Бюджет 2024 е поредният от началото на пандемията, който се приема със закъснение. Той следваше да бъде разработен до 10 октомври, но правителството предложи това да се отложи с около месец, така че обсъждането да се случи след местните избори. Проблемът е, че държавните финанси следва да се управляват последователно, предвидимо и прозрачно. Практиката, която продължава у нас, създава несигурност както за домакинствата, така и за бизнеса.

Част от решенията, свързани с държавния бюджет, станаха известни предварително. Сред тях е новият размер на минималната работна заплата, който нараства значително – с 20% (от 780 лв. до 933 лв.). Проблемът е, че политическите сили в управляващото мнозинство дават разнопосочни сигнали относно част от решенията – например ще се запазят ли преференциалните ставки на ДДС и за кои стоки и услуги ще бъдат приложими; ще се повиши ли максималният осигурителен доход и с колко и т.н. Това създава рискa за пореден път в последните години проектът на бюджет да бъде „прекроен“ в парламента. Липсата на единна посока създава несигурност и затруднява планирането в бизнеса.

Има и позитиви, поради които отлагането на бюджета изглежда прагматично и целесъобразно решение. С напредване на времето разполагаме с по-актуални данни – както за изпълнението на бюджета за текущата година, така и за икономическото развитие.

Как икономическото развитие ще повлияе на Бюджет 2024?

Очаквaнията бяха през 2023 г. приходите в бюджета да бъдат осигурени чрез икономическия растеж и продължаващата инфлация. Ръстовете и при БВП, и при цените обаче се забавиха. Сходни тенденции се наблюдават и в други европейски държави. В Германия например още от края на 2022 г. реалният растеж на БВП е близък до нула, а в отделни периоди – дори е отрицателен. Това развитие неминуемо има ефект върху отворената българска икономика, която се повлиява от международните тенденции. Тъкмо затова е добре да се използват максимално актуални данни, което предполага по-точни прогнози.

Очакванията за реален растеж у нас от 1,8% за 2023 г. в есенната макроикономическа прогноза на Института за анализи и прогнози към Министерството на финансите остава една от най-оптимистичните. НСИ актуализира данните за БВП за 2022 г., като номиналната му стойност е повишена до 167,8 млрд. лв. Това означава, че базата при изчисляването на растежа за 2023 г. е по-висока. Същевременно предварителните данни на НСИ за второто тримесечие отчитат повишение на БВП от едва 1,9%. Като се вземат предвид и други индикатори – например изпълнението на бюджетните приходи, може да се очаква още по-съществено забавяне през второто полугодие. Затова очакванията на Института за 1,8% за 2023 г. и 3,2% през 2024 г. изглеждат труднопостижими.

Незабавният ефект от ръста на цените доведе до т.нар. допълнителни „инфлационни приходи“ в бюджета. Впоследствие обаче той предизвиква нарастване и на разходите. До голяма степен положителният ефект от инфлацията за приходите вече е изчерпан. Остава само вторичният – за разходите, който се явява негативен за бюджетния баланс.

Защо данните за 2023 г. са важни за бюджета за 2024 г.?

Бюджет 2023 беше планиран „на ръба“ с дефицит на горната граница на фискалните правила. Вследствие на по-ниския икономически растеж и забавянето на инфлацията към края на октомври наблюдаваме слабо изпълнение на приходите спрямо предходни години – нивото му е едва 76,9%. За същия период на 2022 г. се отчитат 84,2%, а на 2021 г. – 83,2%.

От своя страна изпълнението на разходите към края на октомври е 74%. Тази стойност не е нетипична, тъй като обикновено те нарастват съществено към края на годината. Все пак тя леко изостава спрямо 2022 г. (76,3%) и 2021 г. (75%). При такива данни, за да бъде спазено бюджетното правило за дефицит, е вероятно към края на годината разходите да останат с по-съществено неизпълнение спрямо обичайното.

Въпреки реализираните дефицити и планираното повишение на държавния дълг в номинален размер като дял от БВП той продължава да поддържа ниско ниво. Това се дължи на два фактора. На първо място икономиката се оттласна от дъното, до което доведе пандемията – през 2021 г. реалният растеж е 7,7%, а през 2022 г. – 3,9%. Второ, вследствие на инфлационните процеси номиналният размер на БВП нарасна значително – с 58,5% за едва четири години (от 120,6 млрд. през 2020 г. до очаквания за 191,2 млрд. лв. през 2023 г.).

