САЩ и Иран започват трети кръг ядрени преговори на фона на военно напрежение

Иран и Съединените щати се подготвят да се срещнат в четвъртък в Женева за ядрени преговори, възприемани като последен шанс за дипломация, тъй като Америка е струпала флотилия от самолети и военни кораби в Близкия изток, за да окаже натиск върху Техеран да постигне споразумение, съобщава Асошиейтед прес.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска сделка, която да ограничи ядрената програма на Иран, и вижда възможност в момент, когато страната се бори с вътрешни трудности и нарастващо недоволство след националните протести миналия месец. Междувременно Иран поддържа позицията, че иска да продължи да обогатява уран, въпреки че програмата му е в руини, след като Тръмп нареди през юни атака срещу три ядрени обекта на Ислямската република.

Ако се стигне до американска атака, Иран заяви, че всички военни бази на САЩ в Близкия изток ще бъдат считани за легитимни цели, което излага на риск десетки хиляди американски военнослужещи. Иран също така заплаши да атакува Израел след тежката 12-дневна война миналата година, което означава, че регионален конфликт може отново да избухне в Близкия изток.

„Няма да има победа за никого — това би била опустошителна война“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи пред India Today в интервю, заснето в сряда малко преди да отпътува за Женева. „Тъй като американските бази са разпръснати на различни места в региона, за съжаление вероятно целият регион би бил въвлечен и замесен, така че това е един много ужасен сценарий.“

Арагчи отново ще седне срещу Стив Уиткоф — милиардер в сферата на недвижимите имоти и приятел на Тръмп, който служи като специален пратеник на президента за Близкия изток. Двамата проведоха няколко кръга преговори миналата година, които се провалиха, след като Израел започна войната си срещу Иран през юни. Последните разговори отново се посредничат от Оман — султанат на източния край на Арабския полуостров, който отдавна служи като посредник между Иран и Запада.

Арагчи се срещна с външния министър на Оман Бадр ал-Бусаиди след пристигането си в Женева в сряда вечерта. Двамата „прегледаха вижданията и предложенията, които иранската страна ще представи за постигане на споразумение по иранската ядрена програма, въз основа на водещите принципи, договорени в предишния кръг преговори“, съобщи държавната новинарска агенция на Оман. Ал-Бусаиди ще предаде предложението на Иран на американските официални представители в четвъртък.

В този кръг преговори след войната през юни Тръмп настоява за пълно прекратяване на обогатяването на уран от страна на Иран, както и за разглеждане на балистичната ракетна програма на Техеран и подкрепата му за регионални въоръжени групировки. Иран поддържа тезата, че разговорите трябва да останат фокусирани единствено върху ядрените въпроси.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред репортери в сряда, че Иран „винаги се опитва да възстанови елементи“ от ядрената си програма. Той каза, че в момента Техеран не обогатява уран, „но се опитва да стигне до момент, в който в крайна сметка да може“.

Иран твърди, че не е обогатявал уран от юни насам, но е възпрял инспектори от Международната агенция за атомна енергия да посещават обектите, бомбардирани от Америка. Сателитни снимки, анализирани от Асошиейтед прес, показват активност на два от тези обекти, което предполага, че Иран се опитва да оцени щетите и евентуално да възстанови материали там.

Западът и МААЕ твърдят, че Иран е имал програма за ядрено оръжие до 2003 г. Преди атаката през юни страната обогатяваше уран до 60% чистота — кратка техническа стъпка от оръжейните нива от 90%.

Американските разузнавателни агенции оценяват, че Иран все още не е възобновил оръжейна програма, но е „предприел дейности, които го поставят в по-добра позиция да произведе ядрено устройство, ако реши да го направи“. Въпреки че настояват, че програмата им е мирна, ирански официални лица през последните години заплашват да се насочат към създаване на бомба.

„Принципът е много прост: Иран не може да има ядрено оръжие“, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс пред репортери в Белия дом в сряда.

Ванс каза, че Тръмп „изпраща тези преговарящи, за да се опитат да решат този проблем“ и „иска да го реши по дипломатически път“.

„Но, разбира се, президентът има и други опции“, добави Ванс.

Ако разговорите се провалят, остава несигурност относно времето на евентуална атака.

Ако целта на потенциални военни действия е да се окаже натиск върху Иран да направи отстъпки в ядрените преговори, не е ясно дали ограничени удари биха били ефективни. Ако целта е отстраняване на иранското ръководство, това вероятно ще ангажира САЩ в по-мащабна и продължителна военна кампания. Няма публични признаци за планиране на това какво би последвало, включително възможността от хаос в Иран.

Съществува и несигурност относно това какви биха били последиците за по-широкия регион. Техеран може да отвърне срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив или срещу Израел. Цените на петрола се повишиха през последните дни отчасти заради тези опасения, като сортът Брент в момента е около 70 долара за барел. В предишния кръг преговори Иран заяви, че временно е спрял трафика през Ормузкия проток — тесния вход към Персийския залив, през който преминава една пета от световната търговия с петрол.

Сателитни снимки, заснети във вторник и сряда от Planet Labs PBC и анализирани от Асошиейтед прес, показват, че американските кораби, които обикновено са акостирали в Бахрейн — дом на Пети флот на ВМС на САЩ — са били в открито море. Пети флот препрати въпросите към Централното командване на американските въоръжени сили, което отказа коментар. Преди атаката на Иран срещу Катар през юни Пети флот по подобен начин разпръсна корабите си в морето, за да ги защити от евентуално нападение.