В преследване на американската мечта: ключовите точки на миграцията към САЩ

Жул Баджи е посредник в Дакар. Неговата работа, до която стигна, след като живя няколко години в Мароко и загуби всичко спечелено като го инвестира в родния си Сенегал, се основава на това да свързва потенциални пътници с това, което той нарича "големи агенции". За да намерят тези клиенти, те използват интернет и се движат през мрежи като Facebook или TikTok, поствайки оферти. Но през последните месеци почти няма нужда да рекламира маршрутите си, защото местата се разпродават бързо. Особено тези, които имат много специфичен маршрут: Дакар-Казабланка-Мадрид-Салвадор-Никарагуа. Въпреки че крайната цел на повечето от хората, които купуват тези билети без обратен маршрут, е няколко хиляди километра по-на север, пише elconfidencial.com. 

Сенегалската реклама е едно от големите доказателства за раждането на нов миграционен маршрут, който не спира да се разраства през последните месеци. След като заради укрепването на европейските граници става все по-опасно и разочароващо да се стигне до тях, хилядите граждани, които търсят начин да влязат в една от богатите страни в света, трябваше да измислят нови начини за това. И те са открили стратегия, която става все по-популярна: да стигнат до САЩ чрез законно преминаване от летище на летище без ограничения до Централна Америка. Там, след като кацнат в Никарагуа, те могат да започнат сухоземен маршрут, който ги отвежда до северната част на Мексико.

„Тези полети са единственият начин да отидете до САЩ и всеки спестява, за да може да ги плати“, казва Баджи. Цената направи този маршрут тих вариант за няколко богати мигранти от години, но той стана толкова популярен, че засегнатите страни решиха да ограничат визите и да поставят бариери. „Дори за граждани с високо образователно и икономическо ниво вече е трудно“, добавя той.

„Миналата година 25 000 сенегалски студенти отидоха в Никарагуа с идеята да мигрират в САЩ, това е много доходоносен бизнес“, уточнява агентът.

Ако се базираме на техните оферти, директният полет Дакар-Никарагуа може да струва около 5000 евро по обменния курс, докато маршрутът, който минава през Мадрид и включва пътуване по суша до САЩ, е около 10 000 евро. „В този случай имаме водачи, които помагат на нашите клиенти да преминат през Никарагуа, Хондурас, Мексико и Съединените щати“, добавя той. 

Според експерти по миграцията това са по-високи цени от тези, които се плащат, за да се стигне например до Канарските острови с лодка, но се разглежда като по-безопасен вариант и с повече възможности за успех. САЩ дори не групират африканските мигранти по националност, те ги поставят всички в категорията „други“. Въпреки че случилото се през последните месеци усложни всичко.

В началото на 2023 г. американските власти на южната граница насочиха вниманието си към пристигането на граждани от страна, която беше на повече от 9000 километра на изток и нямаше много общо с тази част на света: Мавритания. Мавританците, спирани на тази граница, винаги са били малко, но броят им се е умножил по 10 за една година. Властите започнаха да разследват каква е причината за това и откриха този нов летищен маршрут (в техния случай без Мадрид и с Турция като ключов център), който се нуждаеше само от споделяне от уста на уста и мрежи, за да стане популярен.

Това беше първото предупреждение за феномен, който не спира да се разраства. През септември 132-ма сенегалци бяха репатрирани със самолет от южната част на Съединените щати, а подобни ситуации бяха наблюдавани и с населението на страни като Сомалия (много от техните граждани използват кенийски паспорти, за да пристигнат до там), Гвинея или дори Индия.

Ефектите започват да се забелязват и извън Съединените щати. Колумбия, като междинна точка, претърпя проблем през декември на летището Ел Дорадо, подобен на този, който сега има на летище Барахас в Мадрид, и централноамериканските правителства започват да предприемат мерки, които някои виждат като начин за оказване на натиск върху Съединените щати, казват експертите.

Ел Салвадор, ръководен от президента на страната Найиб Букеле, през ноември наложи специален данък на почти всички африкански и индийски граждани, които преминават през неговото летище. Такса от около 1000 евро, продавана като такса за подобряване на летището, която също се разглежда като намек за намаляване на напрежението със САЩ.

