С кецове в офиса, на среща със спортно яке, с клин на вечерна разходка – ако допреди години спортното облекло беше запазено основно за фитнеса, днес то е навсякъде – в офиса, на улицата и дори в колекциите на луксозните модни къщи. Границата между спорт, комфорт и ежедневна мода постепенно изчезва, а т.нар. аthleisure (от athletic + leisure) тенденция диктува развитието на пазара.

Размерът на глобалния пазар на спортно облекло се оценява на 399,44 млрд. долара през 2025 г. и се очаква да достигне 890,43 млрд. долара до 2033 г., нараствайки със среден годишен темп от 10,7% в периода между 2026 и 2033 г., показват данни на Grand View Research. 

Графика: Пазар на спортни стоки, Размер, според продукт, 2023-2033 (долари, милиарди). Източник: Grand View Research

Пазарът в България

Общите приходи на най-големите 20 компании в сектора на текстилната и обувната промишленост, от който производителите на спортно облекло са част, се понижават с около 12% на годишна база през 2024 г. до 1,32 млрд. лв., докато нетната им печалба се свива драстично с близо 80% на фона на спад в заетостта от 2%.

Пазарът на спортно облекло в България се характеризира с повишена конкуренция и все по-взискателни клиенти, посочват производители. В същото време се наблюдава засилващ се натиск върху разходите – както по линия на суровини и транспорт, така и на енергия и труд, което допълнително затруднява конкуренцията. „За бранд в премиум сегмента това означава внимателен баланс между поддържане на високо качество и контрол върху себестойността. Цената за придобиване на нов клиент също е значително по-висока в сравнение с преди основно заради по-силната конкуренция и по-скъпите маркетингови канали. В нашия случай се стремим да оптимизираме процесите, да работим с дългосрочни партньори и да инвестираме в по-ефективно производство“, коментира Тони Янакиев, маркетинг и бранд мениджър на DIEL.

Иван Иванов, управител на „Стиван ООД“ (чакам да ми опишат от чие име са отговорите), отбелязва, че нерегламентираният внос на облекла също влияе на крайната цена: „Много трудно се гони качество с ниска цена“. Според него инвестиции при производителите на спортно облекло почти липсват и са единични – основно при компании със собствен бранд, които успяват да балансират между цена и качество. Якимов споделя същите наблюдения: „От една страна, развитието на нови технологични материи, автоматизацията и растящото търсене на специализирано спортно облекло създават добри предпоставки за инвестиции. От друга страна, индустрията се сблъсква с предизвикателства като нестабилни вериги на доставки, нарастващи производствени разходи и несигурност в глобалната икономическа среда. Тези фактори често карат компаниите да бъдат по-предпазливи и внимателни в инвестиционните си решения“.

Недостигът на кадри остава сериозен проблем за сектора. Липсата на интерес сред младите към професионално развитие в индустрията, както и неподготвеността на работници от други страни, затрудняват развитието ѝ. Според Иванов вносът на работна ръка невинаги е подходящо решение, а Якимов подчертава необходимостта от дългосрочен подход: „По-тясно сътрудничество между бизнеса и образователните институции, модернизиране на професионалното обучение и инвестиции в автоматизацията ще помогнат проблемът постепенно да бъде смекчен“.

И двамата смятат, че автоматизацията е жизненоважна за индустрията. Якимов допълва, че иновациите в материалите – по-леки, по-издръжливи и устойчиви на климатични условия материи, както и решения за по-добра дишаемост и терморегулация – ще играят ключова роля. Дигитализацията на производството, 3D дизайнът и оптимизираните производствени процеси ще позволят по-бързо разработване на нови продукти и по-добра адаптация към нуждите на пазара.

Най-големите възможности в сектора според тях са свързани с нарастващия интерес към активен начин на живот, зимни спортове и качествено техническо облекло. Основните рискове включват глобалната икономическа нестабилност, климатичните промени и колебанията в потребителското търсене. „Компаниите, които успеят да комбинират иновации, устойчиво производство и силна бранд идентичност, ще бъдат в по-добра позиция да се справят с тези предизвикателства“, посочва Якимов.

Иванов добавя, че е необходимо да се произвеждат изделия с по-висока добавена стойност, а държавата да подпомага фирмите за навлизане на международни пазари. Според него рисковете са, че до няколко години от 50–60 хиляди заети в текстилната индустрия могат да останат много малко хора. „Богатите държави произвеждат текстилни изделия в бедни държави“, коментира той.

Пътят напред

Основните предизвикателства пред индустрията на спортните облекла произтичат от комбинация на външни и вътрешни фактори. Търговските бариери и несигурната геополитическа среда, включително нестабилните разходи за ресурси и възможни прекъсвания във веригите на доставки, се очертават като най-значимите рискове за сектора.

В същото време бързото навлизане на изкуствения интелект (AI) променя технологичния пейзаж на модната индустрия. В условията на турбулентност AI вече се измества от конкурентно предимство към бизнес необходимост. Макар все още в зародиш, AI агентите променят начина, по който хората работят и си сътрудничат, което изисква от модните компании да разберат как да използват тази технология ефективно.

