– Добро утро, Мария. Време е за ставане – прошепна кадифен глас. – Кафето ти ще е готово след четири минути. Стопанката на дома се протегна бавно и се завъртя към стената. Сънените ѝ зелени очи се отвориха, сензорите за околна среда уловиха движението и гримасата на лицето ѝ и динамичните прозорци на апартамента плавно превключиха от нощния си екранен режим, пропускайки дневната светлина през прозрачната си електроника – но само до степен на балансиран комфорт за слънчевия ден в края на октомври. Апартаментът на Мария беше сравнително нормален за тенденциите напоследък. В такъв напреднал технологичен град от Спокойния свят като София с население около 3 млн. души, привлечено от цялото земно кълбо, цените на имотите на квадратен метър бяха доста високи, особено в сградите тип технологично строителство с напълно интелигентен контрол. Квадратурата не беше голяма за сметка на функционалните решения като вградени интелигентни системи, стени дисплеи, които създаваха различна обстановка и чувство за пространство според настроението. Скъпото обаче излизаше по-изгодно от жилищата старо строителство в града, защото това бе пасивен дом, който черпеше енергия от градски енергиен кооперат�...