Иновацията има смисъл само ако стига до пациента

Научният пробив е огромна крачка, но истинският въпрос идва след него – казва Милена Органджиева, управляващ директор на MSD за България, Северна Македония, Косово и Албания

Иновацията има смисъл само ако стига до пациента

Иновацията има смисъл само ако стига до пациента

Научният пробив е огромна крачка, но истинският въпрос идва след него – казва Милена Органджиева, управляващ директор на MSD за България, Северна Македония, Косово и Албания

Иновацията има смисъл само ако стига до пациента
quotes

Фармацевтичната индустрия навлиза в нов етап, в който научният напредък все по-често се движи ръка за ръка с данните, изкуствения интелект, необходимостта от по-устойчиви вериги на доставки и новото разбиране за достъп до иновации. Как изглежда тази промяна през погледа на MSD – компания, за която технологиите имат смисъл само тогава, когато водят до реална стойност за пациентите и обществото?

Кои технологии според вас оформят следващото поколение на фармацевтичната индустрия?

Ако трябва да кажа с една дума какво променя индустрията днес, тя е свързаност. Не просто нови инструменти, а способността различни технологии да работят заедно така, че науката да става по-бърза, по-точна и по-полезна. Изкуственият интелект, анализът на данни, дигиталните платформи, всяка от тези технологии е важна, но истинската разлика идва, когато започнат да се допълват. За мен именно това стои зад идеята за NextGen Pharma. Не повече технологии заради самите технологии, а по-добра способност да превръщаме знанието в решение и решението в реална полза за пациента.

Как изкуственият интелект реално променя процеса по откриване и разработване на нови лекарства?

AI променя процеса най-вече като премахва част от инерцията в него. В науката не липсват данни, липсва време да ги видиш в правилната връзка. Именно тук изкуственият интелект започва да има истинска стойност, когато помага на екипите да разпознават по-бързо модели, да насочват усилията си по-разумно и да освобождават капацитет за работа, която изисква експертиза, а не рутинно усилие. В MSD интегрираме AI по много практичен начин като по-навременен анализ на клинични данни, по-добро съпоставяне на пациенти с критериите за участие в клинични проучвания, както и за ускоряване на подготовката на ключова научна и регулаторна документация. Използваме го и за оптимизиране на самите клинични процеси, така че екипите да могат да отделят повече време за решенията, които изискват професионална преценка. Но за мен същественото е друго. В нашия сектор скоростта сама по себе си не е постижение. Тя има смисъл само ако върви с качество, отговорност и човешка преценка. И точно това ще отличава компаниите, които използват AI умно, от онези, които просто говорят за него.

Във време на геополитическа и икономическа несигурност как се гарантира устойчивост на доставките?

Последните години показаха много ясно, че стабилната верига на доставки вече не е оперативна тема, а въпрос на доверие. Когато говорим за здраве, хората очакват предвидимост, а тя не се създава само с добра логистика. Създава се с навременни решения, с по-добро планиране и с готовност да реагираш, преди проблемът да е станал видим. Тук дигиталните инструменти променят правилата на играта, защото дават по-добра видимост, по-бърз сигнал за риск и повече възможности за адаптация. В MSD вече използваме такива подходи, включително усъвършенствани модели за планиране, които ни помагат да реагираме по-бързо при промени в търсенето или в средата. В крайна сметка пациентът не се интересува от сложността зад системата. За него има само един важен въпрос и той е ще има ли навреме достъп до необходимото лечение. Всичко останало е наша отговорност.

Как иновациите могат да достигат по-бързо и по-достъпно до пациентите?

Тук според мен често допускаме една голяма грешка да говорим за иновацията като за финал, а тя всъщност е само началото. Научният пробив е огромна крачка, но истинският въпрос идва след него – как това знание ще стигне навреме до човека, за когото има значение. И ако сме честни, най-трудната част не е само в лабораторията. Понякога тя е и в системата, в забавянето на диагностиката, в организационните пречки, в ограничените ресурси, в липсата на добра координация. Затова в MSD гледаме на достъпа не като на финален етап, а като на тема, която трябва да присъства много по-рано от начина, по който планираме, в партньорствата, които изграждаме, и в решенията, които търсим. Защото една иновация е истински смислена и завършена едва тогава, когато стане реално достъпна.

Какъв е най-важният управленски урок в тази нова ера на NextGen Pharma?

Най-важният урок за мен е, че днес лидерството не може да бъде нито само технологично, нито само управленско. То трябва да бъде и двете и в същото време да остане човешко. В среда на толкова бърза промяна е лесно да се увлечеш по скоростта, по новите инструменти, по усещането, че трябва непрекъснато да догонваш бъдещето. Но истинската трудност е друга и тя е да ускоряваш, без да губиш посока. Да въвеждаш новото, без да отстъпваш от отговорността. Да гледаш напред, без да забравяш за кого го правиш. Ако NextGen Pharma има своя голяма промяна, тя не е само в технологиите. Тя е в изискването лидерите да съчетават амбиция, дисциплина и емпатия. И това според мен е много по-трудно, но много по-важно.