпени станции, рафинерии и станции за товарене на камиони и влакове, според НАТО. Тя е проектирана да покрива внезапни увеличения в търсенето на гориво, особено за въздушен транспорт и дозареждане във въздуха.

Ситуацията показва как повече от четвърт век след първата вълна на разширяване след Студената война, НАТО продължава да разчита на фрагментирана система за основни доставки, която може да стане критична при внезапна ескалация на военни действия.

Неотложността за решаване на въпроса нараства с липсата на край за пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което вече навлезе в петата си година. Някои западни разузнавателни служби предупреждават, че следваща цел на Москва може да бъде НАТО, дори когато президентът Владимир Путин многократно отхвърля такъв сценарий като „пълен абсурд“.

Съюзниците са ангажирани да осигурят сигурни и устойчиви енергийни доставки, включително гориво за военните сили, за да се гарантира, че колективният отбранителен и възпиращ потенциал на алианса остава силен, каза официален представител на НАТО. Те също така работят за подобряване на веригата за доставки на гориво, която включва горивни тръбопроводи.

Тръбопроводната система на НАТО (NPS) се финансира частично чрез общия бюджет на алианса, както и чрез предоставяне на излишен капацитет за търговска употреба. По-нататък на изток алиансът разчита на мрежите на отделните държави. Те не се финансират от НАТО, което е една от причините за натиска за разширяване.

Изграждането на инфраструктурата и свързването ѝ с вече съществуващата система с нейните два отделни централно- и северноевропейски клона ще постави редица организационни и финансови предизвикателства, според скорошно проучване на Центъра за източни изследвания в Варшава. За начало проектът ще изисква единодушно одобрение от страните членки на НАТО, включително от САЩ, най-големият финансов дарител на алианса.

Предишен анализ показва, че цялото разширяване на по-широката мрежа на източния фланг може да струва около 21 милиарда евро и да отнеме до 25 години за изграждане, споделят източниците на медията.

В момента фокусът е върху два стълба, за да се направи концепцията по-осъществима, с цел да се обявят нови планове по време на срещата в Анкара. Разширяването на източния клон, известен като Централноевропейска тръбопроводна система до Полша, се оценява на 5,5 милиарда евро, докато другият проект, който цели да свърже Гърция, България и Румъния, може да струва около 6 милиарда евро.