Управление на рисковете от безработица – как го правят в Азия

Схемите за защита при безработица са частично застъпени в Азия и в Тихоокеанския регион, но и там, както навсякъде по света, се реализират интересни подобрения за разширяване и подобряване на покритието, като някои от тях бяха ускорени от пандемията от COVID-19, пише в анализ в третия брой на Информационния бюлетин на Националния осигурителен институт.  

В световен мащаб защитата при безработица остава най-слабо прилаганият клон на социалното осигуряване. През 2020 г. правното му покритие е ограничено до 36,6% в Азия и Тихия океан, в сравнение с 64,2% в Америка и 82,0% в Европа и Централна Азия и само 11,6% в Африка. Ефективното покритие е дори по-ниско - само 14% от безработните в Азия и Тихоокеанския регион са получавали парични обезщетения през 2021 г., в сравнение с 16,4% в Америка, 51,3% в Европа и Централна Азия и 5,3% в Африка. 

Структурата на пазара на труда в страните с ниски и средни доходи в Азия и Тихоокеанския регион представлява огромно предизвикателство за разширяване на защитата при безработица. Високите нива на неформална и непълна заетост, преобладаването на краткосрочна, сезонна заетост, заетост на непълно работно време и работа при много работодатели, както и на самостоятелна заетост, особено сред жените, възпрепятстват ефективната и устойчива защита при безработица. Ето защо е добре дошъл фактът, че вниманието към защитата в случай на безработица се е увеличило напоследък в региона, като 10 от 18-те схеми за защита са създадени през 2005 г. или след това, пише в анализа на НОИ. 

Тези нововъведения бяха отговор на конкретни регионални и глобални икономически сътресения, но те са съсредоточени главно в Югоизточна и Западна Азия, като социалното осигуряване доминира в повечето страни в региона с изключение на Австралия и Нова Зеландия (социално подпомагане) и Йордания (социално осигуряване и/или индивидуални партиди). Пандемията от COVID-19 доведе до повишен интерес извън тези региони. 

Китай 

Китайското министерство на човешките ресурси и социалното осигуряване въведе няколко инициативи за смекчаване на въздействието на кризата с COVID-19 върху предприятията, за поддържане на нивата на заетост и за защита на поминъка.

На първо място, на микро, малките и средните предприятия, които съставляват 90% от общата заетост, бяха възстановявани внесените преди това осигурителни вноски за безработица, ако ограничат съкращенията до предварително определени нива, определени на базата на размера на фирмата, историята на вноските,
продължителността на съществуване и т.н.

Второ, вноските за сметка на работодателите за компаниите от тази група бяха отменени, намалени и отложени на различни етапи от пандемията в продължение на две години.

В допълнение към промените в съществуващите схеми, осигуряването за безработица беше разширено значително. Изплащането на обезщетенията за безработица бяха удължени до декември 2020 г. за тези, които са останали без работа, дори и периодът, в който имат право на обезщетение, да е изтекъл.

Разграниченията между местните работници и работниците-мигранти (крайъгълен камък на китайската система за социално осигуряване) бяха временно разхлабени, тъй като домашните работници-мигранти получиха временни надбавки за издръжка въз основа на стандартите за издръжка в градовете, в които са плащали осигурителните си вноски. 

Индонезия

Индонезия въведе първата по рода си програма за обезщетения за безработица в страната през 2021 г. Програмата обхваща само тези работници, които вече са регистрирани в двете обществени програми за социално осигуряване: Социално осигуряване за здраве към Административния орган за социално осигуряване за здравния сектор и Социално осигуряване на работниците към Националния социалноосигурителен орган по заетостта. Институцията управлява изплащането на парични обезщетения, докато за обученията и достъпа до информация за пазара на труда отговаря Министерството на работната сила. 

Като допълнение към кариерното консултиране и онлайн и офлайн обученията отговарящите на условията работници могат също така да получават парични обезщетения за период до шест месеца, представляващи 45% от месечната заплата за първите три месеца и 25% за следващите три. Работодателите, които не успеят да регистрират служителите си, ще трябва да им изплатят парични компенсации като еднократна сума в допълнение към осигуряването на професионално обучение. 

Програмата се финансира от общия размер на вноските в рамките на 0,46% от месечната заплата, от които 0,22% се внасят от правителството, а останалите 0,24% от работодателя. Важно е да се отбележи, че вноската за сметка на работодателя в осигуряването за безработица се взема от преформатирането на компонента за застраховка живот и за трудови компенсации в рамките на пенсионната програма без това да води до допълнителна финансова тежест за работодателите.