Никарагуа, от своя страна, все още не е въвела никакви официални ограничения, но получава по-добро отношение от управляващите в САЩ заради опитите си да контролира пристигащите. Това не е първият път, когато режимът на президента Даниел Ортега е обвиняван, че използва миграцията като "оръжие" срещу Съединените щати. В миналото е преживявал подобни ситуации с хаитяни или кубинци.

И накрая, авиокомпаниите също започнаха да имат определени проблеми. Най-голямата авиокомпания в Колумбия - Avianca, една от най-използваните за достигане до тази част на света, обяви през ноември, че преминаването на африканци, пътуващи за Съединените щати, е сринало продажбите на билети от Европа и Южна Америка до столицата на Никарагуа - Манагуа. Летището в Никарагуа е основният маршрут за влизане, тъй като отдавна поддържа политика на отворени врати в страната, която позволява на всеки чужд гражданин да влезе на нейна територия и да премине през нея без виза.

Местният вестник La Prensa съобщи в края на 2023 г., че в Манагуа дневно пристигат по три или четири полета от Салвадор и във всичките има по около 40 души от Африка. Страната играе и с друго ключово предимство: тя е на север от пропастта Дариен. Много гъста джунгла, която разделя Колумбия от Панама. Въпреки това голяма част от миграционния маршрут минава през Колумбия, след като новото правителство на Густаво Петро направи визите по-гъвкави с много африкански нации. Но вместо да започнат пътя си към САЩ по суша оттам, мигрантите предпочитат да вземат още един или два полета до Манагуа.

Международната организация по миграция на ООН (IОМ) също докладва за феномена, посочвайки, че между януари и юли 2023 г. около 4100 африкански мигранти са прекосили Дариен, което е спад от 65% в сравнение със същия период на 2022 г. Хондурас обаче отчита 553% увеличение на пристигащите от африкански нации до 19 412 души през южната си граница.

Мадрид, от транзитна точка до портал

Мадрид играе важна роля във всички тези пътувания, тъй като е много важен международен център, свързващ Африка и Америка. Ситуация, която споделя с други европейски летища и други като Истанбул, избран от мнозинството азиатци, граждани на източната част на африканския континент и дори Мавритания. А значението на испанския център нарасна още повече от лятото насам. На 20 юни 2023 г. Avianca откри директния маршрут от летище Барахас до Ел Салвадор. Маршрут, който, откакто беше публикуван през септември, беше толкова успешен (със заетост над 95%), че компанията сериозно обмисляше да го удължи поне до 15 януари. Днес линията вече не функционира. От испанското издание El Confidencial са се свързали с авиокомпанията, за да разберат дали са запознати с тези проблеми, но не са получили отговор към момента на публикуването на тази статия.

Това не е единственият оператор, избран за този феномен. Испанското министерство на вътрешните работи посочи Royal Air Maroc, мароканската авиокомпания, използвана от много мигранти, особено сенегалци, за да свържат страната си с Мадрид и оттам с Латинска Америка.

Освен това работниците от Барахас посочват пред тази медия, че това не е ново явление, нито се ограничава до два полета. Това се наблюдава от много месеци и, следвайки публикациите в социалните мрежи на профили като този на Жул Баджи, е възможно да се види, че засяга няколко имена като Turkish Airlines или Iberia.

Предупреждението на испанските летища се задейства едва след като много от мигрантите, избрали този маршрут, започнаха да забелязват проблеми по пътя си към САЩ, като салвадорския данък, и видяха алтернативен и ясен изход от пътуването: оставане в Мадрид.

За Баджи, който следи отблизо всички актуални събития в тази насока, това не е нещо странно и отговаря на ситуацията, която младите преживяват в страната му. „Единствената причина за масовата имиграция в известен смисъл са политическите проблеми с последните вълнения в страната. Осъждането на главния опозиционен лидер Усман Сонко накара всички млади хора да загубят вяра в това да останат в Сенегал и да успеят“, заключава той. 

Източник: El Confidencial