Невероятната съдба на Шин Донг-хюг, който се роди и израсна в затвор

Тоталитарната Северна Корея отново попадна сред заглавията на световните медии. Този път заради трогателен разказ на неин гражданин. 23-годишният бивш затворник Шин Донг-хюг даде интервю за американското предаване „60 минути“. Той разкри потресаващите практики на нечовешки наказания в страната му, недопустими в 21 век.

Шин е роден и възпитан зад стените на севернокорейски затвор. Смята се, че има много други като него, но той е единственият, успял да избяга и да говори за преживяното. Споделя с подробности какъв е бил животът му от самото му начало, както и за мъчителното си бягство зад граница.

Шин се ражда в затвор. Още, докато е в утробата на майка си, плаща "непростимият грях" на двама негови чичовци, които успяват да избягат в Южна Корея по време на Корейската война. За наказание и назидание, баща му и дядо му са изпратени в трудов лагер, известен като Лагер 14.

Шин се ражда в него като дете на родители, чиито брак е уреден от пазачите на затвора за отлична трудова дисциплина. Бракът, плод на който е Шин е съвсем формален, защото впоследствие не им е позволено да живеят като семейство. Разрешено им е било единствено да заченат дете, след което са били разделени. Запитан дали родителите му са се обичали той казва, че не знае. В очите му всички те са били затворници.

Всеки, планирал бягство в затвора, където Шин е живял, е бил показно разстрелвал пред очите на останалите затворници. Шин е присъствал на екзекуциите, за да избегне часове на тежък труд и постоянен глад. Затворниците са били хранени само с овесена каша, царевица и зеле. Хроничният глад за тях е бил ежедневие, а пазачите дори го превъзнасяли като възпитателна мярка, като повтаряли, че чрез глада затворниците ще се пречистят. А те били толкова гладни понякога, че някои от тях се хранели с плъхове и насекоми.

„Тъй като бях роден там, мислех, че хората, които носят оръжие, са родени да носят оръжие. И затворниците като мен са родени затворници“, казва Шин. Той си спомня случай, в който отразяли част от пръста на едната ръка на баща му за наказание, че по невнимание е причинил повреда на машина за работа в затворническата фабрика.

На 13 години Шин е изпратен в подземен център за мъчения заедно с майка си и по-големия си брат, които били обвинени в опит за бягство. Сред изтезанията, които описва, фигурират провесване на въже и изгаряния с огън. Застрелват брат му. Екзекутират майка му. Шин е заставен да бъде най-отпред и да гледа екзекуцията. Запитан какво е почувствал, той признава, че не е усетил никаква тъга, защото  мислел, че си получават заслуженото, като всеки друг нарушител на затворническите правила.

Всъщност по-късно признава, че той е докладвал за опита за бягство на майка си и брат си, „защото мислел, че ще го възнаградят с повече храна“. Но не само заради това. Най-вече „защото по правилата трябваше да се докладва“.

Прелом в живота му настъпва на 23 г., когато се запознава с друг затворник -Парк, живял в Пхенян и пътувал до Китай. От него чул и научил за първи път, че има и свят зад решетките. Най-много го впечатлили разказите на Парк за различните видове храна, с която хората извън затвора се хранят. Бил готов да умре за добра вечеря. Свободата дефинирал като възможност да ядеш каквото искаш.

След като стават приятели Шин и Парк решават, че ще опитат да избягат. Двамата успяват да достигнат безпрепятствено  до телената мрежа на затвора. Парк пръв се опитва да я прескочи, но течащият по нея електрически ток го убива на място. Дори и ужасната смърт на приятеля му не възпира Шин. Той се качва върху тялото на мъртвия Парк, използвайки го като средство за заземяване и защита от смъртоносния волтаж и най-сетне, за пръв път откакто се е появил на света, успява да направи първите си крачки извън затворническия лагер.

Следват дни на непрекъснато бягство и укриване. Впечатленията от срещата му с външния свят обаче са по-силни от всички други емоции. Когато попада в един от  земеделските райони на Северна Корея има чувството, че е попаднал в Рая - хората около него се смеят и говорят, каквото искат, носят и обличат каквото искат. Това за него било истински шок, споделя сега Шин.

Без да предполага, се насочва на Север, към Китай. Краде и дава подкуп. Така успява да мине границата и попада в Шанхай. Там успява да се добере до южнокорейското консулство, което му дава убежище. Сега е на 30 години и живее в Сеул. Изградил си е собствен, спокоен живот.

Решава да разкаже публично премеждията си, защото твърди, че ужасно му е омръзнало от вниманието, което западните медии отделят на севернокорейския лидер Ким Чен Ун и съпругата му, вместо да говорят за ужаса и трудностите на обикновените хора в Северна Корея. Въпреки че е постигнал своята собствена свобода и може да се храни с каквото иска, казва, че трудно ще намери душевен покой заради постъпката си, когато предава майка си. Често си мисли за хора в лагера и се тревожи за тях.