CSRD, ESRS, SFDR, EU Taxonomy – това са сложните абревиатури, които доскоро плашеха компаниите със своята задължителност и неразбираемост. От бизнеса се очакваше да изготвя доклади за въздействията си, да измерва работата си по неясни индикатори, да се сравнява с други компании от различни индустрии и страни без много допирни точки. Но как изобщо се стигна дотук?

След приемането на Европейската зелена сделка през 2019 г. последваха редица стратегически документи и регулации, които значително увеличиха изискванията към компаниите по отношение на устойчивостта: CSRD (Corporate Sustainability Reporting Directive); EU Taxonomy; CSDDD (Corporate Sustainability Due Diligence Directive)

Но както се вървеше еднопосочно към изпълняването им от бизнеса, така в началото на годината беше направен завой – Европейската комисия предложи т.нар. Omnibus пакет, който цели да опрости и намали бюрократичната тежест, свързана с устойчивото отчитане и дю дилиджънс.

Omnibus пакетът: промени и последствия

Omnibus пакетът, представен през февруари 2025 г., включва два основни елемента:

1. 1. Stop the Clock директива – отлага прилагането на изискванията на CSRD и CSDDD напред във времето.
      За CSRD: отлагане с две години за т.нар. „вълна 2“ (големи компании) и „вълна 3“ (малки публични дружества) – към 2028 г. и съответно 2029 г.
      За CSDDD: отлагане на крайния срок за транспониране с една година (до юли 2027 г.), а прилагането за най‑големите компании – до юли 2028 г.
      Тази директива вече е приета от Европейския парламент и Съвета и предстои да бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС и до 31 декември 2025 г. трябва да бъде транспонирана във всички държави членки.
   2. Предложение за съществени промени (наричано content/substantive предложение) – предвижда стесняване на обхвата на CSRD и CSDDD, опростяване на дю дилиджънс изискванията и промени в прилагането на някои задължения за компаниите.

Друг компонент – таксономията на ЕС, все още е в процес на дебат в институциите на ЕС и няма финално решение. Някои от ключовите предложени промени включват:

Повишаване на праговете: В обхвата на CSRD да попадат само компании с над 1000 служители. Първоначално границата беше 250 служители, имаше и критерии за финансово представяне (обороти, балансова стойност). За компании извън ЕС прагът за нетни приходи в ЕС е увеличен от 150 млн. на 450 млн. евро.

Отлагане на сроковете: Първоначално планираните срокове за отчитане са отложени с две години, като за големите компании първото отчитане ще бъде през 2028 г. за финансовата 2027 г., а за малките и средните предприятия, листвани на ЕС пазари, през 2029 г.

Съкращаване на обхвата: Очаква се около 80% от първоначално заложените компании да бъдат изключени от задължението за отчитане.

Опростяване на изискванията: Намаляване на броя на докладваните данни – текущото предложение е за близо 60% по-малко задължителни индикатори и премахване на доброволните, отпадане на секторните стандарти и ограничаване на изискванията за веригата на доставки до директни партньори и такива с над определен брой служители.

Промени по отношение одитирането на нефинансовите отчети: Отмяна на изискването за т.нар. разумна степен на сигурност при проверка на устойчивото отчитане. Остава изразяването на ограничена степен на сигурност и се очакват по-конкретни насоки за обхвата.

Ограничаване на дю дилиджънс – например само към директни доставчици, променена честота на провеждане на одити – веднъж на 5 години, премахване на задължението да се прекратяват договори при несъответствие и др. Тук също се коментира повишаване на прага за задължените компании (брой служители и обороти).

Промени в прилагането на Таксономията – обхватът за задължителното отчитане да се ограничи само до големи предприятия, да се въведе финансов праг на материалност, т.е. само дейности над определен % от оборота, отлагане в сроковете и др.

Това, което промени „картинката“ и оказа най-съществено въздействие върху бизнеса, е Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). Тя продължава да бъде обект на най-голямо внимание от компаниите.

