Новият мултикултурализъм

Модерно е да се говори за мултикултурализъм. Особено след чудовищните атентати в Норвегия, които приковаха погледите  в това явление като едно от възможните обяснения на стигащата до невъзможност жестокост.

В случай че все още не сте убедени, че културните различия имат значение, нови изследвания на мозъка го доказват научно. Генералният извод от тях е: културната ни среда оформя мрежата от връзки в нашия мозък. Изследването е направено от Д-р Уинг-Уи Хонг чрез мозъчни сканирания на американски и китайски студенти от Университета в Илинойс.

Студентите били подложени на изследване със специален скенер и им били показани серия от образи. Сканирането установило, че американските студенти се фокусират върху обекта на картината, а китайските – върху контекста. Това е напълно в съответствие с откритията на много специалисти по неврология, които вече са установили разликата в мозъчната концентрация на западняците (върху обекта) и хората от източното полукълбо (върху контекста).

Хонг направила първите сканирания малко след пристигането на китайските студенти в САЩ. След няколко месеца резултатите от опита били много близки до тези на американците, които пък останали до голяма степен непроменени.

Констатацията на Хонг е, че културата оформя мозъчните ни връзки, но не постоянно, както е при междукултурните преживявания, които могат да променят неврологичните активации.

Някои обещаващи проучвания се опитват да комбинират изследванията на културната неврология с тези на културната интелигентност (т. нар. CQ). От самото си начало изучаването на културната интелигентност се опитва не да сравнява различните култури, а да разбере какви умения са нужни, за да се създаде мост между тях.

Проучване на културната интелигентност демонстрира, че хора, които обръщат внимание на мотивацията, мисленето и поведението си в междукултурна работна среда, са в състояние да подобрят приспособимостта си. Подобно неврологично проучване изтъква важността на четири способности (инстинкт, знание, стратегия, действие) и свързаните с тях интервенции, които могат да увеличат гъвкавостта на мозъка и от там на поведението ни.

Това доближаване и увеличаване на мултикултурните взаимодействия може да повиши мозъчната активност, когато проследяваме емоциите на тези, които са извън нашата култура. Което пък може да доведе до по-добро трансгранично менажиране и комуникация. Стига да се използва за мирни цели!