През 2022 г. се очаква общият брой на бенефициентите по програмата за обезщетения за безработица да достигне 629 000 души. 

Йордания

Правителството на Йордания стартира програма с бюджет от 200 млн. йордански динара за защита на работниците по време на пандемията. При разработването на навременни и ефективни мерки в отговор на безпрецедентното нарастване на безработицата Корпорацията за социално осигуряване (КСС) се ръководи от Насоките на Международната асоциация по социално осигуряване (МАСО) за събиране на вноски и съответствие и Насоките на МАСО за качество на услугата. Програмата е предназначена за работниците от две групи фирми от декември 2020 г. до декември 2021 г.

На работниците, наети в предприятия, на които не е разрешено да работят поради пандемичните ограничения, бяха изплатени 50% от техните нетни заплати.

Осигурителните вноски за работниците също бяха направени за сметка на програмата при спазване на определен таван. Второ, на работниците в сектори и фирми, които са най-силно засегнати от пандемията, бяха изплатени 75% от техните нетни заплати, съвместно финансирани от правителството и работодателя.

Освен това, Корпорацията за социално осигуряване подкрепи работодателите при управлението на въздействието на пандемията върху ликвидността, като намали общите вноски за социално осигуряване от 21,75% на 5,25% от март до май 2020 г., и като им позволи да отложат плащането на вноските за тези месеци за по-късна дата. 

Саудитска Арабия

Кралство Саудитска Арабия прие Закон за осигуряване при безработица (SANED) през 2014 г., за да осигури временна подкрепа за доходите на безработни работници от частния сектор. Понастоящем всички служители и работодатели са задължени да внасят по 0,75% от заплатите в създадения с закона фонд. Дизайнът на обезщетенията е с плъзгаща се структура, за да се стимулира по-бързия преход към повторна заетост:

Обезщетението за безработица се изплаща в размер на 60% от средната месечна заплата за първите три месеца, последвана от 50% от тази стойност за следващите месеци, като максимумът е 12 месеца. Освен това, Генералната организация за социално осигуряване (GOSI), институцията, отговаряща за изпълнението на закона, работи в тясно сътрудничество с Министерството на труда и социалното развитие и Фонда за развитие на човешките ресурси, за да осигури обучение и помощ за професионално развитие на безработните.

Ключовата иновация при SANED e, че влизането и излизането от системата на подпомагането се управляват автоматично чрез директен обмен на данни между съответните институции. 

SANED изигра ролята на инструмент за смекчаване на въздействието на кризата с COVID-19, особено върху малките и средните предприятия. Програмата беше временно променена, за да осигури подкрепа за 100% от заплатите за три месеца на всички компании с по-малко от 5 работници и 70% за по-големите.

Програмата SANED похарчи около 6,2 млрд. саудитски риала за подкрепа на 478 077 работници в 84 377 предприятия. Основната цел беше да се поддържа нивото на безработица около 12%, като същевременно се минимизират измамите. Усилията за разширяване на програмата бяха значителни. GOSI преработи дизайна на програмата и на работните процеси, създаде нови комуникационни канали и разработи нови модели за борба на измамите. Броят на служителите за обслужване на клиенти беше увеличен със 700%. 

Република Корея

Схемата за осигуряване за заетост е основният инструмент в Република Корея, който защитава безработните. Подкрепена от Закона за осигуряване за заетост от 1993 г., тя беше въведена през 1995 г. Министерството на заетостта и труда осигурява общ надзор, изплаща обезщетения и администрира програмата. Корейската служба за обезщетения и социални грижи за работниците (COMWEL) определя размера на вноските, а Националната здравноосигурителна служба (NHIS) събира осигуровките. Въпреки че първоначално схемата беше ограничена до служителите от формалния сектор, тя постепенно беше разширена по време на пандемията в опит да се разшири защитата при безработица на всички работници и особено на самостоятелно заетите лица, които сами се осигуряват и са зависими в работата си от друг икономически субект.

Обхватът на осигуряването за заетост беше разширен до артисти и различни категории независими изпълнители чрез законови изменения през декември 2020 г. и юли 2021 г. През 2020 г. 14,1 млн. души са били осигурени и близо 1,8 милиона са получавали обезщетения за безработица.

