Твърде много войни за толкова малко барут: Европа изчерпва боеприпасите

Международната политика преживява един от най-големите моменти на нестабилност след падането на Берлинската стена. Женевската академия по хуманитарно право преброява 110 въоръжени конфликта по света, сред които руската инвазия в Украйна и войната в Газа се открояват поради влиянието си върху глобалното политическо и стратегическо бъдеще. В този контекст на напрежение, държавите избраха да се въоръжат и да съхранят, възможно най-скоро, своите артилерийски снаряди. Те обаче се сблъскаха с основен проблем за това: има недостиг на барут в международен план, пише elEconomista.es. 

Търсенето на барут надхвърли наличното предлагане и няма достатъчно за всички страни. Това доведе до претоварване на оръжейните компании. Така германската фирма Rheinmetall работи върху изграждането на нова фабрика в Долна Саксония (Германия), както и три фабрики в Украйна, с цел да увеличи производството си и да може да спазва крайните срокове за своите поръчки, чиято стойност през 2023 г. достигна 38,3 милиарда евро, което е увеличение от 44% спрямо предходната година. От другата страна на Атлантическия океан, Lockheed Martin, водещата оръжейна компания в света, обяви плана си да увеличи производството на своите ракети и системи за изстрелване на ракети, за да отговори на нарасналото търсене.

Сбогом на мирните дивиденти от 90-те

Въпреки това, оръжейната промишленост изпитва значително затруднение, породено от текущото голямо търсене, последиците от пандемията от COVID върху веригата за доставки и най-вече остарялото състояние на нейните производствени системи. Във връзка с последното, през 90-те години имаше намаляване на военните разходи като последица от края на Студената война: това беше времето на „мирните дивиденти“ - термин, измислен от Джордж Х. У. Буш и Маргарет Тачър в началото на това десетилетие, за да назоват печалбите, генерирани от намаляването на инвестициите в оръжия.

С други думи, индустрията не беше готова да приеме текущия темп на производство: глобалните разходи за отбрана се увеличиха с 9% до рекордната цифра от 2,2 трилиона долара през 2023 г. - възходяща тенденция, която ще продължи и тази година, както се посочва от британския мозъчен тръст IISS, увеличен до голяма степен от натиска на членовете на НАТО. Излишното търсене рязко повиши цената на барута, нещо, което вече се забелязва в цената на боеприпасите в САЩ, страна с най-голям брой оръжия на глава от населението, и в община Елда в Аликанте, където правят изчисления, за да могат да си позволи амунициите, с които да отпразнуват празника на маврите и християните (обичайно се празнува в градовете в южната част на област Валенсия).

Рециклиране заради недостиг

На секторно ниво някои оръжейни производители се фокусират върху производството на тела на снаряди вместо барут, тъй като в момента е по-изгодно. Някои фирми също трябва да се справят с недостиг на работна ръка, както и с производствени разходи, оскъпени от инфлацията. От друга страна, няма универсален барут. Снарядите са различни в зависимост от използваната цев, така че барутът, произвеждан от Индия, например, може да не е съвместим с нуждите на американските ракетни установки HIMARS или френските CAESAR, и двете използвани от Украйна във войната срещу Русия.

Всъщност, във френската страна, вторият по големина износител на оръжие в света, има голяма загриженост относно тази липса на барут. Толкова много, че френското министерство на отбраната поиска от оръжейните компании Eurenco и Nexter да рециклират 155-милиметровия барут от артилерийските оръдия AuF1 и TRF, които бяха предназначени за унищожаване.

"Оръжеен памук" в помощ на Украйна

Еманюел Макрон, който вече говори открито за въвеждане на военна икономика в страната си, предупреди през февруари за недостига на барут - фактор, който може да компрометира европейския план за превъоръжаване на Украйна, според който Брюксел одобри доставка на военна помощ през март от 5 млрд. евро. Това е последната помощ, изпратена от съюзниците на Киев, които също искат да решат един от основните военни проблеми на Украйна: по-голямата част от нейния арсенал се състои от съветски артилерийски снаряди, чийто калибър достига 152 милиметра. Киев трябва да използва модерни 155-милиметрови ракети, които осигуряват по-голям обсег, за да прогони руските войски от своята територия.

Въпреки това, за да се направи барут, е необходимо да се използва нитроцелулоза, силно запалимо съединение, известно като guncotton. Това е гражданско-военен продукт с двойна употреба, създаден от азотна киселина (използвана в торове) и целулоза (използвана в хартия). Е, в момента липсва както нитроцелулозата, така и точните елементи за нейното създаване. Това разтревожи европейските производители, които са твърде изложени на зависимост от Китай: азиатската страна концентрира почти половината от целия пазарен дял на памучен линтер, материал, необходим за получаване на чист памук.

Цел: сигурен бизнес в многополюсен свят

В този контекст представители на Saab, която освен автомобили произвежда и оръжия, посочиха в разговори с Financial Times, че зависимостта от Пекин може да представлява бъдещ риск, "докато ускоряваме капацитета и производството на индустрията в Европа". Собственият изпълнителен директор на фирмата, Микаел Йохансон, посочи, че нитроцелулозата е пример за необходимостта компаниите в сектора да се адаптират към „многополюсен свят“ с цел създаване на по-ефективни вериги за доставки.

Но не е толкова просто. В момента има борба за получаване на тези материали и условието за двойната им употреба отвори празнина в западните санкции, през които Русия се промъква, благодарение на помощта на Турция. Москва удвои вноса на нитроцелулоза, произведена в страни като Тайван и Германия, която пристига чрез турска фирма. Освен това трябва да добавим към това увеличението на руския внос на "guncotton", произведен в Китай.

Азиатската страна от своя страна реши да намали покупките на оръжие през последните пет години, за да им доставя оръжия, произведени на китайска територия. Въпреки това, според SIPRI, вносът на оръжия в Европа се е удвоил през последните години: той се е увеличил с 94% между 2019 г. и 2023 г. Освен това през този период вносът от САЩ се е увеличил със 17%, а Индия е станала най-големият купувач на оръжия в света.

В този контекст фирмите в сектора изглежда се адаптират бързо към новата ситуация на глобално напрежение, която е толкова полезна за тях. Така през 2023 г. някои важни фирми в оръжейната промишленост записаха рязко увеличение на печалбите си. Продажбите на Rheinmetall са се увеличили с 12% до 7,2 милиарда евро, постигайки оперативна печалба (EBITDA) от 980 милиона евро. От своя страна Lockheed Martin регистрира нетна печалба от 6,4 млрд. евро, което е увеличение от 20,7% спрямо предходната година. В случая с Thales продажбите през 2023 г. са се увеличили със 7,9%, надхвърляйки собствените им очаквания.