Business Signature СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Мини и региони

Докато все по-голяма част от България губи хора и икономическа жизненост, община Крумовград показва как една голяма индустриална инвестиция може да обърне посоката. Историята на рудник „Ада тепе“ на „ДПМ Крумовград“ е не само за добив на злато, а за работни места, доходи, местен бизнес и връщане на перспектива там, откъдето хората доскоро са си тръгвали.

40% от територията на България вече може да бъде определена като „демографска пустиня“ – райони с под 10 жители на квадратен километър. Само две десетилетия по-рано делът им е наполовина по-малък. Ако тенденцията продължи, към 2060 г. функционирането на част от селищата от селски тип е поставено под въпрос, предупреждава дни доц. Спас Ташев от БАН. Тези числа поставят един от големите въпроси пред българската икономика:

Може ли процесът да бъде обърнат?

Крумовград предлага интересен отговор. Не, защото общината е решила демографския проблем, а защото показва нещо по-важно – че икономическата перспектива може да промени траекторията на периферен регион. Именно това е ключът, ако приемем тезата на Ташев, че демографските процеси са вторични – те са резултат от случващото се в икономиката, ценностната система и обществото.

Преди изграждането на рудник „Ада тепе“ община Крумовград има характеристиките на обезлюдяващ се район – намаляващо население, ниски доходи, ограничени инвестиции и инфраструктура, нуждаеща се от сериозна рехабилитация. Оценка на социално-икономическото въздействие на рудника определя „Ада тепе“ като един от основните двигатели на последвалата трансформация с изричен коментар, че той не е единствената причина за всички положителни промени.

След инвестиция от около 147 млн. евро рудникът започва официално производството си през 2019 г. и създава 310 преки работни места, почти изцяло за местни жители.

По-важният ефект се оказва икономиката около него.

През 2025 г. дейността на „ДПМ Крумовград“ пряко и косвено подкрепя 82% от работните места в частния сектор в общината. Освен пряко заетите това включва 281 позиции при подизпълнители, 215 работни места, предизвикани от разходването на заплатите на служители, и още 173 в предприятия, подпомогнати от специалния фонд за микро-, малък и среден бизнес. Това е съществената разлика между предприятие, което просто експлоатира ресурс, и

инвестиция, около която започва да се формира местна икономическа екосистема.

Най-осезаемата промяна е в доходите. Средната брутна месечна заплата в Крумовград нараства с над 200% и изпреварва с 39% средния ръст за България (2016–2024 г.). Още по-показателно е сравнението със съседния областен център – преди проекта заплатите в частния сектор в Крумовград са с 15–25% под тези в Кърджали, докато през 2024 г. вече са с 37% по-високи.

Това има значение далеч отвъд статистиката. В регионите, които губят население, въпросът често не е дали хората харесват мястото, в което са родени, а дали могат да изградят живота си там. Крумовград показва промяна именно тук.

След продължителен спад населението достига най-ниската си точка през 2017 г. След началото на изграждането на рудника тенденцията се пречупва и общината регистрира устойчив положителен механичен прираст. Да, положително влияние има и миграционната динамика в цялата Област Кърджали. Но съвпадението между икономическата промяна и прекъсването на дългогодишната тенденция към изселване е трудно да бъде пренебрегнато.

Истинският тест

за подобна инвестиция идва, когато самата мина започне да се подготвя за края на своя живот. Затова един от най-интересните елементи в модела на Крумовград е опитът част от икономическия импулс да бъде пренесен извън минното дело.

Фондът за микро-, малки и средни предприятия е финансирал 89 местни бизнеса, създали около 173 работни места в земеделието, производството, здравеопазването, услугите и преработката на местна продукция. Това са сравнително малки числа в национален мащаб, но огромни за малка община. И са може би най-важните за периода след затварянето на рудника.

Променя се и финансовата позиция на самата община. Собствените ѝ приходи от местни данъци, такси и други източници нарастват от около 2 млн. евро преди 2019 г. до над 9 млн. евро през 2024 г. Собствените приходи на човек достигат 523 евро, което поставя Крумовград между 12-о и 14-о място сред 265-те български общини. Част от ресурса идва от концесионното плащане, 50% от което влизат в общинския бюджет. Така икономическата активност започва да се превръща и в публичен капитал.

Ефектът се вижда в

примери, които нямат пряка връзка с добива.

През 2025 г. Крумовград е сред едва девет от 265 общини с оценка „Отличен“ за пътните настилки и сред три с такава оценка за тротоарите. „ДПМ Крумовград“ е вложила около 832 хил. евро във водоснабдителни проекти, а общият размер на преките доброволни инвестиции в местната общност надхвърля 18 млн. евро.

Особено показателно е здравеопазването – една от първите услуги, които деградират в обезлюдяващите се райони. Инвестициите на компанията в сектора надхвърлят 3,2 млн. евро, включително над 2,6 млн. евро за общинската болница. Между 2018 и 2024 г. средно една четвърт от приходите ѝ идват от дарения на „ДПМ Крумовград“. Медицинският капацитет в резултат остава практически стабилен – 27 лекари през 2014 г. срещу 26 десет години по-късно.

„Ада тепе“ няма да работи вечно. Именно затова Крумовград е интересен не толкова като история за една успешна мина, колкото като експеримент за бъдещето на българските периферни региони.

Урок, по-голям от една мина

Може ли капиталът, създаден от временен природен ресурс, да се превърне в постоянен човешки и икономически капитал? Днес общината посреща този въпрос с предприятия, които преди не са съществували, по-добра инфраструктура, значително по-силни собствени финанси, по-високи доходи и население, което показва по-голяма склонност да остава или да се завръща. На фона на България, в която „демографските пустини“ вече заемат 40% от територията, урокът от Крумовград е по-голям от една мина.

Хората трудно могат да бъдат задържани с демографски стратегии сами по себе си. Те остават там, където има работа, достойни доходи, функциониращо здравеопазване, образование, инфраструктура и усещане за перспектива. В този смисъл най-ценният продукт на „Ада тепе“ може в крайна сметка да се окаже не златото, извадено от земята, а икономическият живот, останал след него.