Липсата на физическа активност сред потребителите представлява допълнителен екзистенциален риск за индустрията. Делът на възрастните, които са неактивни, се увеличава от 26% през 2010 г. до 31% през 2022 г., а Световната здравна организация прогнозира, че нивата на неактивност ще достигнат 35% до 2030 г. Въпреки това превръщането на физически неактивните сегменти в активни потребители представлява огромна потенциална възможност за индустрията. Световното население, което не достига препоръчителните нива на физическа активност според СЗО, е 1,8 млрд. – еквивалентно на два пъти по-голямо от възрастното население на Индия.

Компаниите вече предприемат действия за насърчаване на активен начин на живот. При активните потребители физическата активност се превръща от случайно занимание в ключов елемент от здравето и идентичността им – един от двама активни потребители посочва, че фитнесът е основен елемент от неговата идентичност, сочат анализи на McKinsey. Това налага производителите на спортни стоки да изострят своето ценностно предложение и да се свързват с тези потребители на емоционално ниво, за да станат предпочитан бранд.

Графика: За вече физически активните потребители спортът се превръща от епизодичен интерес в приоритет. (ляво)Нива на физическа активност 2024 г. в сравнение с 2023 г. (дясно) Честота на физическите активности през 2024 г. Източник: McKinsey & Company

Конкуренцията на пазара също е интензивна. През последното десетилетие се появиха нови участници, които стратегически разшириха портфолиата си, за да включат спортно облекло. Намаляващите бариери за навлизане стимулират възхода на марките претенденти, които вече засенчват големите утвърдени играчи като Adidas и Nike по ръст на приходите и пазарния дял.

Факторите, които движат пазара

Начинът, по който работим, се промени. Според данни на DEV 44% от работещите по света следват хибриден модел на работа, а 65% от организациите предлагат някаква форма на гъвкавост – увеличение с 14% спрямо 2023 г. Разширяването на възможностите за дистанционна работа и навлизането на различни хибридни модели в много компании променят ежедневните нужди на служителите и техните модни предпочитания, като ги стимулират да избират облекла, които съчетават комфорт, функционалност и стил за работа, срещи и свободното време.

Технологиите напреднаха

Когато говорим за спортно облекло, комфортът вече не е опция, а приоритет. Потребителите търсят меки и удобни дрехи, а производителите отговарят с нови материали –  тъкани, отвеждащи влагата; третиране против миризма; текстил, регулиращ температурата. Модерното спортно облекло все повече интегрира технологии като вградени сензори за следене на активността, терморегулиращи и UV защитни материи и др.

Нарастващото внимание към устойчивостта и екологичното съзнание на потребителите също оказват своето влияние. Марките използват различни стратегии: влагане на рециклирани материали и органичен памук, енергийно- и ресурсно ефективни производствени процеси, програми за връщане и рециклиране на стари дрехи, партньорства с етично сертифицирани доставчици.

Влиянието на социалните мрежи се увеличава 

Социалните мрежи се превърнаха в незаобиколим фактор на пазара на спортно облекло. Платформи като Instagram, TikTok и YouTube днес са мощни маркетингови инструменти за достъп до широка аудитория, изграждане на общности и стимулиране на продажбите. Много компании използват известни личности и инфлуенсъри, за да увеличат доверието и емоционалната връзка с потребителите. Например Nike си сътрудничи с атлети като Серена Уилямс и Леброн Джеймс, които споделят тренировки и нови колекции; Adidas работи с музикални и модни звезди като Кание Уест и Бионсе, чиито публикации водят до масови онлайн кампании; Lululemon използва фитнес инфлуенсъри в TikTok за демонстрации на ежедневни тренировки и удобството на дрехите; Gymshark почти изцяло се разраства чрез микроинфлуенсъри и вирусни кампании.

Ролята на глобалните луксозни марки

Глобалните луксозни марки не изостават от тенденциите на пазара на спортни облекла, като пускат свои линии или си сътрудничат с традиционни марки в този сегмент, за да слеят модата и функционалността – Gucci си  сътрудничи с Adidas, за да създаде колекция спортно-луксозни артикули; Fendi обедини усилия с Fila, за да представи спортно облекло с луксозен дизайн; Versace си партнира с Reebok за лимитирани колекции обувки и спортни дрехи; Balenciaga пуска собствени линии спортни обувки и дрехи, вдъхновени от уличния спортен стил, и успешно навлиза в сегмента на high-end athleisure.

Индустрията се намира в период на пренастройка. Най-успешните марки ще бъдат тези, които внедрят иновации, отговорят на променящото се потребителско търсене, управляват сложността на веригата за доставки и рационализират операциите си.

*Athleisure (от athletic + leisure) е пазарен и моден термин за спортно облекло, създадено за тренировка, но носено и в ежедневна, работна или социална среда.