Три от четири обекта на световното наследство на ЮНЕСКО са изложени на водни рискове

Близо 73% от обектите на световното наследство са изложени на висок риск от опасности, свързани с водата, според анализ на Института за световни ресурси (WRI) и ЮНЕСКО. От Тадж Махал до Кралския манастир Санта Мария де Гуадалупе, повече от 1100 обекта, вписани в списъка, са оценени въз основа на четири вида воден риск: суша, воден стрес, речни наводнения и крайбрежни наводнения, пише Euronews. 

Използвайки платформата Aqueduct на WRI, обектите са класирани по тежест, като някои са изправени пред множество проблеми. „Открихме, че 21% от обектите са изправени както пред проблем с недостига на вода, независимо дали е воден стрес или суша, така и пред проблем с наводнения, независимо дали речни или крайбрежни“, каза Саманта Кузма, ръководител на данните за Aqueduct в WRI, пред Euronews Culture. „Това наистина затруднява управлението на водните ресурси около обектите, когато те са изправени пред двете крайности.“

Тези водни рискове са най-разпространени в така наречените „горещи точки“, където промените във водния цикъл или увеличеното човешко търсене могат да се комбинират, за да създадат екстремни екологични предизвикателства.

Само в Европейския съюз 65% от обектите са изправени пред поне един сериозен воден риск, като горещите точки преобладават в Средиземно море, особено в Испания и Гърция. Забележителен пример е Акрополът в Атина, който страда от наводнения и екстремни горещини през последните години, което наложи временното му затваряне миналата година.

„Обектът страда от множество екологични проблеми, които започват да ограничават възможностите на туристите да го посещават“, казва Кузма. „И ако туризмът е засегнат, всички икономики, които разчитат на туризма около тези обекти, са засегнати, както и общността, която зависи от него. Така че, когато едно от тези места е засегнато, последиците са реални и осезаеми.“

За да се бори с това, Акрополът внедри нова дренажна система, за да предотврати по-нататъшни наводнения, която досега е успешна. За други обекти обаче решенията остават трудни поради липса на ресурси и подготовка, но най-важното - разходи.

Музеят на производството, помещаващ се в копринена фабрика в Дерби, Великобритания, включена в списъка на ЮНЕСКО, похарчи шестцифрена сума за ремонт след тежки щети от наводненията през 2023 г.

В своя доклад WRI препоръчва решения, основани на природата, като например съживяване на влажните зони за улавяне на наводнителни води; приемане на национални политики за опазване на околната среда за защита от индустриално развитие; и повишаване на статута на водата като глобално общо благо.

„Мисля, че за да защитим адекватно не само тези обекти, но и общностите, които ги заобикалят, трябва да мислим мащабно“, обяснява Кузма. „Става въпрос за това как можем да работим в рамките на тези водосборни басейни (площ земя, където водата се оттича във воден басейн като река или езеро), за да приложим решения и да имаме по-здравословни и по-устойчиви водосборни басейни.“

47-ото заседание на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО започна в Париж в неделя, по време на което представители на 21 от държавите-членки на конвенцията ще разгледат доклади за опазването на своите вписани обекти, заедно с нови номинации.

Прогнозира се, че глобалният дял на обектите на световното наследство, изложени на високи до изключително високи нива на воден риск, ще се увеличи от 40% на 44% до 2050 г., но Саманта Кузма се надява, че човешката ни връзка с тези престижни места ще продължи да движи колективни решения, водени от изобретателност и страст.

„Тези места наистина представляват нашата връзка с природата и културата; те ни помагат да имаме тази емоционална връзка с районите около нас“, казва тя. „И ако можем да използваме тази емоция и тази връзка, за да се чувстваме вдъхновени, тогава мисля, че това може да ни помогне да продължим да разширяваме мащаба на видовете решения, които виждаме.“