Критични фактори за успех

Координирането на схемите за осигуряване при безработица чрез активни мерки на пазара на труда е от ключово значение за максимизиране на тяхната ефективност, тъй като те помагат за допълнителна защита на уязвимите сегменти от населението, които са в бедност и неформална заетост или са изложени на риск от попадане в тях. 

В Саудитска Арабия GOSI работи в тясно сътрудничество с други държавни агенции, за да допълни финансовата помощ с психологическа подкрепа и подкрепа за обучение, за да стимулира по-бързото връщане на работа. 

Предоставянето на цялостна подкрепа при безработица изисква висок капацитет. Финансовият, технически и административен капацитет, необходим за предоставяне на ефективна информация за пазара на труда и услуги за намиране на работа, често липсва, особено в страните с ниски и средни доходи.

В Република Корея правителството въведе концепция за всеобща заетост. В допълнение към изплащането на обезщетения за безработица чрез своите 133 центрове за заетост и социална грижа в цялата страна, през декември 2020 г. Министерството на заетостта и труда създаде пътна карта, целяща постепенно разширяване на осигурителното покритие за заетост върху всички работници до 2025 г., и предостави трудова подкрепа на съществуващите програми за „всички, търсещи работа” през януари 2021 г. 

Институционалната готовност и гъвкавост са от решаващо значение за разширяване обхвата на осигуряването при безработица по време на кризи. Реакцията на китайското социално осигуряване беше улеснена от единната социалноосигурителна платформа, стартирала през 2019 г. Чрез подобряване на достъпността до електронните услуги на тази платформа, обслужването „на гише“ беше значително намалено. Процесите на кандидатстване бяха опростени и критериите за допустимост бяха минимизирани, за да се достигне до ускорено кандидатстване.

Например, онлайн заявления за обезщетения за безработица се приемаха в 297 града, което временно замени редовната задължителна практика безработните да се регистрират в агенции за обществени услуги и да доказват своята необходимост от намиране на работа.

Докато много институции успешно разшириха осигуряването за безработица в отговор на пандемията, финансовата устойчивост остава открит въпрос. Успешният отговор в Йордания получи значителна допълнителна подкрепа от правителството, като беше допълнен от излишъка от осигурителни средства в Корпорацията за социална сигурност. 

В Китай натрупаните средства в осигурителните фондове срещу безработица в някои региони са изхарчени непропорционално, което в крайна сметка ще повлияе на способността им да финансират бъдещи кризи на заетостта. Все още се взимат политически мерки за финансовото възстановяване и заобикаляне на възможни бъдещи дефицити. 

Заключение

Почти половината от всички работници или повече от 900 милиона души са засегнати от кризата със заетост в региона, като процентите варират от 31% в Източна Азия до 72% в Южна Азия. И все пак в региона на Азия и Тихия океан се намират по-малко от 20% от схемите за защита при безработица в света. Повечето програми нямат предимства за лицата, търсещи работа за първи път и изключват хората в нестандартни форми на заетост. 

Икономическите спадове обикновено засягат по-голяма степен нивата на заетост сред по-младите работници, отколкото по-възрастните, и затова защитата на по-младите работници е идентифицирана от Международната асоциация по социално осигуряване (МАСО) като един от 10-те най-важни приоритета за социална сигурност в региона. Окуражително е, че все повече страни се готвят да въведат схеми за осигуряване при безработица в региона. 

Във Филипините, например, законопроектът за разширяване на осигуряването при безработица беше приет от Камарата на представителите в началото на юни 2021 г. и очаква одобрение от Сената. 

В опит да помогне на институциите, които членуват в нея, да отговорят на новите предизвикателства и постоянно да се адаптират към промените и трансформациите на пазара на труда, МАСО публикува през 2016 г. Насоки за насърчаване на устойчивата заетост. Актуализирана версия на тези насоки ще бъде представена на предстоящия през октомври 2022 г. Световен форум за социално осигуряване, който ще се проведе в Мароко. Тези насоки на МАСО имат за цел да подпомогнат институциите-членки при вземането на информирано стратегическо решение при проектирането и лансирането на програми и услуги, предназначени да помогнат на хората да си намерят нова работа или да останат на сегашната си, да подобрят пригодността си за заетост чрез постоянен достъп до учене през целия живот или да улеснят на връщането си на работа. 

* Материалът е публикуван със значителни съкращения и със заглавие от редакционния екип на бюлетина. Оригиналният източник можете да разгледате ТУК.