"Европа се кълне в най-мрачната религия"

"Онази Европа, за която аз си мечтая, може да възникне чак тогава, когато сегашната Европа колабира", казва известният италиански философ Джорджо Агамбен, според когото днешна Европа се гради върху една голяма лъжа.

Нужна ни е друга Европа - тази предизвикателна теза на Джорджо Агамбен намира както привърженици, така и критици. Известният италиански философ открай време поляризира мненията, пък и сам се занимава с философи, които са на твърде различни идейни позиции - като Маркс и Хайдегер, например. Анализът на Агамбен, който предлагаме тук, наистина звучи радикално, а и на места навлиза в дълбоките философски води. Навярно тъкмо поради това медиите пишат, че италианецът е сред най-шумно дискутираните мислители на съвремието.

Европа и религията на парите

„Онази Европа, за която аз си мечтая, може да възникне чак тогава, когато реално съществуващата днес Европа колабира. Най-напред трябва да опровергаем лъжата, че междудържавният договор, който минава за конституция на ЕС, е единствената възможна Европа. Защото това всъщност е едно институционално лоби без идеи и без бъдеще, което се кълне в най-мрачната от всички религии - в религията на парите. А в същото време претендира, че е единственият законен наследник на европейския дух”, смята Агамбен.

В интервю пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” философът развива мисълта си с уточнението, че Европа в този си вид е нелегитимна: „Тя е легална, но нелигитимна. Легалността се отнася до правилата, по които се практикува властта, а легитимността е принципът, който определя тези правила. Юридическите договори не са някаква формалност, те отразяват социалната реалност. При това положение е разбираемо, че един съюз без собствена конституция не може да прави истинска политика и че всяка от националните държави ще продължи да действа според собствените си егоистични интереси - а днес това са преди всичко икономическите интереси. Най-малкият общ знаменател на единството се достига само в случаите, когато Европа действа като васал на Съединените щати и участва във войни, които в никакъв случай не са в общ интерес, да не говорим пък, че са против народната воля. Част от страните-основателки на ЕС - като Италия, например, с многобройните американски военни бази - и без това приличат повече на протекторати, отколкото на суверенни държави. В политиката и при военните има атлантически съюз, но със сигурност няма никаква Европа.”

В интервю за „Ди Цайт” Джорджо Агамбен отправя критика към днешната нагласа на европейците, които - според него - са демонтирали политиката в полза на икономиката:

„Спор няма, че мащабите на гръцката криза взривиха икономическата рамка. Но ако свеждаме сегашната криза само до икономическия аспект, ние рискуваме да забравим най-важното. Защото същинският въпрос гласи: какво се крие зад глобалното господство на икономическата парадигма? Кои са дълбинните причини за това икономиката да измести политиката?

Отвъд обособените интереси на банкерите и хората на капитала, тук става дума за решаващ момент в историята не само на Европа, но и на целия човешки вид. Защото слабостта на марксистката традиция се състои именно в това, че тя се ограничава единствено до икономическия анализ. Историческите сили - политика, религия, изкуство и философия, които открай време направляват съдбините на Западния свят, най-късно след Първата световна война изгубиха могъществото си при мобилизирането на европейските народи за постигането на определени цели. Дори самото понятие „народ” изгуби значението си, а населенията, които дойдоха на негово място, нямат дори минималното намерение да поемат каквито и да било исторически задачи. Като това всъщност е нещо хубаво, ако си припомним историческите задачи, с които бяха натоварени народите през 19 и 20 век.

Като прислужника, който е станал господар

Ето, тъкмо в този контекст днес на власт е икономиката. Понеже липсват исторически задачи, биологичният живот се е превърнал в последната и единствена политическа задача на Западния свят. Тоест, виждаме как всемогъществото на икономическата парадигма влиза в съзвучие с онова, което от Фуко насам се нарича „биополитика”: подсигуряването на живота като същностна политическа задача”, коментира Агамбен.

Италианският философ изобщо не подценява икономиката. Но смята, че тя си е присвоила неадекватна роля: „Не казвам, че от икономиката няма никаква нужда. Тъкмо обратното. От нея има голяма нужда, тя е самата полезност, самото обслужване. Чрез икономиката човешкият живот навлиза в сферата на потребителските стоки и оръдията на труда. В съюз с техниката, тъкмо икономиката освободи едновремешните роби, „живите оръдия на труда” от Античността. Казвам нещо друго: икономиката като такава нито знае, нито има право да решава за какво да служи. Тя е като един прислужник, който е станал господар, но сам не знае на какво точно да служи, освен на безграничното размножаване на своето прислужничене. Просто защото друго не може. Това е парадоксалната ситуация на един инструмент, който сам решава за какво да служи.”

Източник: "Дойче веле"