Световната банка: Растежът в Източна Европа се забавя

Устойчивото потребление помогна на развиващите се икономики на Европа и Централна Азия да останат "на крака" миналата година, но токсичната комбинация от слабо външно търсене, постоянна инфлация и структурни слабости сега заплашва да въвлече региона в капана на ниския растеж.

Според пролетната икономическа актуализация на Световната банка за 2025 г., цитирана от Euronews, регионалният растеж се очаква да се забави до средно само 2,5% за 2025 и 2026 г.

Ако от картината се изключи Русия, прогнозата леко се подобрява до 3,3%, все още доста под средното ниво от 4%, регистрирано от 2010 до 2019 г.

Европейското възстановяване буксува

След като преодоляха глобалните сътресения със стабилизиран темп на растеж от 3,6% през 2024 г. – до голяма степен благодарение на устойчивите потребителски разходи, нарастващите парични преводи и увеличението на реалните заплати – развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия сега са изправени пред много по-мрачни хоризонти.

Голяма част от регионалното забавяне произтича от сливането на глобални и вътрешни насрещни ветрове. По-слабите търговски потоци с Европейския съюз, постоянната несигурност в глобалната политика и общото забавяне на ключовите пазари оказват силен натиск върху отворените икономики с ограничени буфери.

„Глобалната несигурност, геоикономическата фрагментация и слабото разширяване сред ключовите търговски партньори правят поддържането на този растеж по-трудно“, каза Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия. 

Кои държави се забавят и защо?

Данните на Световната банка показват, че Централна Азия, най-бързо развиващият се подрегион, също не е имунизиран от икономическите трудности.

Прогнозите са, че растежът му ще се понижи от силните нива от 2024 г. до 4,7% през 2025–2026 г., заради намаленото разширяване на петролния сектор в Казахстан, намаляващия износ и намаляването на притока на парични преводи.

Русия е изправена пред рязък спад с прогнозиран растеж от само 1,3% – почти три пъти по-бавен от този през 2024 г. По-строгите санкции, нарастващите разходи за заеми и по-ниските цени на енергията усложняват структурните ограничения, заплашвайки да тласнат икономиката ѝ още по-надолу спрямо траекторията преди пандемията.

Турция, преминавайки през деликатен икономически ребаланс, се очаква да нарасне с 3,3%, което е значително подобрение спрямо последните години, но все още изостава от дългосрочната си средна стойност.

Перспективите за Полша остават малко по-оптимистични, като растежът ѝ се прогнозира на ниво от 3,1% - подкрепен от инвестиции, подкрепени от фондове на Европейския съюз - макар и все още под средното ниво преди 2020 г. поради слабостта на еврозоната и постоянните рискове в търговската политика.

В Западните Балкани и Южен Кавказ растежът се очаква да отслабне съответно до 3,4% и 3,5%, докато възстановяването на Украйна вероятно ще се забави значително, като растежът се очаква да бъде 2% на фона на продължителни предизвикателства, свързани с войната.

Инфлационният натиск променя паричната политика

Ценовият натиск се завръща. Инфлацията в региона на Европа и Ценрална Азия нараства до 5% на годишна база до февруари 2025 г. спрямо 3,6% в средата на 2024 г. Цените на храните и услугите, затегнатите пазари на труда и силно потребителско търсене. Това принуди няколко централни банки да спрат намаляването на лихвените проценти или дори да обърнат курса, усложнявайки всякакво поддържащо растежа парично облекчаване.

Световната банка предупреждава, че инфлацията може да остане стабилна, подхранвана от вътрешни рискове като експанзионистични фискални политики и кредитен растеж.

Прекъсванията от страна на предлагането – от нестабилността на стоковите пазари до свързаните с климата шокове – биха могли допълнително да засилят тази динамика.

Защо реформите са по-важни от всякога?

Освен цикличните предизвикателства, докладът посвещава значителна част на структурните реформи, необходими за възобновяване на дългосрочния растеж.

„За да се постигне по-силна икономическа експанзия в дългосрочен план, за страните в региона е от решаващо значение да ускорят вътрешните структурни реформи, които насърчават динамичен и иновативен частен сектор, предприемачество и възприемане на технологии“, каза Басани.

Централна тема е критичната роля на бизнес иновациите, производителността и динамиката на младите фирми.

„Иновациите и експериментирането в бизнеса са от съществено значение за повишаване на производителността и предпоставка за постигане и поддържане на статус с високи доходи“, каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия.

Банката твърди, че трябва да се обърне повече внимание на иновативните стартиращи предприятия, а не на по-широкия сектор на малките и средни предприятия (МСП).

Тези фирми създават работни места и притежават потенциал за растеж, но са изправени пред трудна среда с неразвити капиталови пазари и ограничен достъп до дългосрочно финансиране.

Липсата на конкуренция също задушава прогреса. Държавните предприятия все още доминират в много сектори, изтласквайки по-гъвкавите и конкурентоспособни частни фирми.

Политиците, отбелязва Световната банка, трябва да дадат приоритет на премахването на бариерите за навлизане на пазара, увеличаването на разходите за научноизследователска и развойна дейност и интегрирането на глобални технологии, за да позволят на фирмите да преминат отвъд обикновените производствени центрове за чуждестранни вериги за доставки.

Заклещени в капана на средните доходи

Без спешни реформи рискът е стагнация. Световната банка предупреждава, че страните, които не успеят да модернизират икономическите си рамки, да разширят данъчната си основа и да инвестират в човешки капитал, може да се борят да поддържат дори скромен растеж.

За мнозина фискалното пространство се свива, което ограничава възможността за стимули, тъй като нуждите от публични разходи нарастват.

За да избегне стагнацията и да се приближи до статута с високи доходи, регионът трябва да даде приоритет на бизнес иновациите, конкурентните пазари и реформите за повишаване на производителността. Без тях сближаването с по-напредналите икономики може да се забави още повече.