Стената в главите

На 3 октомври, 1990 г. Германската демократична република престана да съществува. ГДР и ФРГ се обединиха в едно. 23 години по-късно стената в главите на германците все още е факт. И днес те не се чувстват като един народ, коментира "Дойче веле".

В продължение на 28 години източногерманците бяха зазидани в буквалния смисъл на думата - от 1961 до 1989 те бяха затворници на територията на бившата съветска окупационна зона, създадена след края на Втората световна война. Бягството от тази зона, наречена Германска демократична република, беше почти невъзможно. Там живееше социализмът. В края на 1980-те обаче политическият експеримент окончателно се спомина.

През 1989-та германските власти отвориха границата между ГДР и ФРГ. Тогава много източногерманци се преместиха на Запад. Едни - за да да усетят свободата; други - за да могат най-после да пътуват свободно; трети - просто за да си напазаруват неща, които в ГДР не се продаваха. Така източногерманците започнаха да подновяват гардероба си, по който дотогава те лесно можеха да бъдат разпознати: светлосивите обувки, шушляковите якета и анцузи постепенно изчезнаха от екрана. Промяна настъпи и в прическите на хората от Изтока - трайното къдрене например отстъпи пред модерните фризури. Така сравнително бързо поне на външен вид източногерманците вече трудно можеха да се различат от хората в западната част на Германия. В главите им обаче различията си останаха. Предубежденията - също.

Предразсъдъците на Изток

Томас Петерсен от Института за изследване на общественото мнение "Аленсбах" посочва, че повечето източногерманци определят хората от западните провинции като "арогантни, повърхностни, твърде педантични и мислещи все за пари". Данните са част от представително проучване на института от 2012 година. Според него днес източногерманците имат повече предразсъдъци по отношение на западните си сънародници, отколкото обратното. Институтът "Форза" пък стига до извода, че живеещите в новите (източни) и старите (западни) провинции на Германия все още не се чувстват като един общ народ.

"Хората от бившата ГДР дори продължават да се смятат за "граждани втора класа"", казва социологът Андреас Цик от университета в Билефелд и добавя: "За много хора условията на живот в източните провинции са си чиста дискриминация. Вярно, че в основни линии жилищните сгради и инфаструктурата на Изток отдавна са модернизирани, но доходите на хората продължават да са с 20 процента по-ниски от тези на Запад, а пенсиите - с 10%."

Според експертите тези разлики се дължат не на последно място на факта, че в източната част на Германия са разположени предимно малки и средни фирми и предприятия. Централите на големите фирми с високоплатени позиции са рядкост. "Стотиците милиарди евро субсидии за изравняването на стандартите не успяха да заличат тази разлика. Затова и разочарованието на Изток е голямо", коментира Андреас Цик.

Предразсъдъците на Запад

В главите на западногерманците също са се загнездили куп предразсъдъци по отношение на източните им събратя. "Източногерманците са недоволни, недоверчиви и страхливи", казват те.

Повечето от живеещите на Запад германци си пожелават специалният данък "солидарност" за заличаване на разликите между старите и новите германски провинции да отпадне възможно най-скоро. При това често хората на Запад забравят, че и живеещите на Изток германци плащат въпросния данък. Дори само този факт говори за това, че в главите на хората процесът по Обединението все още не е приключил.

"Между източногерманците и хората в западната част на страната има твърде малко приятелства и контакти. Много по-малко, отколкото би трябвало, отколкото ни се иска", казва социологът Андреас Цик. Той обаче допълва, че при по-младите поколения изгледите са обнадеждаващи: "По-младите поколения германци са оптимистично настроени. Те откриват много повече прилики между Изтока и Запада, отколкото родителите им."

Кога ли обаче разликите ще изчезнат напълно? На този въпрос никой не може да отговори с точност. И все пак за всички германци обединението на Германия е повод за радост. Честит празник!