Космическите технологии са на мода тези дни, макар и IPO-то на SpaceX и надеждите на инвеститорите да бяха засенчени от по-злободневната тема за оценката от над трилион долара за активите на собственика на компанията. В сянката на социалното и политическото напрежение остават някои не чак толкова големи, но и важни новини. Например тази за все по-големия интерес на фармацевтичните компании към производството на субстанции в околоземна орбита – една от потенциалните индустрии непряко свързани с покоряването на Космоса, заради които Morgan Stanley смята, че пазарът на космически технологии ще стигне трилион долара до 2030 г. Индустрии, които са пряко значими от наличието на по-достъпни и масови възможности за извеждане извън атмосферата.

Защо трябва да правим въобще лекарства извън Земята?

Заради микрогравитацията. Много лекарства съществуват под формата на кристали или зависят от кристалната структура на активната си съставка. Разликата в размера, формата или стабилността на тези частици може да промени начина, по който лекарството се съхранява, разтваря, дозира или доставя в организма. Казано по-просто: понякога не е достатъчно да откриеш правилната молекула, а трябва да я опаковаш по правилния начин.

На Земята гравитацията е нещо банално, постоянна част от ежедневието. Но за химията и фармацевтиката тя е реален фактор. Течностите се утаяват. По-тежките частици падат на дъното. Разтворите се смесват по определен начин в зависимост от температурата. Кристалите растат под влиянието на процеси, които в условия на безтегловност се случват по-различно. Там, в околоземна орбита, учените успяват да създадат по-еднородни и висококачествени кристали – такива, които имат по-малко дефекти и ще влизат в много по-ясно предвидимо биохимично взаимодействие в организма.

Това може да даде на изследователите по-добра информация за структурата на молекулите, но и да отвори път към нови лекарствени форми. За пациентите това може да означава по-добро лечение, по-ефективно, с по-малко странични ефекти и по-лесно за приложение. За болниците – по-малко време за вливания. За фармацевтичните компании – удължен жизнен цикъл на скъпи терапии, нови патенти, по-добри формули и конкурентно предимство.

От идея към реализация

Всъщност тази идея не е нова. Повече от две десетилетия Международната космическа станция се използва като лаборатория за изследване на протеинови кристали и лекарства. Учени и фармацевтични компании са провели стотици експерименти там – не само по западни, но и по руски и японски инициативи. 

И те постепенно дават резултат. Един от най-добрите научни примери, който свързва космическа развойна дейност с реална лекарствена форма, е свързан с pembrolizumab – активната съставка на Keytruda на Merck, онкологично лекарство, предизвикващо повишен интерес.

Изследвания в микрогравитация показват, че кристализацията извън атмосферата може да помогне за създаване на по-равномерни суспензии, подходящи за инжекционна форма. Важно е да се направи уточнение: това не означава, че лекарството на пазара е произведено в Космоса. Компанията производител наблюдава процеса и успява да го пресъздаде на Земята.

Допреди това този тип антитела, произвеждани още преди 12 години, са използвани като лечение чрез продължително интравенозно вливане. То отнема време, изисква болнична среда, персонал и инфраструктура. В новата си форма може да се прилага като подкожна инжекция, дори потенциално вкъщи, което пести капацитет на натоварената здравна система и има по-широк икономически ефект. Този вариант на Keytruda бе одобрен през септември 2025 г. от FDA (Федералната агенция по лекарствата на САЩ).

Космос под наем

Новият интерес към космическата фармацевтика обаче не идва само от учени. Появяват се компании, които искат да превърнат микрогравитацията в услуга. Redwire е една от тях. Нейната дъщерна компания SpaceMD се занимава с комерсиализацията на фармацевтични продукти, разработвани в орбита. Макар организацията от години да работи и върху биопринтиране в Космоса, в момента най-обещаващата ѝ посока е свързана с нови начини за създаване на лекарства.

Основната технология на SpaceMD се нарича PIL-BOX. Това са малки модули, които могат да се използват в Международната космическа станция – автоматизирани микролаборатории, които се изпращат в орбита, за да изследват как лекарствени съединения и протеини кристализират в условия на микрогравитация. Компанията вече е използвала десетки такива устройства и е тествала различни лекарствени молекули. Сред партньорите ѝ са големи фармацевтични компании като Eli Lilly и Bristol Myers Squibb.

Друга значима компания е със силна българска следа. Съоснована от родения в София Делян Аспарухов, Varda Space Industries изпраща 300-килограмови автономни сателити в орбита. В тях се извършва определен производствен или кристализационен процес, а след това материалът се връща на Земята чрез специални капсули. Аспарухов заявява пред американски медии, че именно индустриалното използване на Космоса ще бъде една от основите за бъдещото разширяване на човешкото присъствие извън Земята.

Фармацевтичният сектор е особено подходящ за такъв модел, защото активните съставки в лекарствата са с много висока стойност и често заемат минимален обем. Затова дори малко количество материал, произведен или обработен в орбита, може да има голяма икономическа стойност. Българо-американският предприемач посочва пред CNBC, че дозите от активната съставка за 450 милиона пациенти за антиковид ваксината на Pfizer биха се побрали в два галона за мляко.

Още път да се извърви

В края на март Varda осъществи шестия си полет чрез SpaceX Transporter-16, който по-скоро бе насочен към изпитване на самите летателни апарати. Въпреки че тези компании вече са показали кристализация в нискоземна орбита, тя все още не е в етап на масово или регулаторно утвърдено производство на лекарства за пазара.

Все пак технологията не може да конкурира земните заводи по мащаб, цена или надеждност. Няма и икономически смисъл евтини масови лекарства да се произвеждат в Космоса. Ракетите, капсулите, връщането на Земята, регулаторният контрол и застрахователният риск правят този модел твърде скъп за обикновени продукти.

Но това не е пазарът, към който се целят тези предприемачи. Космическата фармацевтика ще започне там, където стойността на грам е много висока, а производственият проблем е много труден. Това означава лекарства за редки заболявания, сложни кристални форми, активни фармацевтични съставки с висока цена и малки обеми. В такава икономика не е нужно да връщаш тонове материал от орбита. Достатъчно е да го направиш с малка, но изключително ценна партида – или още по-важно, да добиеш знание за това как да направиш по-добра формула или процес на Земята.

Следващата голяма фармацевтична фабрика вероятно няма да бъде в Космоса. Но следващата голяма фармацевтична иновация може да е минала оттам.