Древен „коректор“: Египетски папирус показва как художниците правели корекции

Учени от музея Фицуилям в Кеймбридж са открили как древноегипетските занаятчии са правили корекции в своите текстове. Анализ на папирус от Книгата на мъртвите, която е на около 3 300 години, показва, че белезникава течност е използвана, за да се направи фигурата на чакала по-тънка.

Откритието е направено в рамките на текущата работа около изложбата в музея Фицуилям „Направено в Древен Египет“ (до 12 април), от изследователски екип, включващ консерватори на Фицуилям и кураторката на изложбата Хелън Струдуик, пише The Art Newspaper.

Групата е изучавала сцена от копие на Книгата на мъртвите — антология от магически заклинания, поставяни в гробници с цел да помогнат на погребаното лице да достигне отвъдния свят, събирани в Древноегипетското Ново царство — която е създадена около 1290 г. пр.н.е. за индивид на име Рамосе, надзорник на кралските архиви.

Сцената изобразява писаря с ръце върху бог с глава на чакал, най-вероятно Уепваует. Дебели бели линии се появяват от двете страни на тялото на чакала и отпред на бедрата на задните му крака, а екипът „използва различни аналитични техники, за да установи от какво е направена тази бяла боя“, казва Струдуик, старши египтолог във Фицуилям.

Резултатите показват, че боята се състои от „смес от хунтит и калцит“, докато „изображенията, направени с 3D дигитален микроскоп, показват, че има и малки частици жълт орпимент, вероятно за да се слива по-добре с пресния папирус, който първоначално е бил бледо кремав“, продължава Струдуик, отбелязвайки, че това се различава от бялата боя, използвана върху робата на Рамосе, която е само от хунтит.

Изследователският екип анализира сцената — изобразяваща Заклинание 117 — с помощта на светлинна инфрачервена фотография. Това показва, че белите линии около чакала са боядисани върху части от фигурата му, променяйки формата ѝ.

„Все едно някой е видял оригиналния начин, по който е нарисуван чакалът, и е казал: „Твърде е дебел; направете го по-тънък“, така че художникът е създал вид древноегипетски коректор — известен още като ‘Wite-out’ или ‘Liquid Paper’ — за да го поправи“, казва Струдуик.

В интервю за The Art Newspaper Струдуик споделя, че не е наясно с никаква символична причина за използването на препокриващата боя.

„Ако имаше такава, бих очаквала да видя и други примери в илюстрации на това заклинание, което не е случаят,“ казва тя.  „За мен оригиналният чакал изглежда доста добре, но чакалите са падали и вероятно са доста кльощави в сравнение с домашните кучета, така че може би старши художник (или може би самият оригинален художник) е прегледал изображението и е решил, че чакалът изглежда твърде подобен на куче и трябва да бъде изтънен.“

Струдуик отбелязва, че е забелязала и други примери на използване на коректор върху папируси в други британски музейни колекции, включително Книгата на мъртвите на Нахт в Британския музей и папируса на Юя в Египетския музей в Кайро.

„Не съм наясно някой да е забелязвал това преди,“ казва тя, „и следователно не е било анализирано досега, колкото ми е известно. Когато им го покажа на кураторите [в музейте с обекти, коригирани чрез сместа], те са възхитени,“ добавя тя в изявлението.

Коригиращата течност не е първото откритие, направено в рамките на работата по „Направено в Древен Египет“, която изследва живота и техниките на египетските занаятчии преди хилядолетия. През юли 2025 г. Физцуилям обяви, че изследователите са открили отпечатък на ръка върху „къща за души“, датираща отпреди около 4 000 години. Смята се, че „къщите за души“ са използвани като места за оставяне на храна — като хляб или глава на вол — или като светилища за душата на починалия.

„Никога не съм виждала такъв пълен отпечатък на египетски обект досега,“ каза Струдуик по това време. „Можете просто да си представите човека, който го е направил, как го взема, за да го премести от работилницата да изсъхне преди изпичане.“

Части от папируса на Рамосе, открит първоначално през 1922 г. в гробница в Седмент, Египет, от археолога Уилям Флиндерс Питри, сега са изложени в изложбата „Направено в Древен Египет“.