Уаел Гоним - маркетологът, който запали революцията в Египет

Уаел Гоним не обича да го наричат активист. 31-годишният служител на Google казва, че по нищо не се различава от другите египтяни, участвали в протестите през 2011 г., подбудени от Facebook страницата, която той създаде.

"Аз съм просто човек с достъп до интернет, който има някои маркетингови умения," казва Гоним. Близо година, след като египтяните се обединиха в Кайро на площад Тахрир в търсене на демокрацията, Гоним разказва опита си с "Революцията 2.0: Силата на хората е по-голяма, отколкото на хората във властта". Мемоарите бяха току-що издадени.

Въпреки, че Гоним никога не се е интересувал много от политика, през лятото на 2010 г. се озовава със сълзи на очи над трупа на съгражданина си Халед Саид, убит от правителствените сили за сигурност.

Осъзнавайки, че тези убийства не са рядкост в в страната му, той анонимно създава Facebook страница, наречена "Ние всички сме Халед Саид".

Страницата се разраства бързо и членовете й започват да обмислят начини за разпространение на информираността по случая Саид и да търсят справедливост. Няколко седмици по-късно, групата провежда първия си протест на живо в "тих режим", където членовете, облечени в черно, стоят безмълвно по определени пътища в Кайро и Александрия.

Гоним е убеден, че приобщававането към Facebook е помогнало на египтяните да придобият увереност и да излязат заедно на улицата. "Една голяма стойност на инструменти като социалните мрежи е, че там откривате, че не сте сами в вярванията си," казва той пред „Ройтерс“. "Колкото повече хора, които вярват в каузата са в интернет, толкова по-уверени са те. Интернет предложи сътрудничество и комуникация между много египтяни, което не е възможно за традиционните медии", казва още Гоним. Чрез страницата на Facebook, Гоним използва своите маркетингови умения за изграждане на доверие и ентусиазъм, като публикува съобщения, анкети и насърчава на членовете да качват видеоклипове и снимки.

"Ако това беше маркетингов продукт на пазара, това щеше да е продуктът на промяната", казва той. Тъй като страницата привлича много членове и става популярна, Гоним търси помощ от блогъра и свой приятел Абдулрахман Мансур, когото моли да администрира страницата. Подобно на Гоним и Мансур, повечето от членовете са млади. Изследвания на Гоним установяват, че 81% от членовете са под 30-годишна възраст и че половината са на възраст 18-24 години.

"Младежите играят голяма роля в разпалването на искрите на революцията", казва той. "По-старите поколения са по-консервативни и по-малко склонни да поемат рискове."

Заедно със социалните мрежи и големият брой младежи, Гоним вижда свалянето на на тунизийският президент Бен Али като натискане на спусъка за избухването на революция в Египет. Скоро след като абдикира от власт Бен Али на 14 януари, 2011 г., започва интензивна подготовка за деня, наричан "Jan25".

Въпреки това, Гоним не става свидетел на началото на революцията. На път за вкъщи след бизнес вечеря на 27 януари, той е заловен от египетските сили за сигурност и е държан със завързани очи и в плен в продължение на следващите 11 дни. Но е твърде късно. Огънят на революцията е запален. Гоним вижда свалянето на египетското правителство на Мубарак като "2.0" версия на политическите промени.

"В предишните революции имаше Ганди, Мартин Лутър Кинг", обяснява той. "В нашата революция, нямаме открояващи се лидери, а много безлични, безименни лица, които всички си сътрудничат, за да достигнат до целта си ... без водач", казва той.

Книгата си египтянинът завършва със свалянето на Мубарак, но подчертава, че борбата на революцията продължава и днес. Много египтяни са разочаровани от темповете на промените и предстоящите президентски избори през юни.

"Без пълно промяна на властта, рискуваме да възпроизведем стария режим в новите управници", казва Гоним.

Въпреки това остава оптимист за бъдещето. "Египтяни са все така свързани и имат право на това", казва той. "Много от тях стават все по-активни в политическия живот, нещо, което не сме виждали в поколенията. Ако преди няколко години някой ми беше казал, че всичко това ще се случи в рамките на 12 месеца в Египет, никога не бих му повярвал", споделя в заключение революционерът в сянка.

Захарина Вецева, по материали от чуждия печат