Business Signature БРОЙ /// Мениджър 12/2025

Доц. Ценов, как според вас Европа може да запази лидерството си в разработването на иновативни терапии, като същевременно осигури навременен достъп на пациентите до тях?

Европа има всички предпоставки да бъде глобален лидер в иновациите – висока научна култура, университети с дълбока традиция, стабилна регулаторна рамка и обществен консенсус, че здравето е ценност. Но в момента нашият проблем не е в липсата на знание или таланти, а в скоростта. Процесите са тромави, финансирането често е разпиляно между различни национални програми, а регулациите са твърде фрагментирани.

Ако искаме да запазим лидерството си, трябва да направим две неща: първо, да съкратим времето от научно откритие до реален достъп на пациента; второ, да изградим среда, в която иновациите се стимулират, а не се забавят. Това означава по-гъвкави регулаторни процедури, по-широко споделяне на реални данни и координирани публично-частни инвестиции.

Навременният достъп на пациентите трябва да стане нашият основен критерий за успех – защото науката има смисъл само когато достига навреме до хората, за които е създадена.

До каква степен европейските програми, като „Хоризонт Европа“, успяват да подкрепят реални пробиви в областта на онкологията и генната терапия?

„Хоризонт Европа“ е може би най-важният инструмент на ЕС за превръщане на науката в приложна стойност. Тя не просто финансира проекти – тя създава мрежа от доверие между академични институции, индустрия и обществени организации. В областта на онкологията и генната терапия това е от решаващо значение, защото изисква обединяване на данни, ресурси и инфраструктура на ниво континент.

Фармацевтичните компании, включително Astellas, използват програмата като катализатор за ускорено развитие – за валидиране на технологии, за по-бързо провеждане на клинични изпитвания и за достъп до реални данни от различни здравни системи. Така се съкращава пътят между лабораторията и пациента.

Истинската сила на „Хоризонт Европа“ е в това, че стимулира сътрудничеството вместо конкуренцията между научните центрове. В онкологията и генната терапия това е безценно – защото всяка минута, която спестим, може да означава спасен живот.

Как Astellas интегрира дигитални решения и изкуствен интелект в разработването на терапии и проследяването на пациентите?

Дигитализацията вече не е бъдеще, а настояще. В Astellas изкуственият интелект е интегриран в почти всеки етап от процеса – от идентифицирането на нови молекули до анализа на клиничните резултати. AI ни помага да откриваме закономерности в огромни масиви от данни, които човешкото око просто не може да види.

В диагностиката и проследяването на пациентите дигиталните решения дават възможност за по-прецизен контрол и по-добра прогноза. Например чрез анализ на реални данни можем да разберем как терапиите се представят извън клиничните условия – в ежедневието на хората. Това ни позволява да оптимизираме лечението и да направим грижата по-гъвкава и индивидуализирана.

Но най-важното е доверието. Дигиталните технологии работят само ако пациентите и лекарите вярват, че те наистина улесняват, а не усложняват процеса. За нас технологиите са инструмент за по-човечна медицина, а не нейна замяна.

Кои са основните предизвикателства пред навлизането на персонализираните терапии в клиничната практика и какво предстои в тази област?

Персонализираната медицина е големият скок от универсалното към индивидуалното. Тя означава да изберем терапията според конкретния генетичен профил, биомаркерите и начина на живот на пациента. Днес това вече е реалност в онкологията и в някои редки заболявания, но за да стане масова практика, трябва да преодолеем няколко бариери.

Първо, достъпът до генетични тестове все още е неравномерен в различните държави. Второ, данните от тези тестове често не са интегрирани в здравните системи по начин, който да позволява лесен анализ и прилагане. И трето, медицинските специалисти имат нужда от системна подкрепа и обучение, за да могат да използват новите технологии ефективно.

Astellas активно инвестира в клинични програми, базирани на биомаркери, както и в решения, които помагат за по-точно персонализиране на лечението. Целта е ясна – по-малко странични ефекти, по-висока ефективност и усещане у пациента, че терапията е направена точно за него.

Как потенциалът на EHDS може да подпомогне изследванията и да ускори достъпа до иновации при спазване на етичните стандарти за защита на данните?

EHDS е може би най-амбициозната инициатива на ЕС в областта на здравеопазването. Ако бъде реализирана ефективно, тя ще позволи на Европа да говори „на един език“ със своите здравни данни. Това ще означава по-бързи клинични изследвания, по-добри доказателства за ефективността на терапиите и по-ефикасно управление на ресурсите.

За индустрията това е ново ниво на прозрачност и възможност за иновации. За пациентите – гаранция, че техните данни ще работят за тях, без да компрометират личното им пространство. Голямото предизвикателство ще бъде да намерим златната среда между етичната защита и научния прогрес.

EHDS има потенциал да превърне Европа в световен пример как дигиталните технологии могат да служат на обществото, без да подкопават доверието в него. И това е балансът, който всички трябва да пазим.

Как виждате ролята на региона – и на България в частност – в изграждането на иновационна екосистема, в която индустрия, наука и дигитални технологии работят заедно?

Регионът ни има изключителен потенциал и е крайно време той да бъде разглеждан не като периферия, а като двигател на промяната. В Централна и Източна Европа има огромен човешки капитал – блестящи STEM специалисти, силен IT сектор и все по-активни университети, които започват да мислят предприемачески.

България може да бъде модел за синергия между наука и индустрия. Ние имаме капацитет да привличаме клинични изпитвания, да развиваме R&D центрове и да се превърнем в тестова зона за нови дигитални здравни решения. С правилни политики и инвестиции страната ни може да предложи високо качество на конкурентна цена – нещо, което е изключително ценно в рамките на европейската икономика.

Регионът ни има потенциала да бъде мост между науката и практиката – място, където иновациите се раждат, тестват и бързо стигат до пациентите. А това е визията, която трябва да ни води напред.

Доц. д-р Светослав Ценов е изпълнителен директор на фармацевтичната компания Astellas за България, Унгария, Румъния и Гърция. Той е бизнес мениджър с над 18 години опит във фармацевтичната индустрия. Заемал е различни високи позиции в мултинационални компании на глобално и регионално ниво в сферата на мениджмънта, корпоративната стратегия, достъпа до пазара, връзките с институции, маркетинга, медицината. Завършил е медицина и финанси, а през 2019 г. защитава докторантура в областта на социалната медицина и здравния мениджмънт. От 2024 г. е доцент по клинична фармакология. През годините доц. Ценов е бил член на работната група на EFPIA за Централна и Източна Европа, председател на УС на ARPHARM, както и съпредседател на Комисията по здравеопазване на AmChам.