Business Signature БРОЙ /// Мениджър 06/2026

Имунология, онкология и неврология са сред приоритетните терапевтични области на AbbVie. Какви са най-значимите постижения в тези сфери през последните години и как те променят разбирането и лечението на заболяванията?

През последните години сме свидетели на фундаментална промяна в медицината – от подход, който лекува симптоми, към такъв, който все по-прецизно въздейства върху самия начин, по който възникват и се развиват заболяванията. В имунологията напредъкът позволява на хора с хронични автоимунни заболявания да живеят без съществено ограничение от болестта. Това е резултат от по-доброто разбиране на имунните механизми и разработването на прицелни терапии, които въздействат върху причината, а не само върху проявите на заболяването. В онкологията трансформацията е още по-видима. Съвременните терапии вече не са универсални, а се базират на конкретни биологични характеристики на тумора. Това води до значително подобрение на преживяемостта при редица заболявания и постепенното им превръщане от фатални диагнози в контролируеми състояния. 

В неврологията напредъкът е свързан с по-дълбоко разбиране на сложните процеси в мозъка и разработването на решения, които не само облекчават симптомите, но имат потенциал да повлияят хода на заболявания като мигрена, болест на Паркинсон и Алцхаймер, а също и някои психиатрични състояния. Общата тенденция е ясна – иновацията вече не е просто ново лекарство. Тя е комбинация от наука, технологии и данни, която позволява правилното лечение да достигне до правилния пациент в точния за него момент. Успехът от лечението все по-често се измерва не само в клинични показатели, а и в реалното въздействие върху живота на хората: да живеят по-дълго, по-качествено и да могат пълноценно да участват в обществото.

Какво е значението на персонализираните терапии – ще бъдат ли основна посока за развитие на фармацевтичната индустрия, или все още са по-скоро допълнение към масовите терапии?

Персонализираната медицина вече не е ниша, а посоката, в която се движи индустрията. Геномиката, биомаркерите и анализът на данни ни позволяват да разбираме заболяванията по-прецизно и да търсим точен резултат за конкретния болен човек. Масовите терапии няма да изчезнат, но стандартът на грижа все повече ще е насочен към възможността да се лекува по-прецизно, по-ефективно и ежедневието все по-малко да бъде ограничено от болестта.

Разполагат ли пациентите в България с добър достъп до иновативни терапии? Какво е отражението на силните регулации и ценовия натиск?

През последните години има реален напредък и днес българските пациенти имат достъп до редица съвременни терапии, които доскоро не бяха налични. В същото време обаче „навременният достъп“ все още не е стандарт. Пациентите у нас продължават да чакат значително по-дълго в сравнение с водещите европейски държави, което поставя въпроса за равнопоставеността. Болните в България трябва да имат същите възможности за лечение, както останалите европейски граждани, и това е въпрос не само на здравна, а и на социална справедливост.

Причините са комплексни. България прилага едни от най-строгите ценови регулации в Европа, включително правилото за най-ниска цена и международно ценово рефериране, което създава натиск за допълнително понижаване на цените във времето. На пръв поглед това цели да ограничи разходите, но на практика има и обратен ефект. Когато цените в по-малки пазари като България са едни от най-ниските и същевременно служат като ориентир за други държави, се създава т.нар. „ценова спирала надолу“.

В резултат се удължава периодът, в който могат да се възстановят инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, а това влияе върху възможността да  се финансира следващото поколение терапии и върху скоростта, с която те достигат до пациентите. Към това се добавя и още един съществен системен проблем, който вече не може да бъде игнориран. Днес лечението, заплащано от НЗОК, генерира около 30% скрит дефицит, който на практика се покрива изцяло от фармацевтичната индустрия чрез отстъпки и други компенсаторни механизми. Но този модел вече достигна своя предел.

Последствията вече са видими – по-бавен достъп до нови терапии, свиване на терапевтичните възможности и отлагане на решенията за навлизане на иновации в България. Рискът не е хипотетичен. Рискът е България постепенно да се превърне в пазар, в който пациентите чакат значително по-дълго за съвременно лечение. В българския контекст това има и по-широко значение. В условията на демографска криза забавеният достъп означава повече хора с неконтролирани заболявания, по-ниска трудоспособност и по-ограничен принос към икономиката. Затова е необходим устойчив модел на финансиране, който гарантира навременен и равен достъп до иновации.

В крайна сметка въпросът не е дали системата може да финансира иновативните терапии, а какви са последиците, ако те не достигат навреме до пациентите.

Каква роля ще играе изкуственият интелект в създаването на нови лекарства през следващите години?

Изкуственият интелект (AI) има потенциала да промени начина, по който се разработват новите лекарства – от ранното разбиране на заболяванията до клиничните изпитвания. Той позволява по-бързо идентифициране на терапевтични цели, по-прецизен избор на молекули и ускоряване на разработката. В комбинация с геномиката и прецизната медицина това ще направи лечението още по-точно и персонализирано. AI няма да замени науката, а ще я направи по-бърза и по-ефективна.