ООН: Глобалната продоволствена криза се дължи на скока на цените

Цените на храните упорито остават високи, тъй като руската инвазия в Украйна продължава, изостряйки съществуващия натиск, създаван от проблемите по веригата за доставки и изменението на климата, съобщава Си Ен Би Си, цитиран от БТА.

Войната "наля много гориво във вече горящ огън", каза Ариф Хюсейн, главен икономист в Световната програма за храните на ООН. Украйна е основен производител на суровини като пшеница, царевица и слънчогледово олио. Въпреки че износът в световен мащаб е ограничен поради инвазията на Русия, Хюсейн сподели, че глобалната хранителна криза не се дължи на липсата на храна, а на скока на цените. "Тази криза е свързана с достъпността, което означава, че има налична храна, но цената й е висока", заяви той в "Capital Connection" на Си Ен Би Си. 

По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) световните цени на храните през юли са били с 13% по-високи от преди година. И е възможно да продължат да растат. В най-лошия си сценарий ООН изчислява, че може да скочат с още 8,5% до 2027 г. 

За това допринасят и цените на торовете, които също се покачват, като така разходите се прехвърлят върху потребителите. Цените скочиха, след като Русия, която отговаря за около 14% от световния износ на торове, ограничи износа. Това от своя страна намали добивите. 

В съчетание с високите цени на енергията и прекъсванията на веригата за доставки, всичко това ще повлияе на способността на Световната банка да отговори на увеличаването на производството на храни през следващите две години, коментира Мари Пангесту, управляващ директор на политиката за развитие и партньорствата в Световната банка. Цялата тази несигурност може да задържи цените високи след 2024 г., каза тя. 

Въпреки че Хюсейн твърди, че настоящата криза произтича най-вече от проблеми с високите цени и достъпността, той алармира за възможността тя да се превърне в криза с наличността на храни, ако проблемите с торовете не бъдат разрешени. 

ООН изчислява, че броят на хората в "извънредни ситуации на глад", които е на една крачка от пълен глад, е скочил от 135 милиона през 2019 г. на 345 милиона, съобщи Хюсейн. Екстремното време и изменението на климата също влошават условията, допринасящи за глобалната продоволствена несигурност. Китай, най-големият производител на пшеница в света, претърпя множество смущения във времето - от внезапни наводнения до тежки суши. 

По-рано този месец страната обяви първата си извънредна ситуация поради суша, тъй като централните и южните провинции страдаха от седмици на екстремни горещини, като температурите в десетки градове надвишаваха 40 градуса по Целзий. Горещата вълна попречи на производството на култури и застраши добитъка. 

"Производството на ориз със сигурност е много уязвимо към промените в метеорологичните температури", каза Бруно Караско, генерален директор на отдела за устойчиво развитие и изменението на климата в Азиатската банка за развитие. Той отбеляза, че когато погледнем общото предлагане на произвежданите храни в Азиатско-Тихоокеанския регион, приблизително 60% от тях се отглеждат с дъждовна вода, а не с напояване. "Много сме загрижени предвид цялостните метеорологични явления, които видяхме и наблюдавахме през годината", заключи Караско.