Турция затяга мерките за сигурност и демонстрира сила и ангажираност преди срещата на върха на НАТО

Турция въвежда мащабни мерки за сигурност преди предстоящата среща на върха на НАТО, като разполага десетки хиляди полицаи, поставя системите за противовъздушна отбрана в повишена бойна готовност, забранява публичните събирания и налага спорни ограничения върху свободата на изразяване и събранията.

Официално целта е да се гарантира сигурността на форума, но също така да се демонстрира сила и да се подчертае ангажираността на Турция към НАТО, въпреки че страната често е представяна като нестандартен и труден партньор в рамките на алианса, предава Асошиейтед прес.

На 7 и 8 юли в турската столица се очаква да се съберат лидерите на всичките 32 държави членки на НАТО, включително президентът на САЩ Доналд Тръмп, чиито заплахи за изтегляне на страната от алианса и намаляване на американското военно присъствие в Европа породиха несигурност относно бъдещето на организацията.

Турция откри и ново летище за VIP гости, изградено върху територията на бивша военна авиобаза, специално за посрещането на държавните и правителствените ръководители.

Съюзниците ще търсят демонстрация на единство

По време на срещата в Анкара лидерите на НАТО се очаква да обсъдят въпросите, свързани с разходите за отбрана, както и променящата се роля на Съединените щати в алианса.

Основният акцент ще бъде върху запазването на единството, след като Доналд Тръмп разкритикува съюзниците за недостатъчната подкрепа за водената от САЩ военна операция срещу Иран и за усилията за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток.

„Най-важният въпрос е доколко по време на срещата ще бъде възможно да се преодолее или поне да се намали разривът между Съединените щати и Европа“, коментира Фатих Джейлан, бивш посланик на Турция в НАТО и анализатор в Центъра за политически изследвания в Анкара.

„Не бива да очакваме чудеса, но ако бъде постигнато сближаване около идеята за значението на НАТО, това само по себе си ще бъде успех.“

Според анализатори фактът, че домакин е Турция, е допринесъл за решението на Тръмп да присъства лично на форума, предвид близките му отношения с президента Реджеп Тайип Ердоган.

„Честно казано, ако срещата не беше в Турция и не беше организирана от президента Ердоган, вероятно нямаше да присъствам“, заяви Тръмп пред журналисти след срещата си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Белия дом.

Турция често е действала самостоятелно в НАТО

В навечерието на срещата Ердоган определи Турция като надежден съюзник, който последователно поема отговорност за сигурността на югоизточния фланг на НАТО и ще продължи да играе водеща роля в алианса.

По думите му страната работи така, че срещата в Анкара да остане „еталон в историята на НАТО“.

Турция е член на алианса от 1952 г. и разполага с втората по големина армия в НАТО след тази на САЩ. Освен това страната развива бързо отбранителната си индустрия и заема стратегическо положение между Европа, Близкия изток, Черно море и Кавказ.

Въпреки това Анкара неведнъж е действала самостоятелно, предизвиквайки недоволството на съюзниците. Турция отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия, имаше многократни конфликти с Гърция и закупи руски зенитно-ракетни комплекси С-400 – решение, довело до изключването ѝ от американската програма за изтребителите F-35 през 2019 г.

Анкара също така забави приемането на Финландия и Швеция в НАТО, докато не получи отстъпки по въпросите на борбата с тероризма и премахването на ограниченията за износ на оръжия към Турция.

Страната блокира и назначенията на генералните секретари на НАТО Андерс Фог Расмусен през 2009 г. и Марк Рюте през 2024 г., докато не бяха удовлетворени нейни искания.

В същото време независимата външна политика на Турция ѝ позволи да изпълнява ролята на посредник – от споразумението за износ на украинско зърно през Черно море през 2022 г. между Украйна и Русия до подкрепата за последните дипломатически инициативи, насочени към прекратяване на войната с Иран.

И самата Турция неведнъж е изразявала разочарование от съюзниците си в НАТО – особено заради това, което Анкара определя като липса на солидарност след неуспешния опит за преврат през 2016 г., както и заради ограниченията върху продажбата на оръжия след турската военна операция в Сирия.

Според Мурат Аслан, анализатор в базирания в Анкара мозъчен тръст SETA, Турция се е научила да „разчита сама на себе си“ заради сложните отношения със САЩ и Европа.

По думите му Европа също все по-често говори за „стратегическа автономия“ спрямо Вашингтон.

Според Аслан Турция може да помогне на НАТО да се справи с напрежението между Европа и САЩ, като покаже как може да се съчетае независима външна политика с изпълнение на съюзническите ангажименти.

Анкара постепенно се ориентира отново към Запада

През последните месеци обаче Турция започна да се доближава повече до НАТО. Значението на алианса се прояви особено ясно по време на войната с Иран, когато системите за противоракетна отбрана на НАТО прихванаха четири ракети, изстреляни от Иран към турска територия.

Няколко седмици преди срещата Италия и Германия разположиха системи за противовъздушна отбрана в Турция, за да помогнат на страната да се справи с повишените рискове за сигурността.

„Турция иска да се представя като външнополитически фактор, независим от НАТО и Запада“, пише Хамиш Киниър, главен анализатор за Близкия изток и Северна Африка в компанията за анализ на рискове Verisk Maplecroft.

„Макар Анкара да не се отказва от политиката си на балансиране, тя постепенно се ориентира по-близо до Запада – основно заради НАТО.“

Безпрецедентни мерки за сигурност

В Анкара ще бъдат въведени строги ограничения за движението по основните булеварди, около летищата, президентския комплекс, където ще се проведе срещата, както и около хотелите, в които ще бъдат настанени делегациите. Това ще затрудни сериозно ежедневието на близо шестмилионния град.

В навечерието на форума Ердоган откри новото VIP летище, преобразено от бивше военно летище в модерно съоръжение с разширени писти. Според властите след срещата то ще продължи да обслужва единствено официални държавни полети и няма да бъде достъпно за гражданския въздушен трафик.

По информация на вестник Cumhuriyet фасадите на сградите по маршрута между летището и центъра на града са били пребоядисани като част от кампания за благоустрояване преди форума.

Макар Анкара да има дълга история на терористични заплахи и засилени мерки за сигурност, този път ограниченията изглеждат значително по-строги от обичайното.

Властите забраниха демонстрации, концерти и церемонии по дипломиране по време на срещата, а държавните служители, чието присъствие не е наложително, бяха пуснати в отпуск с цел намаляване на трафика.

По данни на турските власти службите за сигурност са задържали над 200 души, заподозрени във връзки с екстремистки организации, включително с групировката „Ислямска държава“. Медийни публикации обаче твърдят, че сред задържаните има и активисти, адвокати и университетски преподавател.

Междувременно турски съд разпореди блокиране на достъпа до интернет сайтове, публикуващи критични материали за НАТО и срещата на върха, с мотиви, свързани със сигурността и обществения ред. Това съобщава платформата Engelli Web, която следи интернет цензурата в Турция.

Няколко журналисти от опозиционно настроени турски медии не получиха акредитация за отразяване на срещата, което предизвика остра реакция от организации за защита на свободата на медиите.

„В историята на НАТО никога не сме виждали толкова строги и задушаващи мерки за сигурност в град домакин на среща на върха, каквито наблюдаваме сега в Анкара“, заяви бившият турски посланик и депутат от основната опозиционна партия Намък Тан.