ЕЦБ ще повишава лихвите, докато обуздае инфлацията

Управителният съвет на Европейската централна банка очаква на следващите няколко заседания допълнително да повиши лихвените проценти, за да забави търсенето и да предотврати риска от обрат към устойчиво повишаване на опасенията за инфлацията. Това се посочва в брой шест на Икономическия бюлетин на Европейската централна банка (ЕЦБ), който Българската народна банка публикува днес. В него се припомня, че на 8 септември УС на ЕЦБ взе решение да повиши трите основни лихвени процента със 75 базисни точки.

ЕЦБ очаква да повишава още лихвените проценти, тъй като инфлацията остава твърде висока и вероятно ще се задържи над целевото равнище за продължителен период. По предварителна експресна оценка на Евростат тя е достигнала 9,1% през август. Нарастващите цени на енергоносителите и храните, натискът от страна на търсенето в някои сектори вследствие на повторното отваряне на икономиката и затрудненията във веригите на доставки все още тласкат нагоре инфлацията. Ценовият натиск продължи да се засилва и да се разпространява в икономиката и в краткосрочен план е възможно инфлацията още да се повиши. Тя ще се понижи, когато сегашните фактори, обуславящи инфлацията, отзвучат постепенно с течение на времето и нормализирането на паричната политика се пренесе към икономиката и процеса на ценообразуване.

Експертите на ЕЦБ ревизираха значително нагоре прогнозите си за инфлацията и сега се очаква тя да достигне средно 8,1% през 2022 г., 5,5% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г. 

След подем през първата половина на 2022 г. последните данни сочат съществено забавяне на икономическия растеж в еврозоната, като се очаква застой в икономиката по-късно през годината и през първото тримесечие на 2023 г. Много високите енергийни цени намаляват покупателната способност на доходите на населението и макар затрудненията в доставките да отслабват, те все още ограничават икономическата активност. Освен това неблагоприятната геополитическа обстановка, особено неоправданото нападение от страна на Русия над Украйна, влошава доверието на бизнеса и потребителите. Тази перспектива е отразена в последните прогнози на експертите за икономическия растеж, които бяха осезаемо ревизирани надолу за остатъка от текущата година и за цялата 2023 г. Сега експертите очакват икономиката да нарасне с 3,1% през 2022 г., с 0,9% през 2023 г. и с 1,9% през 2024 г. 

Трайните слабости, породени от пандемията, все още създават риск за гладкото пренасяне на паричната политика към икономиката. Ето защо Управителният съвет ще продължи да прилага гъвкав подход при реинвестиране на постъпленията от книжата с настъпил падеж от портфейла по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), за да противодейства на рисковете, свързани с пандемията, за трансмисионния механизъм, посочват от ЕЦБ. 

Икономическа активност

Високата инфлация, затегнатите финансови условия и продължаващите затруднения при доставките оказват неблагоприятно въздействие върху икономическата активност в световен мащаб. Данните от наблюденията сочат повсеместно отслабване на икономическата активност. Според макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2022 г. перспективата е за слаб растеж в световен мащаб, като се предвижда световният реален БВП, без еврозоната, да нарасне с 2,9% през 2022 г., с 3,0% през 2023 г. и с 3,4% през 2024 г. Тази перспектива е по-слаба от очертаната в прогнозите на експертите от ЕЦБ от юни 2022 г. и означава, че световната икономика се очаква да нараства през тази и следващата година с темп, малко по-нисък от дългосрочния среден, тъй като активността се забавя в развитите икономики и в страните с нововъзникващи пазари.

Перспективата за по-слабо търсене и подобряващото се предлагане спомогнаха за омекотяване на натиска по веригите на предлагането, макар все още той да е налице. Наред със световния растеж перспективите пред световната търговия и външното търсене на стоки от еврозоната също се влошиха в сравнение с юнските прогнози.

Инфлационният натиск в световен мащаб остава обширен и засилен в условията на скокове в цените на суровините, продължаващи затруднения в доставките, все още относително силно търсене и затегнат пазар на труда. Този натиск обаче се очаква да намалее, когато пазарите на суровини се стабилизират и растежът отслабне. В среда на висока несигурност равновесието на рисковете за прогнозните показатели в основния сценарий клони надолу по отношение на световния растеж и нагоре по отношение на инфлацията, добавят от ЕЦБ в своя бюлетин.

Икономиката в еврозоната нарасна с 0,8% през второто тримесечие на 2022 г. главно благодарение на значителните потребителски разходи за услуги, изискващи физически контакт с клиентите, в резултат на отпадането на ограниченията във връзка с пандемията. Тъй като гражданите пътуваха повече през лятото, това се отрази особено благоприятно върху страните с голям туристически сектор. Същевременно бизнесът страдаше от високите енергийни разходи и продължаващите затруднения в доставките, въпреки че тези трудности постепенно отслабваха. Макар процъфтяващият туризъм да подпомага икономическия растеж през третото тримесечие, Управителният съвет очаква икономиката значително да се забави през остатъка на годината. 

