Китайският архитект на музеите

У УЕНИЙ не прилича на архитектите от филмите и книгите – онези скъпоструващи егоцентрични професионалисти, които поставят себе си и собствените си творения над всичко. Спокоен, открит и уравновесен - той е човек, който постига целите си без превземки и пози. Взел най-доброто от образованието си на Изток и Запад, У Уений реализира своите проекти в родината си Китай, противно на това, че „никой не е пророк в собствената си страна”. Портфолиото му от десетки построени музеи, галерии и изложбени зали е впечатляващо и българският архитект с основание би му завидял за възможността да прави архитектура за изкуството. Имаме удоволствието да го видим в България като представител на едно от най-влиятелните китайски студия за архитектура и урбанизъм* URBANUS, по повод Abitare talks - дискусионен форум, организиран от списание „Абитаре” на тема „Нуждаем ли се от музеи и галерии”.

- Г-н Уений, кое Ви даде повече в професията - образованието или практиката? Според вас коя е най-добрата школа за архитекти в момента и къде е мястото на китайската образователна система в създаването на специалисти в тази област?

- Моето първо образование е електроинженерство, което съм завършил в Китай. Впоследствие ми се отдаде възможността да следвам и да специализирам в университет в САЩ, където научих много за архитектурата. Важно е

кой ще те поведе по пътя, кой ще ти покаже правилната посока. Архитектурата e занаят и не може да се научи само от учебниците. Процесът на архитектурно образование е сложен, а в постсоциалистическите страни, каквито са и Китай, и България средствата, които се отделят за обучение на млади професионалисти са крайно недостатъчни. Това е причината архитектите да черпят опит от западноевропейските и американските си колеги.

- Кои са личностите в световната архитектура, които са Ви повлияли най-силно, за да се изградите като творец?

- Има много архитекти, на които се възхищавам и от които съм се учил. Легедарни имена от по-старата школа са оказали фундаментално влияние върху мен, но ми е трудно да ги цитирам. От съвременните архитекти това несъмнено е Жан Нувел. Друг наистина впечатляващ творец, макар не толкова популярен в Европа, но знаменит в Америка, е Уил Брудър . Той е моят пример в професията.

- Можете ли да посочите имена на китайски архитекти, чието творчество привлича внимание?

- Моите трима партньори, колеги и приятели - Лиу Ксяду, Менг Ян и Ванг Хуй са хората, от които всеки ден научавам много. Ние не сме обикновено студио, което да носи името на един архитект, ние сме преди всичко екип от архитекти и урбанисти, които винаги работят заедно, допълват се, помагат си. Едно цяло, което е незавършено, ако липсва някоя от съставните му части.

- Това е впечатляващо, но едва ли е толкова лесно, колкото изглежда. Как се постига хармония между изявени индивидуалисти каквито несъмнено са урбанистите?

- Написаха се статии и дори книги за нашето сътрудничество. Работим съвместно от десет години, познаваме се добре и сме свикнали със стила си на работа. Естествено, случва се да имаме недоразумения и конфронтации, но

нас ни свързват много повече неща от самия проект или вече построената сградата. Водещ фактор е дългът, който сме поели пред обществото. Именно той ни помага да превърнем всяка критика в градивна и да използваме полемиката помежду си, за да постигнем добър краен резултат. Нашата цел е да дадем на възложителя не само поръчаната сграда и паркингите, но и нещо допълнително –

парк, градина, социална среда. Постигнали сме хармонията, в която всеки дава своя принос и изпълнява индивидуалната си роля в конкретните проекти.

- Каква е символиката в името на екипа Ви?

- Името URBANUS, произлиза от коренът urban (от англ. ез. - градски). Това силно рефлектира върху философията на нашето ателие - разглеждаме всеки проект от гледна точка на околната среда, като част от общия архитектурен пейзаж, като впоследствие обръщаме внимание на спецификата на конкретната ситуация.

- Достатъчно ли е архитектът да е проектант и творец или професията изисква да бъде и добър мениджър?

- Непосилно е за един човек да изпълнява всички роли. Архитектурата

не е монолог. Разбира се, за успеха на всяка фирма, включително и на архитектурната, е необходим добър мениджмънт. Но не е задължително архитектът да поеме тази отговорност. Неговата задача е по-скоро да открие подходящия мениджър, който има качествата да подходи адекватно и отговорно към управлението на компанията и нейните проекти.

- Вие имате много спечелени конкурси, каква е разликата между концептуалния и реализирания проект?

- Има два вида конкурси, в които участваме: реални задачи, които са обвързвани с договор и реализация на сградата и други, които остават на коцептуално ниво и ние ежегодно си поставяме за цел да участваме в поне една

подобна провокация. Каква е основната разлика между двата вида? В първия случай виждаме осъществени някои от нашите концепции и идеи. Това ни дава възможност да се развиваме професионално, да се изправяме пред големи предизвикателства, да поддържаме бизнеса и да се грижим за голям екип от хора, какъвто е нашия. Концептуалните проекти са сцената, на която споделяме с обществото нашите утопични идеи, отвъд границите на професията. Нереалността на тези задачи, ни дава повече свобода да еспериментираме с нови перспективи и гледни точки.

- Педантичен архитект ли сте? До колко важно е за Вас да разработите конкретния детайл, възел, материал? От какво значение е това за крайния визуален ефект?

- Нашият екип е изключително внимателен при селектирането на материалите, защото истината е, че успехът на голямата архитектура се крие в дребния детайл и най-подходящия материал. Стараем се и отдаваме огромно значение на всеки аспект от сградата, преценяваме всяка възможност предварително, за да се предпазим от грешки, които биха довели до разочарование в последващ етап.

- Как живеят Вашите проекти, след като са реализирани? След време променя ли се мнението Ви за тях? Допускали ли сте грешки, които откривате впоследствие?

- За съжаление практиката предполага грешки и никой не е застрахован от тях. Досега не сме имали случай, в който

покривът да протече, но в някои от по ранните ни реализации се е случвало водата да ни изненада под вратата. Естествено, сме се изправяли срещу проблема и сме коригирали пропуснатото. За нас същността на работата, нашият план максимум, не е в това само да създадем красиво опакована сграда. Изповядваме позицията, че архитектурните достойнства на осъщественият вече проект се намират едновременно в комфорта, който той носи на хората ежедневно, както и в постигането, а защо не и надминаването на изначално заложеното му предназначение. Това е тайната на трайния успех, както за нас като творци, така и за сградата като архитектура.

*Урбанизъм – течение в литературата и изкуството, което се фокусира върху града и градска среда.

Интервю на арх. Милица Петрова и арх. Борис Борисов, снимка - URBANUS