Кой и защо се въоръжава на Балканите?

Ако получи това, което иска, скоро Хърватия ще може да поразява цели в Централна Сърбия. Така виждат нещата в Белград и предприемат контраофанзива: поръчват си руско оръжие. Какво въобще се случва на Балканите?

Изглежда като сюжет от "Междузвездни войни", но не е - M270 MLRS срещу S-300. Всъщност, става въпрос за два вида оръжейни комплекси, в които са се прицелили двама съседи на Балканите, които още не са заровили враждата помежду си: Хърватия и Сърбия.

Още в средата на октомври хърватското Министерство на отбраната се надяваше да получи 16 мобилни артилерийски системи от американските военни запаси. Което не е нещо необичайно: Пентагонът редовно снабдява своите съюзници в НАТО с оръжия. Сега обаче, по информация на медиите, Хърватия се опитва да си набави и балистични снаряди за ракетни установки с обсег на действие от 300 километра. "Това са мощни оръжия, които ще променят изцяло военното равновесие в региона", написа по този повод хърватският "Ютарни лист".

Сърбия реагира бързо. "Със сигурност хърватите не се снабдяват с оръжия, за да ги изложат веднага в музея", отбеляза сръбският премиер Александър Вучич. Хърватия би могла теоретично да порази всяка цел в централна Сърбия. "Ние няма да бъдем лесна цел", каза Вучич по време на срещата си с руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Белград. И ето, че Рогозин предложи на своя домакин руския противоракетен комплекс S-300, като най-напред му подари умален модел на отбранителната установка. Около натовските бомбардировки през 1999 година това оръжие се сдоби с почти митична слава: мнозина са убедени, че всичко е щяло да изглежда другояче, ако руснаците бяха снабдили навреме сръбската армия с този отбранителен комплекс.

Съседите не се обичат

Тази "надпревара във въоръжаването" между бившите военни противници Хърватия и Сърбия е по-скоро фарс, твърди военният наблюдател на белградския вестник "Политика" Любодраг Стоянович. "Тук се изстрелват вербални снаряди, въпреки че почти вероятността за избухването на нов въоръжен конфликт в района е минимална. Става дума само за един вид психологическа балканска война", казва той за "Дойче веле".

Загребският социолог Озрен Жунец също мисли така. Хърватия и Сърбия нямат политически, икономически, етнически или други причини да влошават двустранните си отношения. "Медиите, отчасти изкуствено, раздухват темата за въоръжаването. Има и някои политици, които искат да печелят точки", казва той също за "Дойче веле".

Взаимните хули са изпитана политическа тактика и в Сърбия, и в Хърватия, и служат за печелене на гласове сред националистическия електорат. Наскоро в дебата се включи и сръбският външен министър Ивица Дачич. "Ние ви уважаваме като съседи, но не ви обичаме. Или по-скоро ви обичаме колкото и Папуа Нова Гвинея", заяви той. Хърватският министър на отбраната Анте Котроманович веднага реагира и напомни, че през премиерът Вучич и министър Дачич бяха застъпници за войната през 90-те години и дори я подклаждаха. "Сърбия си мисли, че може да влезе в ЕС и същевременно да продължи да си сътрудничи с Русия? Как ли пък не!", отговори хърватският министър.

Задочен конфликт между САЩ и Русия

В нововъзникналия спор някои наблюдатели виждат и трагикомични елементи: две от най-бедните балкански страни пъчат гърди с високотехнологични оръжейни системи на две световни сили. При това никой не знае, дали оръжията изобщо ще бъдат доставени. Хърватският политолог Томислав Якич съзира зад всичко това задкулисно геостратегическо премерване на силите между САЩ и Русия. "Това вреди на Хърватия, на Сърбия и на целия регион. Актьорите в двете държави, които започват тази надпревара във въоръжаването, трябва да са наясно и с последиците", предупреждава той.

Експертите по сигурността не изключват варианта, САЩ действително да доставят оръжия на Хърватия. Това може да накара Сърбия, която е резервирана спрямо НАТО и се чувства по-близка с Русия, да преосмисли евроатлантическата си интеграция. Защото на Балканите само Сърбия и Босна и Херцеговина все още не са в сметките на НАТО. Всички други страни в региона или вече са в алианса, или са кандидатки за членство.

"Малко политически драматизъм"

"Западът вярва, че евроатлантическата интеграция е силна мотивация за балканските страни. А Русия не е централен мотив в тяхната политика. Възмущението от оръжейните покупки на Хърватия ще отмине сравнително бързо. Изглежда, че Западните Балкани не могат да минат без малко политически драматизъм", коментира казуса пълномощникът за Югоизточна Европа в германското външно министерство Ернст Райхел.

Експертите и от двете страни не си правят илюзии, че враждата между Хърватия и Сърбия ще приключи скоро. Дори ако сегашният спор около оръжейните доставки някак бъде потушен. Защото има достатъчно други теми, които изплуват през последните две десетилетия - като се започне от тълкуването на югославската война, премине се през съдбата на безследно изчезналите и се стигне до спорната граница по Дунава. А медиите в двете страни само това и чакат - някой да им подхвърли стръв.

Източник: "Дойче веле"