Роджър Дарлингтън: От Русия с любов

Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., в профсъюзът на комуникациите, в който работех и аз по това време, дойдоха няколко делегации от нововъзникващите нации и трябваше да изнасяме лекции за пазарните икономики. Моята практика при изнасяне на лекции пред международна публика винаги е била да си помагам с презентации, със слайдове, които са преведени на местния език. Затова използвах слайдове на руски. Не можех да чета на кирилица и не знаех добре руски, бях научил слайдовете, кой след кой следва, наизуст. Въпреки това, в един момент, когато пуснах последния слайд, видях цифри със статистически данни, по които вече бях говорил. Бях казал това в грешен слайд. През последните десет минути бях говорил едно, а на слайда е пишело съвсем друго. Ако това се беше случило в Англия, студентите щяха да ме прекъснат на секундата и да ми кажат, че говоря по грешен слайд. Руснаците обаче не казаха нищо. Бях объркан и попитах, защо никой не ми беше казал, че съм говорил по грешен слайд? В крайна сметка един от руснаците се престраши и ми каза, а преводачът ми преведе:

- В нашата страна, никой не противоречи на учителя.