Жива ли е все още амбицията на ЕС за климата, или тя се превръща в жертва на глобалната политика, проблемите със сигурността и корпоративната надпревара? Амбицията определено продължава да е валидна, а проблемът очевидно ще продължи да съществува. Можем да изберем да го игнорираме за няколко дни или седмици, но той ще остане и ще има фундаментално въздействие върху европейските общества – не само върху нашата екосистема, но и върху нашите граждани, а честно казано, и все повече върху нашите икономики. С оглед на това е ясно, че трябва да направим много повече, за да се справим с този проблем не само в Европа, но и на международно ниво, тъй като далеч по-голямата част от замърсяването и емисиите се случват извън Европейския съюз. Можем ли въобще да говорим за избор между бъдещето на планетата и икономическия просперитет, при положение че те трябва да бъдат неразривно свързани? Ясно е, че вървят ръка за ръка. Начинът, по който аз обичам да го формулирам, е следният: декарбонизацията трябва да бъде едновременно стратегия за конкурентоспособност, климатична стратегия и стратегия за независимост. Това е същината на въпроса. Новият Пакт за чиста промишленост има за цел да завърши индустриа�...