Реакцията на бизнеса в Европа беше смесена. Докато повечето компании приветстваха облекченията, други изразиха опасения, че тези промени могат да отслабят усилията за постигане на климатични цели и да намалят прозрачността на информацията. В момента се водят дебати относно баланса между намаляване на бюрократичната тежест и запазване на амбициозните цели на Европейската зелена сделка.

Сред нерешените въпроси са (но не само):

Как точно ще се променят Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта – през октомври ще се анализират резултатите от консултацията с широк кръг заинтересовани страни, проведена през последните два месеца.

Обхват на веригата на доставки: Как да се балансира изискването за отчитане на въздействията по веригата на доставки с нуждата от намаляване на бюрократичната тежест.

Одитирането на данните от трета страна: Дали отмяната на изискването за разумна гаранция ще повлияе на качеството на отчетността?

Кога ще има решение?

Очаква се през октомври 2025 г. Европейският парламент да приеме окончателната си позиция относно промените в директивите. След това ще последват преговори (триалози – тристранни между Парламент, Съвет и Комисия), които могат да доведат до компромиси и допълнителни корекции. Оптимистичният сценарий е споразумение да се постигне до края на 2025 г. или в началото на 2026 г., но е вероятно и да се измести напред във времето докъм средата на 2026 г. След приемането директивите трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство.

Има ли смисъл да продължаваме и как?

Най-често задаваните въпроси от компаниите напоследък са: „Трябва ли всичко, което вече сме направили, да се преосмисли? Как има смисъл да продължим?“ Ползите от устойчивото управление са реални и компаниите, които са започнали, вече виждат стойността в оптимизацията на процесите, подобряване на взаимоотношенията с партньорите и повишаване на доверието на клиентите. Законодателните промени са възможност да се адаптират и усъвършенстват тези практики, а не да се отменят.

За бизнесите с глобални амбиции е важно да гледат отвъд европейските регулации и да интегрират международни рамки за устойчиво докладване, които осигуряват прозрачност и сравнимост пред инвеститори и партньори. Няколко примера: GRI е сред глобално утвърдените доброволни рамки, използвана от компании още преди европейските изисквания. SASB, популярен и приложим стандарт в САЩ, се фокусира върху финансово значими показатели по сектори и е ценен за инвеститорите. ISSB предлага глобални стандарти, съвместими с IFRS, за международно признати отчети, а TCFD помага да се интегрират климатичните рискове в стратегиите и управлението. Използването на тези рамки подкрепя устойчив растеж и доверие на глобалните пазари.

Устойчивото управление е инструмент за растеж и изграждане на доверие, за взаимодействие със заинтересованите страни, позволява на бизнеса да покаже своите постижения, добри управленски практики и начина, по който управлява въздействието върху околната среда и социалния капитал. Освен това то предоставя възможност за по-добро позициониране на пазара и ефективен репутационен мениджмънт, докато докладването остава средство за комуникиране на тези резултати.

Практически насоки за компаниите

Ето няколко ключови препоръки как има смисъл да подходите:

1. Възприемайте устойчивостта като процес, а не като бюрокрация. ESG не е просто отчет, а интегриран подход към управлението на бизнес въздействията върху околната среда, социалната среда и корпоративното управление.
2. Използвайте времето за подготовка стратегически. Периодът на опростяване на европейските изисквания е шанс да изградите вътрешни системи за събиране на данни, KPI показатели и процеси за управление на устойчивостта.
3. Следете международните рамки и комбинирайте с европейските стандарти. Това е ключът за глобална конкурентоспособност, достъп до инвеститори и доверие на пазара.
4. Натискът по веригата на доставки остава. Големите клиенти и партньори очакват устойчиви практики – компаниите, които демонстрират лидерство, печелят конкурентно предимство, подобряват ефективността и репутацията си.
5. Комуникирайте създадената стойност. Докладването не е само съответствие – то е средство да покажете как вашият бизнес създава стойност, подобрява средата и изгражда доверие.