CSRD, ESRS, SFDR, EU Taxonomy – това са сложните абревиатури, които доскоро плашеха компаниите със своята задължителност и неразбираемост. От бизнеса се очакваше да изготвя доклади за въздействията си, да измерва работата си по неясни индикатори, да се сравнява с други компании от различни индустрии и страни без много допирни точки. Но как изобщо се стигна дотук? След приемането на Европейската зелена сделка през 2019 г. последваха редица стратегически документи и регулации, които значително увеличиха изискванията към компаниите по отношение на устойчивостта: CSRD (Corporate Sustainability Reporting Directive); EU Taxonomy; CSDDD (Corporate Sustainability Due Diligence Directive) Но както се вървеше еднопосочно към изпълняването им от бизнеса, така в началото на годината беше направен завой – Европейската комисия предложи т.нар. Omnibus пакет, който цели да опрости и намали бюрократичната тежест, свързана с устойчивото отчитане и дю дилиджънс. Omnibus пакетът: промени и последствия Omnibus пакетът, представен през февруари 2025 г., включва два основни елемента: Stop the Clock директива – отлага прилагането на изискванията на CSRD и CSDDD напред във времето. За CSRD: отлагане с две години за т.нар. „вълна 2“ (големи компании) и „вълна 3“ (малки публични дружества) �...