Европа след изборите в Гърция: оптимизъм вляво, тревога вдясно

Новината за победата на коалицията левите радикали „Сириза” на предсрочните парламентарни избори в Гърция предизвика реакциите на европейските политици. Част от тях коментират с оптимизъм, че Европа влиза в нова ера, други са загрижени от последиците, обобщава френският Монд.

Сред вторите се нарежда британският премиер Дейвид Камерън. "Изборите в Гърция ще увеличат икономическата несигурност в Европа. Затова Великобритания трябва да се придържа към нашия план, обезпечавайки сигурността у дома", коментира в Twitter Камерън.

Френският президент Франсоа Оланд поздрави лидера на „Сириза” Алексис Ципрас. В изявлението си той припомня „приятелството” между Париж и Атина и подчертава желанието си да продължи тясното сътрудничество между двете страни за постигането на растеж и стабилност в еврозоната, в духа на напредък, солидарност и отговорност.

Според Антонио Коста, генерален секретар на португалската Социалистическа партия в опозиция, победата на радикалната лява партия е „сигнал за промяна в Европа”. „Трябва да се прави друга политика” и „да спрат строгите икономии, които не успяха да съживят икономиката, нито оздравят обществените финанси”, смята той и подчерта, че ЕС трябва да уважава решението на Гърция. Други леви формации също подкрепиха „Сириза”.

Дългът на Португалия достигна почти 130% от брутния вътрешен продукт. Както Атина, Лисабон трябваше да търси през 2011 г. спасителен заем от ЕС и МВФ и получи 78 млрд. евро в замяна на строга програма на икономии.

Същите сигнали идват и от Испания, където лидерът на антилибералната партия „Подемос” Пабло Иглесиас заяви, че след изборите „гърците ще имат истински президент, а не делегат на Ангела Меркел, който ще мисли първо за интересите на страната си и на народа си”.

Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман призова лидера на „Сириза” Алексис Ципрас да не дава лъжливи обещания на съгражданите си. Германският „Ди Цайт” предложи да се даде шанс на Ципрас.

Европейската централна банка постави Атина под наблюдение. „Не е работа на ЕЦБ да решава дали Гърция има нужда от облекчения по дълга. Но е напълно ясно, че ние не можем да приемем облекчения, които включват гръцките облигации в ЕЦБ”, смята Беноа Кьоре, член на съвета на директорите на ЕЦБ, цитиран от германският „Ханделсблат”. Той пояснява, че тази невъзможност има законови основания. При подобна операция мандатът на ЕЦБ й забранява да финансира европейски страни. Кьоре отпраща решението към европейските политици по въпроса за редукция на гръцкия дълг.

Новата политическа ситуация в Гърция ще бъде сред темите на срещата на финансовите министри от еврозоната в понеделник и вторник в Брюксел.