Четири са основните причини за това. Първо, високата инфлация намалява разходите и производството в цялата икономика, като тези затруднения се засилват от нарушенията в газовите доставки. Второ, силният подем в търсенето на услуги, който се наблюдаваше с повторното отваряне на икономиката, ще забави инерцията си през близките месеци. Трето, отслабването на търсенето в световен мащаб, както и в контекста на позатегната парична политика в много от големите икономики, и влошаването на условията на търговия ще означават по-малка подкрепа за икономиката в еврозоната. Четвърто, несигурността остава висока и доверието рязко спада. 

В същото време пазарът на труда остава стабилен, подпомагайки икономическата активност. През второто тримесечие на 2022 г. броят на заетите се увеличи с над 600 000 души, а през юли безработицата остана на рекордно ниско равнище от 6,6%. Броят на отработените човекочасове нарасна още – с 0,6% през второто тримесечие на 2022 г., и надвиши нивата от преди пандемията. В перспектива забавянето на икономическата активност вероятно ще доведе до известно повишение на коефициента на безработица. 

Според прогнозите на експертите от ЕЦБ от септември 2022 г. бюджетното салдо в еврозоната се предвижда стабилно да се подобрява през периода до 2024 г., макар и малко по-слабо от предвижданията в юнските прогнози. 

Въпреки това прогнозата за фискалната сфера продължава да е съпътствана с висока доза несигурност, свързана главно с войната в Украйна и измененията на енергийните пазари, които могат да предизвикат правителствата да приемат допълнителни мерки за бюджетно стимулиране. Такива фискални мерки за подкрепа имаха за цел да противодействат в голяма степен на повишаващата се издръжка на живота за потребителите, особено във връзка с енергията. 

Инфлация

През август инфлацията се повиши още до 9,1%. Инфлацията при енергийните цени остана изключително висока – 38,3%, и беше пак доминиращият компонент в общия показател за инфлацията. Пазарните показатели сочат, че в краткосрочен план цените на петрола ще намаляват, докато цените на едро на газа ще останат изключително високи. Инфлацията при храните също се повиши през август – до 10,6%, отчасти отразявайки по-високите разходи за производство, свързани с енергията, нарушенията в търговията с хранителни суровини и с неблагоприятни метеорологични условия. Макар нарушенията в доставките да понамаляха, те продължиха постепенно да се отразяват върху потребителските цени и оказваха натиск за повишаване на инфлацията наред с възстановяващото се търсене в сектора на услугите. Обезценяването на еврото също спомогна за засилването на инфлационния натиск, отчитат от ЕЦБ. 

Ценовият натиск обхваща все повече и повече сектори, отчасти вследствие на влиянието на високите енергийни разходи в рамките на цялата икономика. Съответно измерителите на базисната инфлация останаха на повишени нива и в последните прогнози на експертите се предвижда инфлацията, изключваща цените на храните и енергията, да достигне 3,9% през 2022 г., 3,4% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г. Гъвкавите пазари на труда и известно наваксване при компенсирането на по-високата инфлация вероятно ще стимулират нарастването на заплатите. В същото време постъпващите данни и последните споразумения по заплатите сочат, че динамиката на възнагражденията ще остане като цяло ограничена. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на нива около 2%, въпреки че неотдавнашните ревизии на някои показатели, надвишаващи целевото равнище, налагат постоянно наблюдение. 

Оценка на риска

В условията на забавящи се темпове на световната икономика рисковете за растежа са предимно за понижаването му, особено в краткосрочен план. Както е отразено в по-неблагоприятния сценарий на прогнозата на експертите, при продължителна война в Украйна се запазва значителен риск за растежа, особено ако фирмите и домакинствата се сблъскат с режим на ограничения в енергийните доставки. В такава обстановка доверието може още да се влоши и ограниченията в областта на предлагането отново да се утежнят. Разходите за енергия и храна също биха могли да останат за дълго по-високи от очакваното, прогнозират от ЕЦБ. 

Пазарните лихвени проценти се повишиха в очакване на допълнително нормализиране на паричната политика в отговор на перспективите за инфлацията. През последните месеци кредитът за фирмите поскъпна, а банковите лихви по заемите за домакинства са на най-високите нива от повече от пет години насам. Що се отнася до обемите, банковото кредитиране за фирмите остава силно засега, отчасти отразявайки необходимостта от финансиране на по-високите производствени разходи и за трупане на запаси. Ипотечното кредитиране за домакинства забавя темпа си вследствие на затягането на кредитните стандарти, увеличаващите се разходи по заемите и слабото потребителско доверие.

Решения по паричната политика

Въз основа на текущата си оценка Управителният съвет взе решение да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ със 75 базисни точки.
Съгласно него лихвеният процент по основните операции за рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение бяха увеличени до съответно 1,25%, 1,50% и 0,75%, в сила от 14 септември 2022 г. Тази голяма стъпка поставя началото на прехода към преобладаващо силно нерестриктивно равнище на основните лихви в паричната политика, които ще спомогнат за трайно връщане на инфлацията към целта на Управителния съвет за равнище от 2% в средносрочен план. Той прие това решение и очаква да повишава още лихвените проценти, тъй като инфлацията остава твърде висока и вероятно ще се задържи над целевото равнище за продължителен период. Неговите бъдещи решения за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще сe взимат отделно за всяко заседание.