Business Signature БРОЙ /// Мениджър 10/2025

“Удивен съм от финансовата стабилност и ниския държавен дълг на България. Много съм изненадан. Не знаех”.

“Това е доста холандско, нали?”, намесих се в дискусията. Отговорът бе неочакван. “Всъщност, нидерландският дълг е по-висок. Много са положителни българските показатели”. 

Тези думи не са обичайната учтивост на гостуващ политик. Каза ги един от най-влиятелните банкери в света – главният изпълнителен директор и председател на Изпълнителния съвет на ING Груп. Нидерландецът Стивън ван Райсвайк посети София през август, където се срещна с вицепремиера Томислав Дончев, енергийния министър Жечо Станков и управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев. Участва и в разговор “край камината” с подуправителя на БНБ Петър Чобанов. В публиката присъстваха елитни бизнес лидери. “Усетих голяма енергия тук”, потвърди ван Райсвайк.

Може би тъкмо това е времето, в което ставаш най-интересен. Последните месеци преди еврозоната насочват погледа към България: що за член ще бъде единствената страна, която приема еврото тази година? И ще се възползва ли от възможностите, които се отварят пред нея?

Бъдещето винаги е неясно. Но потенциалът е налице. Ван Райсвайк бе впечатлен: “България е силно ангажирана с инвестиции в инфраструктурата, енергетиката, отбраната – от компании и държави, включително от българската”. Гостът видя и ново самочувствие. Въпреки че посочи овладяването на инфлацията като основен въпрос, подуправителят Чобанов припомни, че вече 30 години България знае валутния си курс и обобщи: “Ние вече няма да приемаме решенията. Ще ги взимаме”.

Всъщност, ING Груп няма нужда от превода от български. Тя познава България добре: наскоро отпразнува три десетилетия присъствие в страната – период, който приблизително съвпада с връзването на лева първо към германската марка, а после с еврото. Банката обслужва големи индустрии, правителствени и финансови институции. Според Марина Кобакова, изпълнителен директор на ING Банк България, тези компании формират 45% от БВП на страната. “Нашите ценности са доверие, партньорство и споделена вяра в бъдещето на България”, подчерта Кобакова.

С пословичната си предпазливост обаче банкерите знаят, че всичко може да се промени. Стивън ван Райсвайк оглавява ING Груп вече пет години, в които все си казвахме, че светът започва отначало – пандемия, война, избори, а накрая – изкуствен интелект. Дори в очите на банкерите тези пет години са много: “Преди бе хубаво да имаш нещо дигитално. Днес е задължително”.

Освен комплимент към България и към българския клон на групата, подобни посещения дават представа как мислят хората от върховете на финансовия свят. Попитах кое лично качество е по-важно в променливите времена – да си устойчив или да се променяш? “Те не си противоречат”, отвърна ван Райсвайк. “За да устоиш, трябва да се променяш и адаптираш непрестанно”.

Така е. Кризите изискват гъвкавост и бърза реакция. Новият свят задава нови въпроси на банките – от това как да се реагира на криптовалутите до необходимостта непрекъснато да се преизчислява глобалният риск. Според изпълнителния директор на ING банковият сектор е изправен пред три големи предизвикателства: трите английски D – дигитализация, отбрана (defense) и декарбонизация. В тях, според ван Райсвайк, има както рискове, така и шансове.

Очевидно дигитализацията е важна за ING Груп с нейния баланс от 1.1 трилиона евро (“колкото БВП на Нидерландия”, напомни гостът), приблизително 40 милиона клиенти в над 35 държави, десет ритейл банки, четири бизнес линии, 60 000 служители. На този фон банковата група има 20 000 ИТ специалисти: “Ние сме много дигитална банка”.

Колкото до отбраната, без нея европейският разговор вече е невъзможен. ING декларира своята подкрепа за новата европейска Банка за отбрана, сигурност и устойчивост (Defense, Security and Resilience Bank - DSRB) – ключов механизъм за разпределение на парите за отбрана. Основна новина в България стана навлизането на най-мощния европейски оръжеен концерн, германския “Райнметал”. А българската Розова долина, където е съсредоточена огромна част от отбранителната индустрия, преживява истински бум. На шега я наричат Guns’n Roses.

В ренесанса на европейското оръжейно производство има не само необходимост, но и бизнес шанс. Западът отдавна тъгува по изгубената си индустриализация, по фабриките, отпътували към Китай. Дали превъоръжаването няма да уцели с един куршум два заека – да успокои европейците, че са защитени – и същевременно, да възроди местната индустрия?

Изглежда банките не са далеч от подобно мислене. „Не става дума само за Европа с нейното многообразие, но и за необходимостта да имаме усещане за нашите общества, да защитаваме европейските ценности и нашите общности”, заяви Стивън ван Райсвайк, който посочи, че нуждата от инвестиции в отбраната вече е осъзната в Европейския съюз. “Затова заявихме, че искаме да бъдем сред водещите в подпомагането на европейските общества да инвестират в отбраната си“.

С други думи, финансовият сектор поема отговорност за сигурността на Стария континент. Подуправителят Чобанов посочи ролята на централната банка – да осигури регулаторна яснота, повече финансова стабилност и оперативна устойчивост, така че другите участници да имат спокойствието да действат рано и силно за инициативи в областта на отбраната.

Разбира се, войната и технологичните революции не са единствените тревоги на човечеството. В дните на визитата на Стивън ван Райсвайк България се нареди сред най-пострадалите от летни пожари европейски страни. Промените в климата допълват глобалната нестабилност по категоричен, усилващ се начин. Затова и третото D, декарбонизацията, също стана част от софийския разговор “пред камината”. За пример бе дадена ING Bank България, която финансира зелени продукти и социални инициативи.

Очевидно, изненадите вече са ежедневие. Каква обаче трябва да бъде ролята на банковия сектор - на песимиста или на оптимиста? Марина Кобакова заложи на оптимизма, който задвижва промяната, Петър Чобанов – на прагматичния оптимизъм, а Стивън ван Райсвайк на здравата работа.

“Нямаме избор – трябва да инвестираме в европейската икономика”, заключи той. “За да осигурим отбраната, да подобрим инфраструктурата, да постигнем дигитална автономия. Трябва да инвестираме в Европа в следващото десетилетие. За да направим нашия континент по-силен”.

За България, където оптимизмът често е дефицитна стока, това е ценен урок. Даже най-мощните се променят непрекъснато. Глобалната въртележка не търпи изоставащи. Да се надяваме, че в България разбират това.