Нивото на фискалния резерв към края на октомври остава високо. То обаче е измерител единствено за наличните в момента средства. Не се взема предвид източникът им – приходи или дългово финансиране. Затова основните индикатори за устойчивост, които са утвърдени и като фискални правила, са нивата на дефицита и на дълга.

Данните за 2023 г. са база за следващата. Те показват, че естественото развитие на приходите не отговаря на желаните темпове. Същевременно текущите разходи нараснаха значително през последните години. Поддържането им изисква търсене на нови източници на финансиране.

Какво да очакваме от Бюджет 2024?

Като тенденция се очертава търсенето на допълнителни приходи. Стремежът е по-високото им ниво да позволи покриване на поставените цели за разходите. Това предизвикателство е сериозно, поради което усилията, изглежда, са насочени в няколко направления.

Първото от тях е повишаването на събираемостта основно чрез предложенията в данъчните закони за изсветляване на икономиката. Именно от нагласите на парламента към тях зависят и параметрите в бюджета за 2024 г.

Една от мерките предвижда потребителите да не заплащат, ако не им бъде предоставен касов бон. Подобна практика се прилага в други държави, но у нас това предложение вече беше отхвърлено веднъж. Предлага се и ограничението за плащания в брой да бъде намалено от 10 000 лв. на 5000 лв.

Друга мярка насърчава сигналите за укриване на данъци, като предвижда финансов стимул за подателя. Такова решение също е реализирано в други държави. Проблемът обаче е именно, че делът на сивия сектор у нас е твърде голям. По тази причина опасенията са, че мярката ще създаде благоприятни условия за злоупотреби – например срещу конкурент или за отмъщение от служител срещу работодател, който правомерно му е наложил наказание.

Увеличаването на минималната работна заплата също противодейства на укриването на осигурителни вноски. Поради изключително високия ръст обаче, то крие други рискове – например назначаване на служители при по-кратка продължителност на работното време спрямо реалната, което ощетява осигурителния им стаж. Възможно е да доведе и до полагане на труд без официално сключени правоотношения. При такава хипотеза рисковете за работещите са още по-съществени – например при трудова злополука.

Има ли други източници на приходи?

Второто направление е насочено тъкмо към нови източници на приходи. Официалната причина за въвеждането на транзитната такса за пренос на руски газ е налагането на допълнителни санкции върху Русия. Не може да се отрече обаче същественият принос на мярката за приходите в бюджета. Негативът е, че това решение изостря отношенията на България с други държави.

Трето направление е повишаването на данъчноосигурителната тежест. Още при започването на политиката за нарастване на текущите разходи редица експерти предупредиха, че поемането в тази посока е неизбежно. Такава мярка е повишаването на максималния осигурителен доход. Спрягат се различни диапазони – между 3700 лв. и 4000 лв., което потвърждава, че финалното решение ще бъде взето в парламента. На практика, ако възнаграждението на един работещ е над 3400 лв. и не се предвижда повишение, през януари 2024 г. той ще получи по-ниска нетна сума спрямо декември 2023 г.

В същата посока е предложението за промени в третирането на т.нар. „граждански договори“. Приемането на предложенията означава отпадане на нормативно признатите разходи и заплащане на вноски за всички осигурителни рискове. Мярката цели изсветляване на прикрити трудови договори, но ще ощети реално работещите по извънтрудови правоотношения. Те стават по-неконкурентни спрямо самоосигуряващите се лица. В допълнение, ще заплащат пълния размер на данъчноосигурителните вноски, но без да имат същите права като назначените на трудов договор.

Ще има ли и други ефекти от тези мерки?

Мерките, свързани с минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, ще доведат и до повишаване на разходите в държавния бюджет. Първо, с тях се очаква да нараснат и други обвързани параметри – като обезщетението за втората година майчинство или максималния размер на пенсията. Второ, те ще предизвикат верижна реакция за повишаване на възнагражденията в обществения сектор. Трето, ще дадат съществен тласък за увеличаване на средния осигурителен доход. Това повишава размера на бъдещите пенсии и задълбочава разликата в дохода, който получават пенсионираните в различните години.

Мерките увеличават разходите и за бизнеса. Затова е вероятно да окажат проинфлационно влияние. Такъв ефект е особено нежелателен в момента предвид критерия за ценова стабилност при присъединяване към еврозоната. Със същото съображение заявките са за спазване на 3% дефицит през 2024 г. Въпросът обаче е дали това трябва да бъде целта ни, или е време да потърсим път към балансираните бюджети.